Решение № 243 от 02.06.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 183/2023
- Вид
- Решение № 243
- Подписан
- 02.06.2023
- В сила
- 14.06.2023
- Състав
- Десислава Георгиева Жекова
Цитирани разпоредби
- чл.272, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.541 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13, ал.4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.15, ал.1, т.3 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.22, ал.5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.25, ал.1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.25, ал.5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.267 · Търговски закон
- чл.268 · Търговски закон
- чл.271 · Търговски закон
- чл.273 · Търговски закон
- чл.273 ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 243 гр. Варна, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20233100900183 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано е по жалба вх. №20230329201107, подадена от С. Д. в качеството й на ликвидатор на „Кулиш“ ЕООД, ЕИК 203027759, със седалище и адрес на управление с. Яребична, община Аксаково, област Варна, ул. „10“ №7, против отказ с рег.№20230322121501/23.03.2023г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх.
№20230322121501 за заличаване на дружеството.
В жалбата се поддържа, че отказът е незаконосъобразен. Настоява се, че длъжностното лице е нарушило нормата на чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ. Сочи се, че не отговаря на истината, че не е представен пояснителен доклад към баланса към края на ликвидацията. Обръща се внимание, че в декларацията на ликвидатора от 31.01.2023г. е посочено, че няма извършени сделки, не са постъпвали парични средства, няма дела срещу дружеството, няма постъпили искания от трети лица и няма имущество за разпределение. Сочи се, че в отчета на ликвидатора е посочено, че дружеството няма имущество. По отношение на становището на длъжностното лице, че от решението на едноличния собственик не може да се идентифицира лицето, се заявява, че дружеството е еднолично и в решението е на едноличния собственик на капитала към 31.01.2023г. Излага се, че е представена декларация за обстоятелствата по чл.273 ТЗ от 31.01.2023г. Моли се за отмяна на обжалвания отказ, евентуално да бъде задължено длъжностното лице да даде указания за изправяне на нередовностите. Претендират се разноски.
Агенция по вписванията е изпратила отговор на жалбата по чл.25, ал.2, изр. посл. ЗТРРЮЛНЦ, чрез юрисконсулт Г. Иванов, в който излага становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че в т.7 на представената от ликвидатора декларация е декларирано, че дружеството няма задължения с настъпил падеж, които да са безспорно доказани, или в случая не се 1 установява, че всички задължения са уредени, което е условие за вписване на заличаването. Настоява се, че решението на едноличния собственик на капитала не съдържа данни, които да идентифицират лицето, поради което не се установява, че документът изхожда и е подписан от това лице, както и че решението не съдържа такова за разпределение на имуществото на дружеството, или че не е останало имущество за разпределение. Твърди се, че към заявлението не е представен пояснителен доклад на ликвидатора към баланса и декларация за обстоятелствата по чл.273 ТЗ. Моли се за потвърждаване на отказа и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АВп.
Жалбата е депозирана в срока по чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ от легитимирано лице-заявител по чл.15, ал.1, т.3 ЗТРРЮЛНЦ, поради което е процесуално допустима.
След преценка на представените при регистрацията на заявлението доказателства и въз основа на справка с данните на електронния сайт на Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.21, ал.3, т.12 от Наредба № 1/ 14.02.2007 г oд. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, при заличаване на дружеството следва да се представят балансът към датата на приключване на ликвидацията, пояснителният доклад към баланса и годишният отчет на ликвидатора; декларация от ликвидатора за обстоятелствата по чл.273, ал.1 ТЗ; протоколът за приемане на баланса, на пояснителния доклад към баланса, на годишния отчет на ликвидатора, за освобождаване на ликвидатор от отговорност и за разпределение на имуществото на дружеството, удостоверението за предаване на разплащателните ведомости, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Със заявление вх. №20230322121501 ликвидаторът на „Кулиш“ ЕООД, ЕИК 203027759, е заявил заличаване на търговеца. Към заявлението са представени декларация от ликвидатора С. Д. по чл.273 ТЗ, в която е посочено, че по време на ликвидацията няма извършвани търговски сделки, не са постъпвали парични средства и искания от трети лица и публичния сектор, липсват образувани дела срещу дружеството, няма имущество за разпределение, не са установени задължения с настъпил падеж и безспорно доказани; протокол на еднолиния собственик на капитала на „Кулиш“ ЕООД от 31.01.2023г., обективиращ решения за приемане на заключителния баланс, пояснителния доклад към него, ГФО за 2022г., отчет на ликвидатора, декларация на ликвидатора, като е посочено, че след приключване на ликвидацията не е останало имущество за разпределение, тъй като са платени задълженията на дружеството, приета е молбата на ликвидатора за освобождаване от отговорност, респективно е освободен ликвидаторът от отговорност; документ за внесена държавна такса; пояснителен доклад към баланса на дружеството; удостоверение от НОИ, в което е посочено, че дружеството не е предало ведомости, тъй като не е имало наети лица; декларация – решение на ликвидатора за заличаване на дружеството, в която е посочено, че дружеството няма активи и задължения; отчет на ликвидатора, в който е посочено, че в срока от обявяване на поканата към кредиторите никой не е предявил вземания и към края на ликвидацията дружеството няма задължения към публичния и частния сектор и няма имущество за разпределение, както и декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.
