Решение № 2809 от 27.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2809 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100504113 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Д. С. П., чрез адв. Х. – особен представител, срещу решение № 470/10.01.2025г. постановено по гр.д. № 58483/2023г. по описа на СРС, 25-и състав, с което е по предявения от ищеца „Алита БГ“ ООД осъдителен иск по чл. 403, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е осъдена да заплати на ищеца сумата 875.52 лева, представляваща имуществени вреди от поведение на ответника П. – подаване на молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск, по която било образувано ч.гр.д. № 9828/2022г. по описа на СРС, 32-и състав, и по и.д. № 20227810400162 по описа на ЧСИ Г.Д. с рег. № 781 на КЧСИ, а именно 870 лева – заплатени по договор за правна помощ защита и съдействие от 03.05.2023г., 3 лева – държавна такса за получаване на заверен препис от определение № 25719/21.07.2023г. по ч.гр.д. № 9828/2022г. по описа на СРС, 32-и състав и 2.52 лева – разход за куриерска услуга по изпълнителното дело.

Жалбоподателят намира, че атакуваното съдебно решение било неправилно в обжалваната част. Предвид нормата на чл. 402, ал. 1, изр. 1 ГПК отмяна на обезпечението се постановявала по молба на заинтересованата страна. Неправилно СРС вменил задължение на Д. П. да подаде молба за отмяна на допуснатото обезпечение. Твърди прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна за изготвяне на молба за прекратяване на изпълнителното дело. Касаело се за 1 елементарно действие, като завишеният адвокатски хонорар, заплатен от „Алита БГ“ ООД, целял да нанесе максимални вреди на ответника П.. Тя била лишена от възможност да възрази за прекомерност на възнаграждението, претендирано от търговското дружество. По заявените съображения моли за отмяна на постановеното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявения от ищеца иск. Евентуално – намаляване на присъдения размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът „Алита БГ“ ООД, чрез адв. Д., депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. При правилна преценка на събраните доказателства СРС приел, че за ищеца настъпили вреди, които са пряка и непосредствена последица от поведението на ответника П..

Същата, след влизане в сила на решение № 5151/01.04.2023г. по гр.д. № 16184/2022г. по на 33-и състав при СРС, не предприела действия за прекратяване на изпълнителното дело, респ. за вдигане на обезпечителните мерки. Заинтересовано лице не било непременно това, срещу което обезпечителната мярка била допусната – сочи съдебна практика. Първоинстанционният съд правилно приел, че били доказани всички визирани от нормата на чл. 403 ГПК предпоставки за уважаване на иска – отхвърляне на обезпечения иск с влязло в сила решение, и настъпили вреди, причинени от допуснатото обезпечение в причинно следствена връзка с него. адвокатското възнаграждение, заплатено от търговеца по изпълнителното дело не било за едно действие, както неправилно се твърдяло във въззивната жалба, а за множество такива, било съобразено с размера съгласно Наредба № 1/2004г. и не било прекомерно.

Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Претендира разноски.

Като необжалвано в частта, в която СРС е отхвърлил иска по чл. 403, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.

Със сезиралата съда искова молба ищецът „Алита БГ“ ООД излага, че с молба от 25.02.2022г., подадена пред СРС, ответникът Д. С. П. поискала обезпечение на предявим срещу „Алита БГ“ ООД бъдещ осъдителен иск за сумата 5 867.49 лева, с равностойност 3 000 евро, частично от общ размер 57 000 евро, представляваща вземане по договор за наем от 12.04.2019г. По образуваното ч.гр.д. № 9828/2022г. по описа на СРС, 32-и състав, без определяне на гаранция, била издадена обезпечителна заповед, с която съдът наложил запор на банковите сметки на „Алита БГ“ ООД, разкрити в „Първа инвестиционна банка“ АД до размер на сумата 5 867.49 лева, както и запор на притежаваните от „Алита БГ“ ООД дружествени дялове в „ДЕА Строй“ ООД на обща стойност 50 лева, представляващи 50% от капитала на последното дружество. Въз основа на издадената й обезпечителна заповед на 14.03.2022г., по искане на ответника П. било образувано и.д. № 20227810400162 по описа на ЧСИ Г.Д. с рег. № 781 на КЧСИ, по което ЧСИ наложил запорите. На 28.03.2022г. ответникът П.

