Решение № 9132 от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9132 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20241110114894 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК, съдебна делба във фаза по допускането й.

Производството по делото е образувано по подадена от „С.“ ЕООД против П.

Л. Й., искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС вр. чл.

341, ал. 1 ГПК за делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.********.9.37 по КККР, одобрени със Заповед РД-1827/03.04.2012 г., на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес: /адрес/, находящ се в сграда № 9, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.********, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, представляващ апартамент 37, състоящ се от една стая, кухня и обслужващи помещения, с посочена в документа площ: 43,89 кв.м., при съседи: на същия етаж: 68134.********.9.38, 68134.********.9.7, 68134.********.9.8, под обекта: 68134.********.9.33, над обекта:

68134.********.9.41 и при съседи по документ за собственост: изток - соб. ап. № 38 П., запад - улица, север - ап. от вх**** юг - стълбище, отгоре - вед. ап. 41, отдолу - вед. ап. № 33, заедно с прилежащото избено помещение № 5, с полезна площ от 2,76 кв.м., при съседи: коридор, мазе № ****., мазе от вх**** коридор, заедно с 0,672 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че с ответника са съсобственици на горепосочения имот. Сочи, че е придобил ¾ от имота от Л.Б. Й. чрез замяна, извършена на 17.10.2022 г., обективирана в Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 129, Том II, рег. № 13620, дело № 305/2022 г. на Нотариус П.П., рег. № 157 на НК при СРС, а останалата ¼ била придобита от ответника по наследство, оставено от майка му Л.П.Й., починала на 10.08.2021 г. Излага, че процесният имот е закупен от Л.Б. Й., по време на брака му с Л.П.Й., като след нейната смърт, имотът бил наследен от преживелия съпруг и двете деца – П. Л. Й.

/настоящ ответник/ и А. Л. Й.. Последният направил отказ от наследство, поради което твърди, че собствеността се е разпределила както следва: за П. Л. Й. – ¼ и за Л.Б. Й. – ¾, с които той се разпоредил в полза на ищеца на 17.10.2022 г. Твърди се, че на 14.02.2024 г. управителят на ищцовото дружество установил, че патронът на вратата 1 на процесния апартамент е сменен от П. Л. Й., като същият отказвал да допусне М.Т.Ю. вътре. Сочи, че към момента е възпрепятстван да ползва имота. Твърди, че не могат да поделят доброволно процесния имот, поради което прави искане за допускане и извършване на делба при посочените по-горе квоти. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

В проведеното на 17.10.2025г. открито съдебно заседание /протокол л. 103/, ответникът, чрез процесуалния представител, формулира възражения за нищожност на Нотариален акт за замяна на недвижим имот за моторно превозно средство № 129, том II, рег. № 13260, дело № 305/2022г., с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД.

Съдът като съобрази събраните по делото материали, становищата на страните и закона и при съобразяване процесуалноправната разпоредба на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно по делото, а и от приложеното на л. 6 копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 146, том I, рег. № 5059, дело № 109 от 2014г., се установява, че Л.Б. Й., ЕГН **********, по време на брака му с Л.П.Й., ЕГН ********** е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот с идентификатор 68134.********.9.37, представляващ ап. 37, находящ се в /адрес/.

От приложеното на л. 9 копие на удостоверение за наследници се установява, че Л.П.Й. е починала на 10.08.2021г., като наследници по закон са Л.Б. Й. /съпруг/, А. Л.

Й. / син / и ответникът П. Л. Й. /син/.

От приложеното на л. 10 по делото съдебно удостоверение се установява, че А.

Л. Й. се е отказал от наследството оставено от майка му Л.Й., факт, който намира опора в служебно изисканата информация, обективирана в приложената на л. 66 по делото справка.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 44, ал. 1, т. 1 СК бракът се прекратява със смъртта на единия от съпрузите.

С прекратяване на брака, по аргумент от чл. 27, ал. 1 СК се прекратява и СИО.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 28 СК „при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни“.

С разпоредбата на чл. 53 ЗН е регламентирано, че частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници. В случая отказът от наследство на А. Й. води като правна последица до уголемяване дяловете на останалите наследници на Л.Й. – Л. Й. и П. Й., като по аргумент от чл. 9, ал. 1 ЗН всеки от двамата, по силата на наследствено правоприемство е получил по ¼ от частта, оставена от Л.Й..

По изложената аргументация следва извода, че правото на собственост е разпределено както следва: Л. Й. ¾ идеални части / 2/4 след прекратяване на СИО и ¼ от частта на съпругата му Л.Й./, а П. Й. ¼ идеална част.

Не е спорно по делото, а и от приложеното на л. 11 копие на Нотариален акт за замяна на недвижим имот за моторно превозно средство № 129, том II, рег. № 13260, дело № 305 от 2022г., се установява, че Л. Й. е прехвърлил на ищцовото дружество собствените му ¾ идеални части от процесния апартамент.

Процесната прехвърлителна сделка се оспорва от ответника, като са формулирани възражения за нищожност на Нотариален акт за замяна на недвижим имот за моторно превозно средство № 129, том II, рег. № 13260, дело № 305/2022г., с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, в частност твърди се, че процесната сделка е нищожна поради заобикаляне на закона, доколкото същата прикрива договор за продажба, на следващо място се навеждат доводи, че воля на страните по сделката е била същата да породи правни последици, различни от външно 2 изявените / относителна симулация /.

