Решение № 2246 от 10.04.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……/10.ІV. 2018г. гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №

2344 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът твърди в ИМ, че на 05.12.2011 г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 389, ал.З вр. с ал.1 от НК и му е била определена мярка „Подписка”. Впоследствие за посоченото престъпление му е било повдигнато обвинение и образувано НОХД №279/2011 г. по описа на СВС, приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Твърди, че за периода в който служил в българската армия е успял да си изгради име на честен и съвестен сержант и се е ползвал с доверието и уважението на своите колеги. Заявява, че е награждаван няколко пъти и до повдигане на обвинението не е наказван служебно, но именно за деянието, за което е бил обвинен е бил наказан с „предупреждение за уволнение”.

Ищецът твърди още, че се е чувствал несправедливо и неоснователно обвинен. Пред очите на близките му били извършени обиски, като на 18.10.2011 г. бил претърсен домът му в гр. Кюстендил в присъствието на родителите му, а съседите му били извикани като поемни лица. На същия ден бил извършен обиск и в стаята му във ведомственото общежитие пред очите на колегите му. Тези действия са го унизили и изложили пред близки и колеги. Усещал недоверието на хората около себе си, накърнени били професионалната и личната му чест и достойнство, допълнено и от факта, че всички призовки се получавали по местоработата му. Излага, че всичко това се е отразило силно на психиката му, като постоянно изпитвал притеснения, страхове и безпокойство, накърняване на обществената и професионална репутация и създаване на напрежение в личния му живот. Преживял тежко обвинението в извършването на престъпление и цялото досъдебно и съдебно производство. Предвид изложеното моли съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от 04.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски за настоящето производство.

ОТВЕТНИКЪТ-

П.НА Р.Б., гр. София оспорва иска по размер. Намира, че не са представени доказателства за настъпването на твърдените от ищеца вреди и наличието на причинно- следствена връзка между тях и воденото срещу него наказателно производство.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

С постановление от 17.10.2011 г. е образувано ДП № 149-СЛ/2011 г. по описа на Военноокръжна П.– София, срещу три лица, един от които ищецът за това, че от 17.00 ч. на 13.10.2011 г.до 09.00ч. на 14.10.2011 г. са нарушили уставните правила на караулната служба и издадените въз основа на тези правила разпореждания, в качеството им на длъжностни лица са допуснали да бъдат откраднати от охранявания район 14 броя противотанкови снаряди (л. 2-3, том 1 от ДП).

На

18.10.2011 г. е било извършено претърсване на жилището на ищеца в гр. Кюстендил,по време на което присъствали две поемни лица и ищеца (л. 48-56, том 2 НП). На същата дата, в присъствието на ищеца е претърсен и обитавания от него ап.108 в общежитие, (л. 62-68, том 2). На 18.10.2011 г. след извършените с негово участие две претърсвания, ищецът е бил разпитан като свидетел по образуваното ДП (протокол за разпит, л.

51-53, том 3 ).

От приложеното НОХД 279/2011 г.по описа на СВС безпорно се установява, че ищецът е бил привлечен на 05.12.2011 г, по ДП №149-сл/ 2011г. в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 389, ал.3 вр. с ал.1 НК, ( л. 14, том 3 ДП). С постановлението на ищеца му е определена мярка за неотклонение „Подписка“.

За деянието е било повдигнато обвинение на ищеца и на 23.12.2011 г. е внесен обвинителен акт в съда. С присъда № 279/25.04.2012г. на Софийският военен съд по НОХД № 279/2011г. ищецът е признат за невинен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 389, ал.3 вр. с ал.1 от НК. Присъдата е била потвърдена с решение № 37/ 27.07.2012г. по ВНОХД 39/2012 г. на Военно – апелативният съд, оставено в сила от Върховния касационен съд.

В ДП са приложени кадрови справки за сержант Ц. В.(л. 59 и л. 83, том VI ДП) от които е видно, че ищецът е постъпил на военна служба на 19.09.1994 г., не е бил наказван,а само поощряван няколкократно с обявяване на благодарност, с предметни награди и грамоти.

По делото е разпитан св. СВ. К.,който е потвърдил, че ищецът е награждаван многократно, преживял тежко образуваното срещу него наказателно производство – затворил се в себе си и не общувал с колегите си както преди, побелял и бил притеснен. Свидетелят е потвърдил установеното от приложеното досъдебно производство, че е извършено претърсване в жилището на ищеца в гр. Кюстендил. Според показанията на св.К. претърсването в жилището в гр.Кюстендил е предизвикало срам у ищеца, тъй като съседите му са станали свидетели на същото. Св. К. сочи,че бащата на ищеца е починал поради стреса от „воденото наказателно производство и от обиска“, а ищецът се самообвинявал за смъртта на баща си.

Свидетелят

ВЛ. Ф.установи, че бащата на ищеца не е могъл да преживее обискът в дома им в гр. Кюстендил и починал ден преди делото. Посочи, че наказателното производство се е отразило зле на ищеца,побелял, получавал призовки на местоработата си,страхувал се да не загуби работата,в случай че бъде осъден, което също го е притеснявало.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Основателността на иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1-во ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ наказателното производство срещу същия да е приключило с постановяване на оправдателна присъда; 3/наличието на вреди и 4/между незаконното обвинение и вредите да е налице причинно-следствена връзка. Тези елементи от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест – чл. 154, ал.1 от ГПК. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица – чл. 4