2 депозирала своя иск и по исковата й молба било образувано гр.д. № 16184/2022г. по описа на СРС, 33-и състав. Производството по същото приключило с влязло в сила решение № 5151/01.04.2023г., с което частичният осъдителен иск на П. срещу „Алита БГ“ ООД бил отхвърлен като неоснователен. За осъществяване на процесуално представителство по ч.гр.д. № 9828/2022г. по описа на СРС, 32-и състав и по и.д. № 20227810400162 по описа на ЧСИ Г.Д., ищецът „Алита БГ“ ООД заплатил на адвокат сумата 870 лева – възнаграждение по договор за правна помощ, защита и съдействие от 03.05.2023г., заплатил 3 лева – държавна такса за снабдяване със заверен препис от определението на съда за отмяна на допуснатото обезпечение и сторил разход за пощенска услуга в размер на 2.52 лева. Същите съставлявали претърпяна загуба, следствие на наложеното от П. обезпечение. Ищецът бил в невъзможност да претендира сумите в рамките на висящия процес по бъдещия иск. Сочи и поведение на ответника, което намира да установява злоупотреба с процесуални права – неуведомяване на съда, допуснал обезпечението, за крайния съдебен акт по съществото на спора, неподаване на молба за обезсилване на обезпечителната заповед, неподаване на отговор на молбата на „Алита БГ“ ООД, неподаване на искане до ЧСИ за вдигане на наложените запори и прекратяване на изпълнението. Моли ответникът да бъде осъдена да му заплати сумите, представляващи вреди от обезпечението, ведно със законната лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. С. П., чрез адв. Х. – особен представител, депозира писмен отговор на исковата молба. На първо място намира предявения иск за недопустим – разноските ищецът „Алита БГ“ ООД следвало да претендира в рамките на висящия процес и не можело да води специалния иск по чл. 403, ал. 1 ГПК. На следващо място намира исковата молба за неоснователна - за ищцовото дружество не били настъпили вреди в резултат на допуснатото обезпечение. Разноските за адвокатско възнаграждение не произтичали пряко и непосредствено от наложената обезпечителна мярка, а от процеса по допускането и изпълнението й. Моли за отхвърляне на иска. В условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение по настоящото гражданско дело.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

Въззивният съд намира, че първоинстанционното съдебно решение е частично недопустимо в обжалваната му част.

От приложеното по делото ч.гр.д. № 9828/2022г. по описа на СРС, 32 състав, се установяват твърденията на ищеца, че с молба с вх. № 37172/25.02.2022г., ответникът Д. С. П. поискала обезпечение на бъдещ осъдителен иск, предявим срещу „Алита БГ“ 3

ООД, частично - за сумата 5 867.49 лева, с равностойност 3 000 евро, представляваща част от вземане на обща стойност 57 000 евро, по сключен помежду им на 12.04.2019г. договор за предоставяне на оборудване и обзавеждане на търговски обект – ресторант, находящ се в гр. София, ж.к. ****, чрез налагане на запор на банковите сметки на „Алита БГ“ ООД, разкрити в „Първа инвестиционна банка“ АД до размер на сумата 5 867.49 лева и запор върху притежаваните от „Алита БГ“ ООД дружествени дялове в „ДЕА Строй“ ООД – 5 дружествени дяла, всеки на стойност 10 лева, на обща стойност 50 лева, представляващи 50% от капитала на „ДЕА Строй“ ООД.

По образуваното ч.гр.д. № 9828/2022г. по описа на СРС, 32 състав, било постановено определение № 5013/25.02.2022г., поправено по реда на чл. 247 ГПК на 04.03.2022г., с което съдът допуснал исканото обезпечение без да определи гаранция.

Издадена била обезпечителна заповед № 173/25.02.2022г., която видно от удостоверяването, била получена от представителя на ищеца на 10.03.2022г. Не е спорно и от доказателствата по делото се установява, че в определения от съда срок, молителят Д. С. П. предявила бъдещия иск срещу „Алита БГ“ ООД, за което представила доказателства по ч.гр.д. № 9828/2022г. по описа на СРС, 32 състав.