По възражението с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД Заобикалянето на закона е уредено като самостоятелно основание за нищожност на договорите – чл. 26, ал. 1, пр. второ ЗЗД. То се отличава от уреденото в предложение първо на посочения текст основание (противоречие със закона) по начина, по който се осъществява забранения от закона резултат. Докато при противоречието със закона поведението на страните по сделката е в пряко нарушение на повелителна правна норма, то, за да се осъществи заобикаляне на закона, участниците в сделката следва да съзнават, че целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат чрез извършването на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила на закона. В този случай страните извършват тези сделки не за да получат непосредствените, типични за тях правни резултати, а за да постигнат друга, по-нататъшна цел, прякото осъществяване на която би противоречало на закона. При заобикалянето на закона участниците в сделката трябва да съзнават, че чрез извършената сделка или поредица от сделки постигат цел, която законът не позволява. Изследването и установяването на субективния елемент от фактическия състав на нищожност на договор поради заобикаляне на закона за всеки конкретен случай зависи от фактите по делото.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице твърдяното от ответника основание за нищожност, доколкото с изповядване на сделката, която е с предмет размяна на притежаваните от Л. Й. ¾ идеални части, не се доказа по делото да се цели постигане на резултат, който законът не позволява.

По възражението с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД Съгласно материланоправната разпоредба на чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД нищожни са договорите, които са привидни.

Сключеният договор е привиден, когато страните са се съгласили, че няма да си дължат посочените престации. Ако страните са се съгласили, че няма да си дължат нищо, симулацията е абсолютна, а ако са се съгласили, че ще си дължат друго, симулацията е относителна. В тежест на страната, която претендира, че сделката е привидна, е да докаже симулацията, а в тежест на страната, която претендира, че съществува прикрито съглашение, е да докаже неговото съдържание. В отношенията между страните привидността на договора, сключен в писмена форма не може да се доказва свободно със свидетелски показания. Съгласно чл. 164, ал. 2 ГПК свидетелски показания може да бъдат допуснати от съда с изричното съгласие на насрещната страна, поради което при сключването на привидната сделка или по-късно страните съставят "обратно писмо", в което, според естеството на договора, признават или неговата привидност, или прикритото съглашение. Обратното писмо доказва симулацията в отношенията между страните и по тази причина доказването на симулацията със свидетели не е необходимо. Симулацията обаче може да бъде доказана пред съда със свидетелски показания и при наличието на т.нар. "начало на писмено доказателство" - документ, който не е "обратно писмо", тъй като не доказва симулацията. Този документ може да е случаен и е без значение към кого е адресиран (напр. писмо до трето лице), но трябва да изхожда от страната или да удостоверява нейно изявление пред държавен орган, което прави симулацията вероятна. Документът "начало на писмено доказателство" не доказва симулацията, а вероятното й съществуване, той е основание да бъдат допуснати свидетелски показания, чрез които симулацията може да бъде доказана / в този смисъл Решение № 163 от 15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2009 г., IV г. о., ГК/

При привидни (симулативни) договори страните нямат намерение да бъдат обвързани така, както външно са изразили воля. Те обективират волеизявления в 3 правната действителност, които стават известни на трети лица, но в действителност те съзнателно изобщо не желаят настъпването на правните последици (абсолютна симулация) или желаят настъпването на други последици, различни от тези, които биха се породили от външно изразената им воля (относителна симулация). Самите страни създават по своя воля и с постигнато между тях съгласие тази двойственост; симулацията е насочена към трети лица.

За да е налице симулация е необходимо по безспорен начин да се установи, че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само за да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са желаели. Симулативният договор е нищожен независимо от това, че не прикрива никаква друга сделка /абсолютна симулация/ или прикрива някаква друга сделка /относителна симулация/. Свидетелски показания се допускат и тогава, когато страната цели да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изхождащи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях.

Съгласно практиката на ВКС - допустимо е събиране на гласни доказателства за установяване на симулация, когато страната е наследник по закон на праводателя по сделката, която е насочена срещу него и това следва от установеното в чл. 165, ал. 2 ГПК изключение от принципа за недопустимост на свидетелски показания.

Наследниците на страна по сделка могат да установят нейната привидност със свидетелски показания без представяне на писмени доказателства, ако сделката е насочена срещу тях / Решение № 12 от 31.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2000/2018 г., IV г. о., ГК /.

Настоящият съдебен състав намира възражението на ответника за неоснователно, поради следните съображения.

Неоснователно е твърдението за нищожност на договора за замяна като прикриващ покупко-продажба поради значителната разлика между стойността на заменяните вещи. От приложеното на л. 13 по делото копие на удостоверение за данъчна оценка е видно, че към 01.03.2024г. данъчната оценка на имота е 20254.60лв., а данъчната оценка на прехвърлените на ищеца ¾ идеални части е 15 191.00лв. Следва да се съобрази обстоятелството, че процесното удостоверение е от 01.03.2024г., а договорът за замяна е от 17.10.2022г., което предполага, че към тази дата данъчната оценка е била по-ниска.