Решение № 3112 от 13.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3112 гр. София, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100504504 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20207593/04.11.2021 г. по гр. д. № 59778/2020 г. по описа на СРС, 141 състав е признато за установено по отношение на К. Х. О., че дължи на кредитора „О.М.“ АД сумата от 4274,20 лева, представляваща главница за цена за разпределение, снабдяване и доставка на природен газ, пренос и достъп до газопреносната мрежа за периода от 01.03.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва от 06.07.2020 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 434,99 лева за периода от 11.04.2018 г. до 05.07.2929 г., начислена върху просрочената главница от 4274,20 лева по Договор за присъединяване № 13145/16.07.2008 г. и Заявление № 858/05.11.2013 г. за смяна на партидата за обект: гр. София, ул. ****, аб. № **********, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 18.07.2020 г. по ч.гр.д. № 29004/2020 г. на СРС, 141 състав.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. №

25170367/29.11.2021 г., подадена от К. Х. О., в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение.

Въззивникът посочва, че първоинстанционният съд е допуснал съществени 1 процесуални нарушения, тъй като е отказал събиране на гласни доказателства и допускането на допълнителна задача към съдебно-техническата експертиза, с което е направил невъзможно установяване на своевременно въведените с отговора на исковата молба възражения относно годността на разходомера.

На следващо място, посочва, че във връзка с оспорването на твърдението, че е налице облигационно правоотношение между ищеца и ответника, поддържа, че не е потребител на природен газ, тъй като по делото не били представени доказателства, че той е собственик на имота, до който се твърди, че е доставян газ. Посочва, че без правно значение било обстоятелството на кого е регистрирана партидата, а това имало значение само за счетоводството на ищцовото дружество. Посочва, че договор бил сключен със СД „О. и сие“. Не била представена и декларация от ответника, че е запознат с Общите условия и че ги приема. Оспорено било и твърдението, че в периода 01.03.2018 г. до 30.04.2019 г. доставчикът на природен газ не е имал достъп до разходомера на ответника и това била единствената причина да не е отчетено потребеното количество природен газ. Ответникът не бил уведомяван съгласно правилото на чл. 68 от общите условия за предоставяне на достъп. Не бил отчетен фактът, че съгласно чл. 69 от Общите условия е следвало при неосигуряване на достъп 10 дни от уведомяването, да бъде преустановено временно газоподаването до обекта, както и че в предходния период, въпреки липсата на промени, такъв достъп бил осигуряван. Не били представени доказателства, че служители на ищеца са посещавали имота, както и че са оставяли съобщения. Посочва, че въпреки разпоредбата на чл. 66 от Общите условия, не бил уведомен от ищеца, за да присъства при отчитането, както не бил уведомен при замерването и демонтирането, което станало на 09.07.2019 г. Не били съставени и констативни протоколи съгласно изискванията на чл.

69 и 70 от Общите условия. Не можело да се гарантира и че извършената проверка на средството за измерване са независима страна, тъй като „О.М.“ АД е в съвета на директорите на „О.с.“ АД. Отделно от това, въззивникът поддържа и твърдението си, че от м. юни 2017 г.. не ползва услугите на ищеца. Поддържа и оспорването на представения по делото протокол от извършена проверка на разходомера. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените пред двете съдебни инстанции разноски.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 25016705/28.02.2022 г. въззиваемият „О.М.“ АД оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 59778/2020 г. по описа на СРС, 141 състав е образувано по искова молба, подадена от „О.М.“ АД против К. Х. О., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 29004/2020 г. по описа на СРС, 141 състав.