С молба с вх. № 03180/14.03.2022г., ответникът П. поискала от ЧСИ Г.Д. да образува изпълнително дело въз основа на издадената в нейна полза обезпечителна заповед № 173/25.02.2022г. по ч.гр.д. № 9828/2022г. по описа на СРС, 32-и състав, и да наложи допуснатите от съда обезпечителни мерки. В производството по образуваното и.д. № 202227810400162 ЧСИ Д. наложил исканите запори – запорни съобщения изх.

№№ 02989 и 02990 от 14.03.2022г. до „Първа инвестиционна банка“ АД и до Агенция по вписванията.

По исковата молба на Д. С. П. срещу „Алита БГ“ ООД с предявен частичен осъдителен иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата 5 867.49 лева, с равностойност 3 000 евро, било образувано гр.д. № 16184/2022г. по описа на СРС, 33-и състав. С решение № 5151/01.04.2023г. по гр.д. № 16184/2022г. по описа на СРС, 33-и състав, искът на П. бил отхвърлен. Видно от удостоверяването решението влязло в законна сила на 05.05.2023г.

На 04.05.2023г. по образуваното и.д. № 202227810400162 ЧСИ Д. постъпила молба от адв. Д., като упълномощен представител на „Алита БГ“ ООД, с която същата поискала да се запознае с преписката на изпълнителното дело. Делото й било предоставено на същата дата, което обстоятелство е удостоверено с подписа на адвоката, положен на гърба на молбата й.

След влизане на решение № 5151/01.04.2023г. по гр.д. № 16184/2022г. по описа на СРС, 33-и състав, в сила – на 05.05.2023г., на 05.06.2023г. адв. Д., упълномощен представител на „Алита БГ“ ООД, депозирала с пощенска пратка молба по ч.гр.д. № 9828/2022г. по описа на СРС, 32-и състав, с вх. № 162242/08.06.2023г., с искане по чл.

4

402 ГПК за отмяна на допуснатото обезпечение. Изложила, че искът на Д. С. П. бил изцяло отхвърлен като неоснователен по образуваното гр.д. № 16184/2022г. по описа на СРС, 33-и състав, като представила заверен препис от влязлото на 05.05.2023г. в сила решение № 5151/01.04.2023г. по гр.д. № 16184/2022г. по описа на СРС, 33-и състав и справка от фирменото дело на „ДЕА Строй“ ООД за наложения запор на дружествени дялове.

Към молбата на адв. Д. от 05.06.2023г. по ч.гр.д. № 9828/2022г. по описа на СРС, 32-и състав, не е представен процесния договор за правна защита и съдействие от 03.05.2023г. Видно от съдържанието на договора „Алита БГ“ ООД възложило на адв.

Д. да му окаже правна защита и съдействие, изразяваща се в процесуално представителство пред СРС по ч.гр.д. № 9828/2022г. по описа на СРС, и ЧСИ Г.Д., във връзка с подаване на молба по чл. 402 ГПК, справки и правни консултации, писмени становища, писмена защита, изготвяне на молби, правни анализи, проучване на съдебна практика, снабдяване с различни книжа във вр. с воденото производство, както и представителство пред съответните държавни и/или частни съдебни изпълнители на Р България на територията на Р България. За договорените правни действия страните уговорили възнаграждение на адвоката в размер на сумата 870 лева, заплатена й на 03.05.2023г., за което адвокатът издала разписката, поместена след договора.

Със свое определение № 25719/21.07.2023г. по ч.гр.д. № 9828/2022г. по описа на СРС, 32-и състав, СРС отменил допуснатото обезпечение и обезсилил издадената обезпечителна заповед. Определението влязло в законна сила на 31.07.2023г., видно от удостоверителния щемпел за това, като заверен препис от същото адв. Д. получила на 13.09.2023г., за което положила подпис в молбата си на л. 70 от преписката на СРС. За снабдяването със заверения препис от този влязъл в сила съдебен акт ищецът „Алита БГ“ ООД, чрез адв. Д., заплатил по сметка на СРС държавна такса в размер на 3 лева, за което по делото е представена разписка – л. 32 от преписката на делото на СРС.