Решение № 2680 от 29.05.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 5816/2024
- Вид
- Решение № 2680
- Подписан
- 29.05.2025
- В сила
- 25.06.2025
- Състав
- Анна Димитрова Дъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 70, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 153 · Закон за устройство на територията
- § 16, ал. 2 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 2680 гр. Пловдив, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330105816 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от ищците Е. И. Д. и М. И. К. против С. Б. Д. и Н. Б. У. осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответните страни да премахнат сграда с идентификатор № .........., която навлиза в собствения на ищците поземлен имот с идентификатор № ..........., находящ се в гр.П., кв.К. ул."Х" №..
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор № ..........., находящ се в гр.П., кв.К. ул."Х" № .. а ответните страни са собственици на съседния поземлен имот с идентификатор № ........., гр. Пловдив, кв.К. ул.Х. №... Сочи, че преди няколко години по време на действието на ЗУТ ответните страни построили сграда с идентификатор № .........., която е построена на имотната граница между двата имота, без строителна документация и разрешение. Сочат, че сградата е изградена без съгласието на ищците, като навлиза в северната част техния имот по имотната граница и завзема част от него. Твърдят, че сградата се ползва като гараж и представлява масивна тухлена постройка с желязобетонна плоча отгоре, като сградата е с дължина над 6 метра. Поддържат, че сградата пречи за упражняване на правото им на собственост в пълен обем, като намалява пространството на техния имот, хвърля сянка и пречи на 1 насажденията и цветята, засадени в двора им. Твърдят, че сградата загрозява цялостната визия на екстериорното оформление на пространството им. Моли се за осъждане на ответните страни да премахнат постройката, за която твърдят, че е незаконна и навлиза в собствения им недвижим имот.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответните страни С. Б. Д. и Н. Б. У. са депозирали отговор на исковата молба. Излагат съображения за нередовност на исковата молба, поради липса на ясни фактически твърдения във връзка с основанието на предявения иск. Твърдят, че са собственици на процесната сграда с идентификатор № .........., която представлява гараж, изграден през 1987 г. от техния праводател Б.С.Д., съгласно одобрен от Община Пловдив архитектурен проект на основание разрешение за строеж и протокол за строителна линия. Сочат, че сградата е законно изградена на регулационната граница между двата имота. Оспорват изложените в искова молба твърдения, че сградата пречи на ищците да упражняват правото си на собственост, тъй като хвърля сянка върху имота им и пречи за отглеждането на насаждения и цветя. Сочат, че в имота на ищците е изградена двуетажна жилищна сграда, разположена от южната страна спрямо имота на ответните страни, и хвърля сянка в мястото, за което се твърди, че сградата пречи на ищците. Твърдят, че по протежението на имотната граница, на която е изграден процесния гараж, ищците имат изградени собствени стопански постройки, като има сгради, за които не са спазени предвидените в закона отС.ия. Твърдят, че от построяване на процесната сграда през 1987 г. от наследодателите на ответните страни, последните владеят сградата повече от 37 години и никога не е имало спор между тях и ищците и техните наследодатели, че сградата пречи на някого. Сочат, че през 1994 г. родителите на ответните страни им даряват имота, но продължават да ползват имота до своята смърт. Сочат, че ответните страни и техните наследодатели са осъществявали фактическа власт върху имота в материализираните на място граници в продължение на 37 години, като до миналата година са ползвали спокойно постройките и дворното място. Сочат, че между страните е възникнал спор във връзка с осъществени през 2023 г. действия от ищците по събаряне на съществуващата между двата имота масивна ограда, без съгласието на ответните страни, във връзка с което е депозиран сигнал до Община Пловдив. Считат, че образуваната административна преписка е дали основание на ищците за предявяване на иска. Сочат, че не са построили 2 процесната сграда, а тя е съществувала в имота към момента на неговото придобиване от тях. Твърдят, че ищците също не са първоначалните собственици на имота, а са го придобили на основание давност и дарение, като до момента, в който са били живи наследодателите на ищците не е имало спор между тях и наследодателите на ответните страни. Сочат, че гаражът е построен на имотната граница между двата съседни имота със съгласието на собствениците на поземлен имот с идентификатор № ........... към момента на изграждането му през 1987 г. Релевират възражение за недействителност на представения от ищците договор за доброволна делба. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Искът с правно основание чл. 109 ЗС е иск за защита на правото на собственост от въздействия, които друго лице (включително съсобственик) извършва върху имота на ищеца, или поддържа неправомерни съС.ия, които смущават пълноценното и в пълен обем упражняване на собственическите права на ищеца. Разпоредбата на чл. 109 ЗС регламентира негаторния иск (actio negatoria) и дава защита на правото на собственост от всяко нарушение, без да е необходимо да е нарушено владението.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), че това въздействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.
Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.
С определението за насрочване на делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е отделил за безспорни между страните следните обстоятелства: че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор № ..........., находящ се в гр.П., кв.К. ул."Х" №.. а ответните страни са 3 собственици на съседния поземлен имот с идентификатор № ........., находящ се в гр. Пловдив, кв.К. ул.Х. №.., както и че в поземлен имот с идентификатор № ......... е изградена сграда идентификатор № .......... – с предназначение гараж.
