Решение № 215 от 26.02.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Кюстендил, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20231520100747 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора от ГПК – Общ исков процес.

Съдът е сезиран с искова молба с вх. № 3512/2023 г., депозирана от „Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК 200167154, със седалище: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 15, представлявано от инж. М. Н., против З. С. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. *******, кв. “******“, бл. **, ап. **.

В исковата молба се твърди, че за вземанията, предмет на настоящото производство, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 151/2023 г. на КРС, срещу която длъжникът и настоящ ответник е възразил в срока по чл. 414 от ГПК и в законоустановения срок ищцовото дружество предявява настоящите обективно съединени установителни искове.

Ищецът сочи, че по силата на облигационно правоотношение между „Кюстендилска вода“ ЕООД и З. С. А., дружеството е извършвало услугата доставка и пречистване на питейна вода за имот на ответника, находящ се в гр. *******, кв. “******“, бл. **, ап. **. за отчетен период 05.07.2013 г. до 02.05.2022 г., за което била издадена фактура на стойност 2 851, 25 лв., главница и 208, 92 лв. - лихва. Твърди се, че отношенията между страните се уреждали от Наредба №4/2004 г. на Министъра на МРРБ, както и от общи условия, оповестени по надлежния начин. Предвид, че инкасаторите дълго време нямали достъп до имота, била извършена проверка от инспекторите М.

С. и М. П. в присъствието на ответника, за което бил съставен нарочен протокол, подписан без възражения от З. А.. Същата получила и покана за доброволно изпълнение, но не изпълнила задълженията съм ищцовото 1 дружество.

Предвид гореизложеното, се поддържа искане съдът да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2 851, 25 лв.- главница за периода от 05.05.2013 г. до 02.05.2022 г., ведно с мораторна лихва в размер на 208, 92 лв. за периода от 12.08.2013г. до 03.11.2022 г., със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и сторените разноски в производството.

Правят се доказателствени искания за назначаване на съдебносчетоводна експертиза и допускане до разпит на двама свидетели.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на писмен отговор.

Навеждат се доводи за недопустимост и неоснователност на предявените претенции. Изтъква се, че между така депозираната искова молба и заявлението по чл. 410 ГПК не е налице идентичност на претенциите, доколкото в заповедното производство се претендира мораторна лихва в размер 208, 92 лв. за периода от 05.08.2013 г. до 02.05.2022 г., а в исковото производство същото вземане се сочи за периода от 12.08.2013 г. до 03.11.2022 г. Твърди се, че е налице разминаване между обстоятелствената част на заявлението и исковата молба, с оглед на което следва да се прекрати производството и да се обезсили издадената заповед за изпълнение.

От друга страна се сочи, че исковата молба е нередовна, тъй като общата сума на главницата не била диференцирана по месеци, и освен това в обстоятелствената част и в петитума процесните периоди били различни.

Направено е и възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД.

С оглед на гореизложеното се иска прекратяване на производството или алтернативно отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендират се направените разноски в двете производства.

С постъпила молба-становище с вх. №11184/03.11.2023 г. от ответника, се иска прекратяване на производството и връщане на исковата молба. Взето е становище по основателността на иска. В условията на евентуалност се иска предявените искове да бъдат отхвърлени. Направено е искане за даване ход на делото в отсъствието на страната.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, изпраща представител – адв. А. П. Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Исковата молба е подадена след като на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на съществуването на вземането по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №75 от 26.01.2023 г. по ч. гр. д. №151/2023 г.

2

По делото не е спорно и се установява от събраните доказателствата, че между страните е налице облигационно правоотношение, по силата на което ищцовото дружество е извършвало услуга по доставка и пречистване на питейна вода за имот на ответника, находящ се в гр. *******, кв. “******“, бл. **, ап. **..

Установено е още, че инкасаторът дълго време не е имал достъп до процесния имот на абоната, с оглед на което била извършена проверка от инспекторите С. и П. в присъствието на ответника. Това се удостоверява от съставен протокол, подписан от ответника.

На ответника била издадена фактура на стойност 2 851, 25 лв. - главница и мораторна лихва в размер на 208, 92 лв.

