Решение № 13266 от 04.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13266 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110167992 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от К. Б. Т. против (ФИРМА) с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен лист от 04.08.2010г., издаден по ч. гр. д. 17274/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 73 състав, поради изтекла погасителна давност. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 12.09.2012 г. по молба на (ФИРМА) било образувано изпълнително дело № 2565/2012 г. по описа на ЧСИ Д.В въз основа на процесния изпълнителен лист, по силата на който ищецът следвало да заплати на (ФИРМА) сумата в размер на 729,39 лева, представляваща главница по договор за кредит, сумата в размер на 535,84 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.08.2006 г. до 24.11.2009 г., сумата в размер на 352,32 лева, представляваща неустойка за забава в периода от 14.04.2010 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 25 лева държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че след образуване на изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия – налагане на запори, като с молба от 13.09.2016 г., в която не бил посочен номер на изпълнително дело и липсвало доказателство за заплатени такси, ответникът (ФИРМА) представил договор за цесия, поискал да бъде конституиран в качеството на взискател в производство, както и да бъдат наложени запори върху всички банкови сметка на длъжника.

Сочи, че с последващи молби от 08.08.2018 г. и 05.08.2020 г. отново било поискано налагане на запор на банковите сметки без заплащане на дължимите такси, като впоследствие делото било образувано под № 3827/2021 г. по описа на ЧСИ Г.К и с молба от 18.11.2022 г. било поискано извършване на справки за имуществото на длъжника, а с молба от 16.08.2023 г. налагане на запор на банкови сметки. Поддържа, че незаплащането на дължимите такси за извършване на поисканите изпълнителни действия води до невалидността им, поради което делото било перемирано на 12.09.2014 г. Посочва, че считано от 12.09.2012 г. в период от пет години по изпълнителното дело не са предприемани валидни изпълни действия, поради което процесните вземания са погасени по давност на 12.09.2017 г.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цолова оспорва предявените искове. Процесуалният представител на ответника поддържа, че съгласно задължителните указания дадени с ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес, поради което до постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност за процесните вземания не е текла. В подадения отговор са изложени съображения, че давностният срок за вземанията по изпълнителения лист е започнала да тече от 26.06.2015 г., като същата е прекъсната многократно с предприети валидни изпълнителни действия.

Процесуалният представител на страната поддържа, че в актуалната практика на касационната инстанция последователно се застъпва ясното разграничение между институтите на перемпцията и давността, като перемирането на изпълнителното производство не рефлектира върху възможността да бъде образувано ново дело за принудително събиране на вземанията. В подадения отговор са изложени твърдения, че ответникът е титуляр на вземанията по листа по силата на договор за цесия от 23.02.2015 г., препис от който е представен ведно с отговора. По наведените доводи е направено е искане предявеният иск да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените от дружеството съдебни разноски.

По допустимостта на повдигнатия спор, съдът намира следното:

От изискания препис от изп. дело № 20219240403827 по описа на ЧСИ Г.К се установява, че в погашение на вземанията по процесния изпълнителен лист на 13.10.2023 г. е събрана сумата в размер на 757,79 лева, като на 14.12.2023 г. съдебният изпълнител е извършил разпределение, за което е съставен нарочен протокол. Видно от протокола сумата в размер на 69,78 лева е отнесена за погасяване на разноските по изпълнителния лист, като сумата е преведена в полза на взискателя. Останалата част от събраната сума е отнесена за погасяване на разноски и такси по изпълнителното дело.

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителен иск, включително на отрицателния такъв по чл. 439 ГПК, е наличието на правен интерес от неговото предявяване. Последният е налице, когато субективното право, предмет на иска, е застрашено или упражняването му е смутено. Ако субективното право е нарушено се поставя въпросът дали то може да бъде адекватно защитено чрез установителен иск или носителят му следва да предяви осъдителен иск за неговата защита. От представеното по делото писмо от съдебния изпълнител се установява, че длъжникът е погасил посредством плащане вземанията по процесния изпълнителен лист за мораторна лихва и съдебни разноски. За сочените суми предявяването на отрицателен установителен иск е недопустимо, тъй като длъжникът не може да постигне адекватна защита на правата си. Подобен извод следва от обстоятелството, че липсва възможност за съдебния изпълнител да зачете силата на пресъдено нещо при евентуалното уважаване на такъв иск, доколкото към момента на предявяването му постъпилата по изпълнителното дело сума е вече преведена на взискателя.