2
С отказ рег.№20230322121501/23.03.2023г. длъжностното лице по регистрацията е формирало изводи, че към завлението не са представени всички нормативно изискуеми документи, протоколът не съдържа всички изискуеми решения, а от съдържанието на ангажираните документи не се установяват предпоставките за заличаване.
В чл.273 ТЗ, уреждащ приключването на ликвидацията, е предвидено че когато са уредени всички задължения на дружеството към кредиторите и остатъкът от имуществото му е разпределен, ликвидаторите искат неговото заличаване. При тълкуване на тази разпоредба във вр. с нормите на чл.268 ТЗ и чл.271 ТЗ, се налага извод, че производството по ликвидация се счита приключило тогава, когато ликвидаторът е довършил текущите сделки на дружеството, събрал е вземанията, превърнал е имуществото в пари и в резултат на това са удовлетворени всички кредитори и е разпределено останалото след удовлетворяването имущество между неговите членове, тоест тогава когато търговското дружество няма вече никакво имущество, тъй като с това е постигната неговата цел, а именно осребряване на имуществените права, за да бъдат погасени задълженията му и при наличие на остатък от имуществото, то да бъде разпределено между членовете му.
Приключването на ликвидацията е обвързано единствено с изпълнение на задълженията по чл.273 ал.1 ТЗ.
От изложеното по-горе е видно, че със заявлението за заличаване са представени всички изискуеми от чл.21, ал.3, т.12 от Наредба № 1/ 14.02.2007 гoд. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър документи за извършване на съответното вписване. Последните, ведно с вписаните обстоятелства по партидата на търговеца в търговския регистър, са достатъчни и по съдържание да обсноват извод, че липсва останало имущество за разпределение по смисъла на чл.273 ТЗ.
Съдът не намира основание да сподели становището на длъжностното лице по регистрацията в обжалвания отказ. Протоколът на едноличния собственик на капитала, макар да не съдържа име, е депозиран като изхождащ от едноличния собственик на капитала, при депозиране и на декларация за истинността на заявените обстоятелства. Съдържанието на необходимите приложения към заявлението са изцяло в смисъл, че няма задължения към публичния и частния сектор, няма предявени вземания от кредитори в резултат на обявената покана по чл.267 ТЗ в срока по чл.272, ал.1 ГПК и няма имущество за разпределение. Не отговаря на представеното решение на едноличния собственик на капитала посоченото от длъжностното лице, че решението не съдържа констатация, че не е останало имущество за разпределение, нито че не е представен пояснителен доклад на ликвидатора към баланса и декларация по чл.273 ТЗ.
Преценявайки по същество представените доказателства към заявление с вх. №20230322121501, настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен обжалвания отказ.
По този начин са удовлетворени изискванията на чл.21, ал.3, т.12 от Наредба № 1/ 14.02.2007 г oд., за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър за вписване на заличаване на търговеца.
Така мотивиран, съдът намира, че в случая са били налице всички предпоставки, изискуеми от ТЗ, ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1/ 14.02.2007 г oд., за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър за извършване на исканото заличаване, респективно че атакуваният отказ е незаконосъобразен 3 и следва да бъде отменен, като на основание чл.25, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията следва да бъдат дадени задължителни указания за извършване на вписването, заявено със заявление с вх. №20230322121501.
От жалбоподателя се претендират разноски. Отговорност за разноски се носи за исковите, обезпечителните и изпълнителните производства, които са с двустранен характер. Съгласно чл.541 ГПК, разноските по охранителните производства, са за сметка на молителя.Производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ е едностранно охранително производство, поради което разноски в полза на страните не се присъждат /в този смисъл Определение № 615 от 23.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2297/2022 г., II т. о., ТК на ВКС и Определение №784/29.11.2022г. по в.ч.т.д. 678/2022г. на Апелативен съд – Варна/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ с рег.№20230322121501/23.03.2023г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх.№20230322121501 за заличаване на дружеството, подадено от ликвидатора на „Кулиш“ ЕООД, ЕИК 203027759, със седалище и адрес на управление с.
Яребична, община Аксаково, област Варна, ул. „10“ №7.
УКАЗВА на Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване на заявените обстоятелства със заявление с вх. № 20230322121501 на „Кулиш“ ЕООД, ЕИК 203027759, по партидата на дружеството.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в 7дневен срок от съобщаването му на Агенцията по вписванията и на жалбоподателя.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4