От представения по делото договор за доброволна делба, обективиран в нотариален акт за делба на недвижими имоти ............ се установява, че ищците Е. И. Д. и М. И. К. са извършили доброволна делба на съсобствените им недвижими имоти, като се установява, че двете са придобили по ½ ид.ч. от собствеността по отношение на поземлен имот с идентификатор № ..........., находящ се в гр.П., кв.К. ул."Х" № .. с площ от 1039 кв.м., при съседи – имоти с идентификатори № ...., ......., ........., ............, .... и ............ С договора е установено, че ищцата М. И. К. има право на ползване на южната част от дворното място, а ищцата Е. И. Д. – на северната част от дворното място, като страните са разделили собствеността по отношение на изградените в дворното място самостоятелни обекти.
В производството по делото не се установиха възраженията на ответните страни за недействителност на договора за доброволна делба, за което обстоятелство не са наведени конкретни фактически твърдения.
Последният е изповядан в по-тежка от законоустановената за това форма – с нотариална заверка на подписите, и не страда от пороци, водещи до неговата недействителност.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, който се издава въз основа на съдебно решение по чл. 288 ГПК ....................., Б.С.Д. е признат за собственик на дворно място с площ от 335 кв.м., застроено и незастроено, съставляващо имот с пл. № .., за който е отреден парцел .. в кв. по плана на гр.
П, кв. К., ведно с построената в дворното място сграда.
От представения по делото договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот .............. се установява, че Б.С.Д. със съгласието на своята с. е прехвърлил на ответните страни - С. Б. Д. и Н. Б.
У., при равни права, собствеността по отношение на дворно място с площ от 335 кв.м., застроено и незастроено, съставляващо имот с пл. №..., за който е отреден парцел.. в кв. по плана на гр. П., кв. К., ведно с построените в дворното място двуетажна жилищна сграда на 64 кв.м. площ и масивна сграда – лятна кухня на 12 кв.м. площ. С нотариалния акт дарителите са запазили за себе си правото на ползване върху дарения имот.
По делото е представена скица – виза от 15.06.1987 г. за проучване и 4 проектиране на гараж, както и разрешение за строеж № 65/14.08.1987 г., издадено от Районен народен съвет – Пловдив, РНС „Христо Ботев“, с което е разрешено в полза на Б. С. Д. изграждането на гараж в парцел .... в кв. по плана на гр. П., кв.К. ул.Х. №.., съгласно одобрен проект от 13.08.1987 г., с размери 3.00/5.00 по номенклатура Г-3 с канал с дълбочина 1.30 и широчина до 1 м., като в полза на строителя е отстъпено тротоарно право. Представен е протокол за определяне на строителна линия и ниво № I-35 от 14.08.1987 г., в който е изготвена окомерна скица на строежа.
Между страните не е налице спор, че дворно място с площ от 335 кв.м., застроено и незастроено, съставляващо имот с пл. № ..., за който е отреден парцел .. в кв. по плана на гр. П., кв. К. съответства на поземлен имот с идентификатор № ........., като от представената по делото скица на поземлен имот с идентификатор № ........... се установява, че последният и поземлен имот с идентификатор № ......... са съседни.
Между страните не е налице спор, че ответните страни са собственост на гараж с идентификатор № .........., като следва да се приеме, че последният е придобит от тях по силата на приращението на основание чл. 92, ал. 1 ЗС с придобиване на собствеността по отношение на дворното място, доколкото строителството на гаража е разрешено в полза на праводателя на ответните страни преди прехвърляне на собствеността. Гаражът не е изрично изключен от предмета на договора, поради което при тълкуване на волята на страните по него с оглед разпоредбата на чл. 20 ЗЗД следва, че страните са целели прехвърляне правото на собственост върху дворното място, заедно с всички построени в него сгради и подобрения. В тази връзка следва да се има предвид и установената и непротиворечива практика на ВКС - Решение № 529/2010 г. по гр. д. № 1129/2009 г., І г.о., Решение № 120/2014 г. по гр. д. № 2928/2014 г., ІІ г.о., Решение № 183/2012 г. по гр. д. № 88/2012 г., ІІ г.о., съгласно която при прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката.
Запазването на собствеността върху сградата, отделно от земята, трябва да бъде изрично уговорено, за да се смята оборена презумпцията по чл. 92 ЗС.
От приетата в производството по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният гараж е с площ от 19, 30 кв.м., като покривът му е от бетонна плоча, контурът на която представлява козирка – на изток козирката е с широчина 0,5 м., а на запад – 5
0,30 м. Вещото лице е посочило, че за изграждане на процесната сграда с идентификатор №.......... съществуват всички строител ни книжа – скица-виза, разрешение за строеж и одобрени проекти, като не е представена екзекутивна документация за вписване на изпълнена сграда. Предвид липсата на строителна документация вещото лице е посочило, че не може да се установи към мой момент е завършена сградата и е изпълнено строителното разрешение. Експертизата е установила, че сграда с идентификатор №.......... навлиза в имот с идентификатор №.......като в най-широката част на навлизането е отчетено разС.ие от 6, 2 см., като завзетата площ от имот с идентификатор №..... е от 0, 085 кв.м.