Решение № 348 от 23.01.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100502314 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 10.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 62506/ 2020 г. на Софийски районен съд, ГО, 62 състав, обективирано в протокол от проведено на 10.06.2021 г. открито съдебно заседание, „П. ЮГ“ ЕАД- гр. София /ЕИК ****/ е осъдено да заплати на „С.С.С.“ АД- гр. София /ЕИК ****/ на основание чл.34 ЗЗД сумата 16890 лв., предявена като частичен иск от сумата 113 165.08 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.12.2020 г. до датата на изплащане, както и сумата 1 165.60 лв.- разноски по делото.

С Решение от 1.11.2021 г., постановено във връзка с определение на СГС, ГК, ІV- Е въззивен състав от 25.10.2021 г., е прието, че липсва основание за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното на 10.06.2021 г. осъдително решение, тъй като не е констатирано противоречие между мотивите и диспозитива на същото. В мотивите на постановеното на 25.10.2021 г. от СГС, ІV- Е въззивен състав, определение е посочено, че с решението, обективирано в протокол от проведено на 10.06.2021 г. о.с.з., е уважен предявен от „Сортови семена- София“ АД осъдителен иск, като „П. юг“ ЕАД е осъдено да заплати на основание чл.34 ЗЗД на „Сортови семена- София“ АД „сумата 16 890 лв., предявена като частичен иск от сумата 113 165.08 лв., ведно със законната лихва от 14.12.2020 г. до датата на изплащане, както и разноски 1 165.60 лв.“, че в мотивите на обжалваното решение е 1 посочено, че „възражението /на ответника/ за изтекла погасителна давност е основателно“ и въпреки това искът е изцяло уважен.

Постъпила е въззивна жалба от „П. ЮГ“ ЕАД- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС на 10.06.2021 г. решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД, с присъждане на разноски по делото.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от ищеца „С.С.С.“ АД- гр. София, насочена срещу постановеното на 10.06.2021 г. решение „в частта му, в която се приема за основателно направеното от ответника възражение, че вземането на ищеца за недължимо платени суми за периода 1.11.2015 г.- 6.12.2017 г. е погасено по давност“.

Подадена е въззивна жалба от ищеца „С.С.С.“ АД- гр. София и срещу постановеното на 1.11.2021 г. „допълнително“ решение „в частта му, в която СРС е приел, че част от иска на дружеството е погасен с 3- годишна давност, защото вземането им има периодичен характер по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД“.

Насрещните страни взаимно оспорват подадените по делото въззивни жалби.

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на ответника, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Насрещната въззивна жалба на ищеца, независимо, че е подадена в срока по чл.263, ал.1 ГПК, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като доколкото посоченото в мотивите на обжалваното решение от 10.06.2021 г., че правопогасяващото възражение за давност на ответника е частично основателно, не е намерило отражение в диспозитива на решението, като липсва отхвърлително решение за част от процесното вземане, липсва съответно и обжалваем за ищеца интерес, обосноваващ допустимостта на жалбата.

Изложеното по- горе се отнася и за подадената от ищеца жалба срещу постановеното от СРС на 1.11.2021 г. решение, която като процесуално недопустима също следва да бъде оставена без разглеждане.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение от 10.06.2021 г. е валидно и допустимо, а по същество неправилно и следва да бъде отменено.

2

Предявеният от „С.С.С.“ АД срещу „П. Юг“ ЕАД частичен иск по чл.55, ал.1, изр.1 ГПК е неоснователен и недоказан.

Фактическият състав на чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно главно доказване факта на плащане на процесната сума, а ответникът дължи доказване, че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото /чл.154 ГПК/.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал /писмени доказателства и експертно заключение на изслушана в първо-инстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза/ обосновава извод на въззивния съд за липса на визираните в чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД материално- правни предпоставки и за настъпило за ищеца обедняване за сметка обогатяването на ответника, поради плащане на сумата 16 890 лв., частично от сумата 113 165.08 лв., без основание.

Установява се въз основа на събраните по делото доказателства, че с Решение № 517221 от 26.10.2018 г. по гр.д.№ 10795/ 2017 г. на Софийски районен съд, 48 състав, по предявен от „Сортови семена- София“ АД /ЕИК ****/ срещу „П. Юг“ ЕАД /ЕИК ****/ иск по чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че „Сортови семенаСофия“ АД е собственик на непреместваем обект, представляващ МАГАЗИН с площ от 32 кв.м, разположен върху терен № Т- 24 (съгласно схемата на пазар „Красно село“), попадащ в поземлен имот с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, с адрес: гр. София, район „Красно село“, ул.

„Дебър“, с площ на поземления имот от 3829 кв.м. С решението е отхвърлен предявеният от „Сортови семена- София“ АД /ЕИК ****/ срещу „П. Юг“ ЕАД /ЕИК ****/ иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е титуляр на правото на строеж върху терен № Т- 24 (съгласно схемата на пазар „Красно село“), попадащ в поземлен имот с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, с адрес: гр. София, район „Красно село“, ул.“Дебър“, с площ на поземления имот от 3 829 кв.м. В мотивите на цитираното решение е посочено, че правото на собственост върху процесния магазин с площ от 32 кв.м., построен върху терен № Т- 24 по схемата на пазар "Красно село", район "Красно село", СО, представляващ самостоятелен обект на правото на собственост, принадлежи на ищеца по делото „Сортови семена- София“ АД; че дружеството- ищец не е придобило право на строеж върху терена, защото страните са обвързани от наемно правоотношение със същия предмет, за което са представени писмени доказателства: договор за отдаване под наем на терен № КС- Т от 3