В исковата молба се твърди, че „О.М.“ АД е сключило договор за присъединяване № 13145/17.07.2008 г. със СД „О. и сие“, с който било договорено присъединяване на обект на адрес гр. София, ул. **** към газопреносната мрежа. Твърди, че съгласно чл. 8 от този договор продажбата на природен газ е следвало да се извършва при общи условия, приети от потребителя. Общите условия били одобрени от КЕВР и публикувани в национален ежедневник съгласно изискванията на ЗЕ. Твърди, че със заявление за смяна на партидата № 858/05.11.2013 г. партидата била прехвърлена на К. Х. О.. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си и е доставял природен газ по одобрени от КЕВР цени. Твърди, че ответникът държи да заплати сумата от 4274,20 лева за разпределение, снабдяване и доставка на природен газ, пренос и достъп до газоразпределителната мрежа за периода от 01.03.2018 – 30.06.2019 г., както и 28.50 лева такса за повторно отчитане по искане на клиента. Твърди, че в исковия период доставчикът на природен газ не е имал достъп до разходомера на ответника и не е отчетено потребеното количество, поради което то е отчетено с издаване на Фактура № 0002566956/31.05.2019 г. Твърди, че по искане на ответника е направено ново отчитане на средството за търговско измерване, но показанията били потвърдени. Твърди, че е дължимо и обезщетение за забава в размер на 434,99 3 лева за периода от 11.04.2018 г. до 05.07.2020 г. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи исковите суми, за които била издадена заповед за изпълнение. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който заявява, че оспорва твърдението, че не е предоставил достъп на ищеца за регулярно отчитане на средството за търговско измерване, че е потребител на природен газ, както и че е потребил природен газ на претендираната стойност.

Оспорва твърдението, че средството за търговско измерване е преминало през техническа проверка за изправност, както и че показанията му са били изрядни. Оспорва твърдението, че тази проверка е направена от независимо лице съгласно Закона за измерванията. Оспорва твърдението, че именно демонтирания разходомер е бил предмет на проверката, за която бил съставен Протокол № 49/2019 г. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира направените разноски.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 29004/2020 г. по описа на СРС, 141 състав. По заявление от 06.07.2020 г., подадено от „О.М.“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на К. Х. О. да заплати на заявителя главница в размер на 4247,20 лева, представляваща главница за цена за разпределение, снабдяване и доставка на природен газ, пренос и достъп до газопреносната мрежа за периода от 01.03.2018 до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва от 06.07.2020 г. до изплащане на вземането, такса за повторно отчитане по искане на клиент от 19.06.2019 г. в размер на 28,50 лева, ведно със законната лихва от 06.07.2020 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 434,99 лева за периода от 11.04.2018 г. до 05.07.2020 г., начислена върху просрочената главница от 4274,20 лева и 376,75 лева – разноски по делото.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза.

С обжалваното решение съдът като е обсъдил събраните по делото писмени доказателства е кредитирал заключението на приетите по делото експертизи и е приел, че исковете за установяване на съществуване на вземането на главница и мораторна лихва са основателни.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 4 валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.

422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника.

Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 29004/2020 г. по описа на СРС, 141 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е подаден в законоустановения срок. Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на природен газ, обема на реално доставения газ за процесния период, както и че неговата стойност възлиза именно на спорната сума.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 16.08.2008 г. между СД „О. и сие“ и „С.“ ЕАД (с ново наименование „О.М.“ АД е сключен договор за присъединяване № 13145, по силата на който потребителят възлага, а газоразпределителното предприятие приема възмездно да присъедини обекта на потребителя в гр. София, ул. **** към газопреносната мрежа. Със Заявление № 858/05.11.2013 г., е направено искане партида за този имот с № 30732 да бъде прехвърлена на К. Х. О..

Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от Закона за енергетиката, сделките с природен газ се извършват въз основа на писмени договори при спазване на разпоредбите на закона и на правилата за търговия с природен 5 газ, приети от комисията. Правилата се публикуват от енергийните предприятия и комисията на интернет страниците им. Съответно нормата на §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Доколкото по делото се установява, че е подадено заявление за откриване на партида на името на ответника К. О., то следва да се приеме, че постигнато съгласие за доставка на природен газ за битови нужди между страните в настоящото производство.

Следователно неоснователен се явява доводът на въззивника, че не се установявало възникване на облигационно правоотношение, тъй като не било установено, че О. е собственик на имота, който е присъединен към газопреносната мрежа. В конкретния случай, с оглед наличието на заявление, с което е направено искане партидата да бъде прехвърлена на ответника, не е необходимо

Във връзка с установяване на твърденията на ищеца, че до имота е доставен природен газ, както и че количеството му е отчетено с годно средство за търговско измерване са приети писмени доказателства и заключение на съдебно – техническа експертиза. Вещото лице дава заключение за период от 23 месеца разходът на природен газ е 20359 куб.м.