Решение № 389 от 19.05.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Бургас, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20252100500606 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Образувано е по повод жалба на „АКВА ИН“ ООД в качеството на длъжник по изпълнително дело №808/2017 г. по описа на ЧСИ- Ивелина Божилова, чрез процесуален представител адв. Ангел Дунков- САК, срещу отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, обективиран в Отговор с изх. №04179/28.02.2025 г.

В жалбата се твърди, че жалбоподателят с уведомително писмо от 12.02.2025 г. е поискал от ЧСИ изготвянето на сметка на дълга, видно от която се установявало, че разплатените суми погасяват изцяло дълга към взискателите. Въпреки соченото, паричните средства, постъпили по настоящото производство били преведени за погасяването на вземането за законни лихви, поради което ЧСИ неправилно е приел, че дългът продължава да възлиза на още около 105 000 лв. главница.Твърди, че в изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, е посочен терминът „обезщетение“ като не е посочен размерът му, нито момента от който трябва да се плати. Излага, че ЧСИ е проявила самостоятелна оперативно и излязла извън пределите на изпълнителния лист като е събирала суми на несъществуващо основание- „законови лихви“. На следващо място, смята, че взискателят е ненадлежна страна, тъй като Ч. се е разпоредил с вземането си срещу дружеството, което от своя страна е било уведомено за извършената цесия. Излага, че договорът за прехвърляне на вземането е консенсуален и произвежда действия със сключването му, поради което извършената следваща по ред цесия от Ч. в качеството му на цедент и дъщеря му С. Ч. в качеството й на цесионер не е произвела прехвърлително си действие. При тези фактически и правни доводи моли отказът на ЧСИ Ивелина Божилова да прекрати изпълнителното производство да бъде 1 отменен и съдът да постанови, че дължимите от „АКВА ИН“ ООД по изп. д.

№808/2017 г. парични суми са събрани и да прекрати същото. Моли съдът да постанови, че изпълнителното дело е образувано от ненадлежна страна, както и че не може да продължава да се води от същата.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили писмени възражения от насрещната страна в производството- взискателя С. Ч. чрез процесуален представител адв. Анелия Проданова. В тях се застъпва становище за неоснователност на жалбата и се моли съдът да я остави без уважение и да потвърди постановения от ЧСИ отказ да се прекрати изпълнителното производство. Излага, че правилно и законосъобразно с постъпленията по изпълнителното делото ЧСИ е погасявал на първо място разноските, след това лихвите и при достатъчно налични средства- част от главницата. Сочи, че изпълнителният титул, послужил като основание за образуване на делото е издаден за следните вземания: главница в размер на 43 134 евро, чиято левова равностойност е 84 662,77 лв., ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба- 05.11.2012 г. до окончателно изплащане. Поддържа, че терминът „законна лихва“ се използва като синоним на „обезщетение за забава“, поради което и съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се погасява с приоритет пред дължимата главница. По отношение на твърдението на жалбоподателя, че делото се води от ненадлежна страна излага, че видно от приложените по делото материали, в това число изпълнителен лист, договор за целия, пълномощни и други се установява, че в производството се води от надлежно легитимиран кредитор с непогасено вземане. Сочи, че от една страна, твърденията и възраженията на длъжника не отговарят на действителната фактическа обстановка, а от друга- ЧСИ не е натоварен с правомощия да правораздава и разрешава материалноправни спорове. При тези съображения взискателят намира жалбата за неоснователна, а действията на ЧСИ за законосъобразни.

По делото са постъпили и мотиви от ЧСИ Ивелина Божилова, в които хронологично е проследено развитието на изпълнителното производство, като са посочени и извършените от него и от страните действия. По същество счита жалбата за недопустима поради липса на предмет, обуславящ искането на основателно прекратяване на производството, тъй като в жалбата са изложени твърдения, които са извън обсега на прекратителните основания в разпоредбата на чл. 433 ГПК и засяга материалните правоотношения между страните. В случай, че съдът счете жалбата за допустима излага съображения за нейната неоснователност. Сочи, че именно съобразно обективните предели на изпълнителния лист постъпилите по делото суми са разпределяни за погасяване на законна лихва по чл. 86 ЗЗД. Във връзка с твърденията за ненадлежно участие лицето, сочено за взискател, излага, че по делото са представени доказателства, от които се установява, че В. Ч. е прехвърлил вземането си на С. Ч., поради което и последната е конституирана като взискател на мястото на досегашния такъв.

Съдът на основание чл. 436, ал. 4 вр. чл. 262 вр. чл. 260 и чл. 261 констатира, че подадената жалба е редовна и допустима- подадена от активнолегитимирано лице по чл. 435, ал. 2 ГПК в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и срещу подлежащи на обжалване действие на ЧСИ по чл.

435, ал. 2, т. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна при долуизведените мотиви.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните в хода на 2 производството доказателства по приложеното изпълнително дело и съобрази изразените от страните становища приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното производство е образувано по подадена молба на В. И.

Ч. и въз основа на изпълнително основание- изпълнителен лист от 17.07.2017 г., издаден въз основа на Решение №10008/08.07.2017 г., постановено по гр. д.

№3383/2012 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, потвърдено с Решение №130/13.07.2017 г. по в. гр. д. №618/2016 г. по описа на Апелативен съдПловдив, по силата на който длъжникът „АКВА ИН“ ООД е осъден да заплати парична в размер на 43 134,73 евро, ведно с обезщетение за забава от датата на подаване на исковата молба- 07.11.2012 г. до окончателно изплащане на главницата. По молба на взискателя Ч. е направено проучване на имуществото на длъжника и са наложени обезпечителни мерки- възбрани върху собствените на длъжника недвижими имоти, находящи се в гр. Несебър.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 07.09.2017 г. /л.

159 ИД/, като в срока за доброволно изпълнение последният не предприел действия по заплащане на задължението.

На 08.08.2017 г. по делото е постъпила молба от А.А. с искане да бъде конституиран като взискател в изпълнителното производство на мястото на първоначалния. ЧСИ е оставил молбата без уважение. Действието е преминало на контрол за законосъобразност и с влязло в сила Определение от 02.11.2017 г., постановено по в. гр. д. 1532/2017 г. по описа на Окръжен съдБургас, потвърдено с Определение №32/29.01.2018 г. по ч. гр. д. №416/2017 г., жалбата срещу отказа да бъде конституиран като взискател е оставена без разглеждане.

С молба от 17.04.2018 г. взискателят Ч. е представил на ЧСИ договор за цесия от 31.03.2018 г., сключен между него в качеството на цедент и С. В. Ч. в качеството на цесионер, по силата на който първият е цедирал вземането си към длъжника „АКВА ИН“ООД, предмет на изпълнителното производство. С разпореждане от 22.06.2018 г. С. Ч. е конституирана като взискател по изпълнителното дело на мястото на досегашния взискател.

В хода на изпълнителното производство са извършени множество изпълнителни действия, в това число опис и оценка на недвижи имоти, извършвани са публични продани, като към момента на подаване на настоящата жалба по делото е събрана сума в 148 800 лв., от която съгласно влязло в сила разпределение от 13.01.2023 г. за взискателя С. Ч. е отредена сума от 102 160,23 лв.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

Предмет на съдебен контрол е законосъобразността на посоченото в жалбата действие, като съдът е ограничен от наведените в същата оплаквания.

Наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на отказа да бъде прекратено изпълнителното производство са неоснователни.

Видно от издадения изпълнителен лист от 17.07.2017 г. дружествотодлъжник е осъдено да заплати парична сума, ведно с обезщетение за забава от датата на предявяване на иска. Използваният в решението и възпроизведен в процесуалната ценна книга израз „обезщетение за забава“ е идентичен по съдържание и значение със „законна лихва“ по смисъла на чл. 86 ЗЗД. По отношение на приложението на чл. 76, ал. 2 ЗЗД в изпълнителното 3 производството е налице трайна съдебна практика, която се споделя и от настоящия съдебен състав /така Решение №21/28.04.2017 г. по т.д. №3102/2015 г., ТК, I ТО на ВКС, Решение №86/14.08.2014 г., по гр. д. №6766/2013 г., ГК, IV ГО на ВКС, Решение № 89/06.06.2019 г. по гр. д. №893/2019 г., ГК, III ГО на ВКС/. Доколкото по изпълнителното производство постъпилите суми не са достатъчни за погасяване на всички, то погасяването, респ. разпределянето на суми законосъобразно е извършвано от ЧСИ по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, следователно не е и налице твърдяното от жалбоподателя погасяване на дължимото по изпълнителното дело вземане в цялост.

Неоснователни и същевременно иррелевантни относно заносъобразността на отказа за прекратяване на изпълнителното производството се явяват оплакванията, свързани с легитимацията на взискателя по принудителното изпълнение. Взискателят С. Ч. се явява надлежна страна въз основа на представения пред ЧСИ договор за цесия от 31.03.2018 г., сключен между предишния взискател В. Ч. и нея след издаване на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано и делото. От друга страна, наведените от длъжника съображения касаят материалноправната, а не процесуалноправната легитимация на Ч. в качеството й на кредитор на вземането, като този въпрос не би могъл да се разглежда от ЧСИ, нито от съда в настоящото производство. Длъжникът по изпълнителното производство, спрямо когото се осъществява принудителното изпълнение е защитен от последицата на неточно по отношение на страната изпълнение и извършване на двойно плащане, тъй като легитимацията на Ч. е била веднъж обект на изследване от ЧСИ и евентуални спорове относно вземането биха се породили единствено между лицата, които имат конкуриращи се титули за придобиване на последното.

С оглед гореизложеното се налага извод за неоснователност на подадената жалба в нейната цялост, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд- Бургас

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „АКВА ИН“ ООД, ЕИК 115927039, в качеството на длъжник по изпълнително дело №808/2017 г. по описа на ЧСИ- Ивелина Божилова, чрез процесуален представител адв. Ангел Дунков- САК, срещу отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, обективиран в Отговор с изх. №04179/28.02.2025 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5