С Покана за доброволно плащане №23248/13.05.2022 г. ответникът е бил поканен да заплати паричното си задължение по издадените фактури.

Липсват отбелязвания върху поканата за нейното получаване от ответника.

Представена е разписка, в която е отразено, че писмото е непотърсено от адресата си.

По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно изготвено, според което за процесните периоди размерът на задължението на ответника е бил 3 140, 69 лв., от която 2 852, 72 лева - главница и 287, 97 лв. законна лихва.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

Съобразявайки посоченото, съдът установи следното от правна страна:

По допустимостта на исковете:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 415 от с. к. вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , в производството по които ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите по издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 151/2023 г. по описа на КРС .

За допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо да е налице пълен идентитет на претенциите, заявени в двете производства – по основание, размер и период, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното производство и за които е издадена заповед за изпълнение.

Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Това е така, доколкото искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично 3 със заявеното в заповедното производство.

Сочената идентичност е процесуална предпоставка, както за редовността на иска, респективно за надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на предявената претенция. Това е така, тъй като с решението по този иск ще бъде признато или отречено същото право, за което е издадена заповедта, поради което в заявлението за издаването й трябва да бъдат посочени всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането.

Съдът, който разглежда предявения по реда на по чл. 422 ГПК иск, следва да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради което не може да променя материалноправната характеристика на вземането, като се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство. Съдът извършва преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум.

В конкретния случай, в заявлението по чл. 410 ГПК и в издадената заповед за изпълнение на парично задължение, сумата от 208, 92 лева, представляваща мораторна лихва се претендира за периода от 05.08.2013 г. до 02.05.2022 г. В обстоятелствената част на исковата молба същата сума се твърди за различен период, а именно 05.07.2013 г. до 02.05.2022 г., а в петитума на молбата соченият период е от 12.08.2013 г. до 03.11.2022 г.

Предвид изложеното, не е налице идентитет на периода, за който се претендира мораторна лихва, заявен в двете производства.

С оглед на гореизложеното, и на основание чл. 130 ГПК, производството по делото за сумата в размер на 208, 92 лева, представляваща мораторна лихва следва да се прекрати, тъй като така предявеният иск е недопустим. В този смисъл Решение № 169 от 04.01.2016 г. по т. д. № 700/2011 г. II ТО ВКС, Решение № 43 от 11.03.2013 г. по т. д. № 325/2012 г. II ТО на ВКС, Решение № 171 от 24.04.2012 г. по гр. д. № 801/2011 г. IV ГО на ВКС.

Съгласно т. 13 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.

Ето защо следва да бъде обезсилена в тази част издадената по ч. гр. д. № 151/2023 г. на КРС, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 75/26.01.2023 г. по описа на КРС.

В останалата част за претендираната сума в размер на 2 851, 25 лева, 4 представляваща главница по извършена услуга по доставка и пречистване на питейна вода в имот на ответника, искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иск с правно основание чл. 79 ЗЗД:

С оглед представените по делото доказателства и извършеното разпределение на доказателствената тежест, съдът намира за установено, че между страните е съществувала облигационна връзка, по силата на която ищецът е извършил услуга по доставка и пречистване на питейна вода, за имота на З. А., намиращ се в гр. *******, кв. “******“, бл. **, ап. **. За извършената услуга са били издадени фактури на обща стойност от 2 851, 25 лв. Съгласно разпределението на доказателствената тежест, ответникът не е провел доказване относно осъществено от негова страна изпълнение, вследствие на което съдът приема за установено, че същият не е заплатил задълженията си по издадените фактури. Ответната страна е навела възражение, че претендираните вземания са погасени по давност, което се явява основателно за част от претенидраните суми.

Течението на погасителната давност се свързва с бездействието на носителя на субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се погасява правото за принудително осъществяване на вземанията.

В случая се касае за вземания по периодични плащания - за заплащане стойността на доставена питейна вода и други ВиК услуги, което задължение възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и за вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност / ТР № 3/18.05.2011 г. постановено от ОСГТК на ВКС/.

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране, арг. чл. 31, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор.