Решение № 4693 от 22.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4693 гр. Пловдив, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330100108 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл.52 ЗЗО.

В исковата молба от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД против П. А. Т. се твърди, че на 08.04.2019 г. в 1.16ч. ответницата постъпила в Отделение по спешна медицина УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, с оплаквания от болка в дясно подребрие, съпроводено с гадене и повръщане. След извършения преглед било установено, че диагностичната и лечебна цел не могат да бъдат постигнати в спешен кабинет, а се налагало болнично лечение и пациентът бил хоспитализиран на 08.04.2019г. в 05.01 ч. с диагноза „Апендицитис акути“.

На ответницата била оказана медицинска помощ по клинична пътека № 197 „Консервативно лечение при остри коремни заболявания“. При постъпване била съставена История на заболяването № ***г., за лечението била издадена епикриза, в която били описани извършените медицински дейности – процедури, консултации и изследвания. Пациентката била изписана на 09.04.2019г. с окончателна диагноза „Паралитичен илеус“. Към момента на приемането ответницата била с прекъснати здравноосигурителни права, които не била възстановила по смисъла на чл.109, ал.3 ЗЗО през времето на болничния си престой, продължил до деня на изписването. На основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО, следвало сама да заплати стойността на оказаната й медицинска помощ, която била в общ размер на 313.50 лева. Заявява се, че дължимата сума била определена съгласно действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на платените медицински услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив.

1

Твърди се, че ищецът изпратил покана за доброволно плащане, която била върната в цялост на подателя. Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 12086 / 2022 г. по описа на ПРС. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящия иск в срока по чл. 415 ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи посочената сума, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответницата адв. И., с който се оспорва искът като неоснователен. Посочено е, че ответницата не дължи заплащане на предоставените й медицински услуги, тъй като същите били свързани с предоставена медицинска помощ при спешно състояние, в съответствие с чл.82, ал.1, т.1 ЗЗ. Лечението следвало в този случай да се поеме от държавен/общински бюджет, независимо от здравноосигурителния статус на пациента. По аргумент от чл.86, ал.2, т.6 ЗЗ, за да се дължало плащане, следвало пациентът да е уведомен за цената на всяка от медицинските услуги, манипулации и т.н., а в случая представените декларации съдържали празни и непопълнени полета. Липсвали данни П. Т. да била уведомена за цената на всяка от услугите. Следователно ищецът бил неизправна страна и не можел да претендира изпълнение. Оспорва се стойността на медицинските услуги да е била в размера на исковата претенция. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 12086 по описа на ПРС за 2022г. се установява, че е издадена заповед № 5958 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 24.08.2022г., по силата на която е разпоредено П. А. Т. да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД сумата от 313.50 лв. главница, законната лихва от 09.04.2019г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 25 лв.

Представен е лист за преглед на пациент от 08.04.2019г., направление за хоспитализация от 08.04.2019г., История на заболяването на П. А. Т., декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури, епикриза, издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД Пловдив, Първа хирургична клиника, покана за доброволно плащане до лицето, невръчена, ведно с известие за доставяне, сметка на пациент.

По делото е постъпило писмо от ТД на НАП, според което П. А. Т. е с прекъснати здравноосигурителни права за периода от 08.04.2019г. до 09.04.2019г., като до момента лицето не е възстановило здравноосигурителните си права.

Представени са по делото резултати от проведени на лицето кръвни, образни и др. изследвания.

Със заповед № ***г. на Изпълнителния директор на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД е утвърден Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от болничното заведение и е 2 утвърдена Инструкция за прилагане на Ценоразписа на платените услуги, предоставяни от болницата.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 12086 по описа на Пловдивски районен съд за 2022г., че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

От представената медицинска документация /вкл. История на заболяването № ***г., лист за преглед на пациент от 08.04.2019 г., Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури от същата дата и декларация за информирано съгласие/, се установява по безспорен начин, че П. А. Т. е постъпила в Първа хирургична клиника при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив на твърдяната дата, с диагноза: остър апендицит, неуточнен. По време на престоя в болницата са извършени редица лабораторни и образни изследвания, видно и от представената епикриза, както и от представените резултати от проведени кръвни изследвания, образно-диагностично изследване на корем, кардиограма.

С отговора на исковата молба е наведено възражение, че ответницата не дължи заплащане на предоставените й медицински услуги, тъй като същите са свързани с предоставена медицинска помощ при спешно състояние, в съответствие с разпоредбата на чл.82, ал.1, т.1 от Закона за здравето. Съгласно чл.109, ал.1 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, а лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.

Съгласно чл.52, ал.2 от същия закон неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните им медицински и други услуги по чл.82 от Закона за здравето. В случая се установява от приложената по делото справка от НАП, че в периода на болничния си престой ответницата е била с прекъснати здравноосигурителни права. Неоснователно е възражението, че в случая е налице изключението по чл.82, ал.1, т.1 от Закона за здравето, според което извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани с медицинска помощ при спешни състояния. Това е така, тъй като безспорно от доказателствата по делото се установява, че при прегледа на ответницата в Спешно отделение е констатирана необходимост лечението й да се осъществи в болнично заведение, поради което същата е насочена за прием в Първа клиника по хирургия при ищцовото дружество. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.7 от Наредба № 25 от 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ, предвиждаща, че държавата поема разходите по оказване на спешна медицинска помощ на пациента, но до неговото хоспитализиране. Следователно безплатна е единствено спешната 3 медицинска помощ, оказана на пациента до неговата хоспитализация, като след хоспитализирането му в съответното отделение, болничният престой и лечение се заплащат от НЗОК, ако пациентът е здравноосигурен, и от самия пациент, ако последният е с прекъснати здравноосигурителни права поради незаплащане на дължимите вноски, какъвто е настоящият случай.

По делото е представена декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури, видно от която ответницата е декларирала, че е информирана за диагнозата и характера на заболяването и за курса на лечение, както и че е запозната с реда и условията, при които НЗОК заплаща изпълнението на клиничната пътека, по която е постъпила, и с ценоразписа на медицинската помощ и услуги, предоставяни от ищеца, както и е декларирала, че в случай на прекъсване на здравноосигурителните права, ако не възстанови същите до края на болничния си престой, ще заплати стойността на предоставената медицинска помощ и услуги съгласно Ценоразписа на лечебното заведение. С оглед на така декларираното от ответницата, следва да се приеме, че ищцовото дружество е изпълнило надлежно задължението си за предоставяне на информация по чл.86, ал.2, т.6 от Закона за здравето.

Претендираната от ищцовата страна сума от 313.50 лв. представлява сбор от цената на всяка от медицинските услуги, извършени на пациента. Поради изложеното съдът намира за доказано и оказването на медицинска помощ чрез осъществяване на посочените в молбата изследвания и манипулации. Приетите множество медицински документи - епикриза, направление за хоспитализация, история на заболяването, представляват официални писмени документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга на службата им, удостоверяващи факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. имащи обвързваща формална доказателствена сила за съда / Решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д.

№ 1504/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така както се твърди в документа чл. 179, ал. 1 ГПК. От изложеното следва, че пациентът е получил медицинска помощ в пълен обхват и обем, като са спазени изискванията на клиничната пътека. Ето защо се дължи плащане на съответните услуги.

С оглед разясненията, дадени по т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, съобразно които съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, съдът намира, че на ищцовото дружество следва да се присъдят направените разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции. Направените от лечебното заведение разноски по заповедното производство възлизат на сумата от 25 лв. държавна такса, а по исковото производство – на сумата от 730 лв. /от които 25 лв. държавна такса, 5 лв. за издаване на съдебно удостоверение, 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 400 лв. внесен депозит за особен представител/, които ще се присъдят.

4

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. А. Т., ЕГН ********** от *** дължи на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.

„Пещерско шосе“ № 66, с *** *** сумата от 313.50 лв. (триста и тринадесет лева и 50 ст.), представляваща стойност на предоставената на лицето медицинска помощ и услуги по време на болничен престой за периода от 08.04.2019г. до 09.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.08.2022г. до пълното изплащане на изпълнението, за които суми е издадена заповед № 5958 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 24.08.2022г. по ч.гр.дело № 12086 по описа на ПРС за 2022г.