26.06.2009 г., договор за отдаване под наем на терен № КС-Т от 24.10.2012 г., договор за отдаване под наем на терен № КС-Т от 30.10.2015 г., които имат идентичен предметс всеки от тях се предоставя за ползване за срок от 3 години ТЕРЕН № Т- 24, находящ се на територията на пазар "Красно село", гр. София, съгласно схемата на пазара; че със заявление вх.№ 0387/ 04.07.2012 г. от „Сортови семена- София“ АД, адресирано до Изпълнителния Директор на „П. Юг“ ЕАД, е поискано продължаване срока на договора за терен № 24, върху който е построен магазинът на „Сортови семенаСофия“ АД /ищеца/. Прието е също, че посоченото заявление, макар и частен документ, съдържа извънсъдебно признание на неизгоден за дружеството- ищец факт: че страните са обвързани от наемно правоотношение с предмет терена, върху който е разположен собственият на „Сортови семена- София“ АД магазин, предвид което и с оглед съдържанието на приетите договори за наем, е обоснован извод, че през посочения период страните са били обвързани от наемно правоотношение с предмет процесния ТЕРЕН № Т- 24 съгласно схемата на пазара, за който е посочено от съда, че представлява общински имот, по отношение на който дружеството „Сортови семенаСофия“ АД има положението на държател.

С въззивно Решение от 25.08.2020 г. по гр.д.№ 8514/ 2019 г. на СГС, ГО, ІІ- В въззивен състав, цитираното по- горе решение на СРС, 48 състав по гр.д.№ 10795/ 2017 г. е обезсилено в обжалваната част, в която е отхвърлен предявеният от „Сортови семена- София“ АД /ЕИК ****/ срещу „П. Юг“ ЕАД /ЕИК ****/ иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е титуляр на правото на строеж върху терен № Т- 24 (съгласно схемата на пазар „Красно село“), попадащ в поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, с адрес: гр. София, район „Красно село“, ул.„Дебър“, с площ на поземления имот от 3 829 кв.м, и производството по делото е прекратено в тази част като недопустимо.

Посочено е, че в необжалваната част решението по гр.д. № 10795/2017 г. на СРС, 48 състав, е влязло в сила.

Относно извършените през периода 1.11.2015 г.- 30.09.2020 г. в полза на ответника плащания на суми в общ размер на 113 043.96 лв., част от която- в размер на 16 890 лв., е предмет на предявения по настоящото дело частичен иск, ищецът твърди единствено, че са лишени от основание.

Ответникът поддържа, че плащанията са извършени в изпълнение на сключени последователно между двете дружества договори за наем на ТЕРЕН № Т- 24 (съгласно схемата на пазар „Красно село“) с площ от 32 кв.м, попадащ в поземлен имот с идентификатор ***, съгласно КККР на гр. София, с адрес: гр. София, район „Красно село“, ул.„Дебър“, поради което и не са лишени от основание.

Действително по делото са представени цитираните два договора за отдаване под 4 наем на терен КС- Т № 1161 от 30.10.2015 г. /при месечна наемна цена от 1 589 лв./ и КС- Т № 2185/ 18.10.2018 г. /при месечна наемна цена от 1611 лв./, които не са оспорени от ищеца /страна- наемател по договорите/, а също и Акт за частна общинска собственост № 370/ 10.02.1999 г.- относно част от кв.315А, м. „Красно село- бул.“Цар Б. ІІІ“, с площ от 3 500 кв.м., върху който е разположен кооперативен пазар „Красно село“, Заповеди на Кмета на СО от 17.03.2015 г. и 27.03.2018 г.- за разкриването на универсален пазар с временен градоустройствен статут „Красно село“, чиято организация на дейността е възложена на Изп. Директор на „П. Юг“ АД, съответно- за продължаване срока на съществуване на пазара, с 3 години, считано от 17.03.2018 г.

Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза, прието като неоспорено от страните, извършените от „Сортови семена- София“ АД през периода 1.11.2015 г.- 30.09.2020 г. в полза на „П.

Юг“ АД плащания на суми в общ размер на 113 043.96 лв. /част от които- в размер на 16 890 лв. общо, са предмет на предявения по настоящото дело частичен иск/, за които са представени по делото фактури, платежни документи и банкови извлечения, са за наеми и консумативи на терен № Т- 24 от 32 кв.м., намиращ се на територията на пазар „Красно село“ в гр. София.

При така установената фактическа обстановка не може да бъде обоснован извод от въззивния съд, че извършените от „С.С.С.“ АД в полза на „П. Юг“ АД през процесния близо 5- годишен период плащания на суми, обозначени като наемна цена за ТЕРЕН № Т- 24 (съгласно схемата на пазар „Красно село“) с площ от 32 кв.м, са лишени от основание, тъй като са извършени в изпълнение на произтичащи от сключени между страните договори за наем договорни задължения на ищеца, имащ положението на наемател. Независимо от обстоятелството, че посоченият теренпредмет на наемните договори, представлява имот- частна общинска собственост, за който е представен по настоящото дело цитираният по- горе акт за частна общинска собственост, облигационната връзка по договор за наем е възникнала между ищцовото дружество и ответното дружество, което не е собственик на имота /каквото изискване законът не поставя/, и произвежда съответни правни последици, вкл. с произтичащото от договорите задължение за плащането на наемна цена срещу ползването на терена.