В тази връзка следва да се приеме, че дори такъв иск да бъде уважен същият няма да доведе до прекратяване на изпълнителното дело, нито чрез него само по себе си може да се постигне връщане на платените от ищеца суми, след като последните вече са преведени на взискателя към момента на предявяване на иска (по арг. от Решение № 99/28.06.2012 г. по т. д. № 667/2011 г. по описа на ВКС, I I ТО). Такова възстановяване на платените от ищеца суми може да се постигне единствено чрез воденето на осъдителен иск на плоскостта на неоснователното обогатяване, какъвто обаче в случая не е предявен ( в този смисъл Определение № 634/05.10.2009 г. по т. д. № 479/2009 г. по описа на ВКС, II ТО ). В допълнение е необходимо да бъде отбелязано, че липсата на интерес от водене на отрицателен установителен иск за погасените от длъжника и преведени на взискателя в хода на изпълнителното производство суми може да се обоснове и с принципа за процесуална икономия, доколкото целеното с него установително действие може да се постигне с воденето на осъдителен иск за неоснователно обогатяване като така на практика би се избегнало създаването на множество процесуални отношения между страните, при положение, че правният спор може да бъде разрешен само в един процес.

2

Предвид изложеното производството в частта относно предявения отрицателен установителен иск за сумата в размер на 69,78 лева, представляваща част от сумата в размер общо на 125 лева разноски по изпълнителен лист от 04.08.2010г., издаден по ч. гр. д.

17274/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 73 състав, следва да бъде прекратено като недопустимо.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна на спора следното:

Страните не спорят, а и от изисканото в цялост производство по ч. гр. д. № 17274/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 73 състав, се установява, че делото е образувано по подадено от (ФИРМА) заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 729,39 лева, представляваща главница по договор за кредит, сумата в размер на 535,84 лева, представляваща договора лихва за периода от 01.08.2006 г. до 24.11.2009 г., сумата в размер на 352,32 лева, представляваща неустойка за забава в периода от 14.04.2010 г. до окончателното плащане, както и за направените по делото разноски в размер на 25 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез лице от домашните на 01.07.2010 г., поради което и на основание чл. 416, пред. 1 вр. чл.

414, ал. / в редакцията на процесуалния закон преди измененията обн. с ДВ, бр. 100 от 2019 г./ е влязла в сила на 15.07.2010 г., като изпълнителен лист за сумите е издаден на 04.08.2010 г.

По молба на (ФИРМА) за принудително събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист от 12.09.2012 г. е образувано изп. дело № 20128610402565 по описа на ЧСИ Д.В. С молбата е направено искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и „насочване на изпълнението върху вземанията на длъжника от трети лица ( авоари по банкови сметки, трудово, както и всяко друго възнаграждение, получавано от длъжника, пенсия и вземания от наем).“. Видно от банково извлечение лист 80 от делото взискателят е заплатил дължимите такси за образуване на изпълнителното производство.

Със запорни съобщения от 23.09.2012 г. е наложен запор върху вземания на длъжника в търговски банки в страната.

Със запорни съобщения от 04.10.2013 г. е наложен запор върху получавано от длъжника трудово възнаграждение от Министерство на външните работи, Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи, като съответните ведомства са информирали съдебният изпълнител, че не са в трудово правоотношение с длъжника.

По изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя от 17.09.2014 г. с искане да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, вземанията му в търговски банки, върху моторни превозни средства, както и да бъде наложена възбрана върху недвижимо имущество на лицето.

По изпълнителното дело е постъпила молба от 13.09.2016 г. от конституирания в качеството на правоприемник на първоначалния взискател по силата на настъпило частно правоприемство въз основа на договор за цесия ответник с искане да бъде наложен запор върху получавано от взискателя трудово възнаграждение, вземанията му в търговски банки, върху моторни превозни средства, както и да бъде наложена възбрана върху недвижимо имущество на лицето.

Молба с идентично съдържание е депозирана по изпълнителното дело от взискателя и на 08.08.2018 г.

Съгласно протокол за приемане на изпълнително дело от 10.12.2021 г. образуваното п о д д е л о № 20128610402565 по описа на ЧСИ Д.В изпълнително производство е преобразувано под № 20219240403827 по описа на ЧСИ Г.К.

С молба от 18.11.2022 г. взискателят е направил искане да бъде наложен запор върху 3 трудово възнаграждение на длъжника и собствените на лицето моторни превозни средства.

С молба от 16.08.2023 г. взискателят е направил искане да бъде наложен запор върху вземанията на длъжника срещу конкретно посочени банкови сметки на в (ФИРМА) и (ФИРМА) Със запорни съобщения от 30.09.2023 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника в посочените две търговски банки.

Със запорно съобщение от 05.10.2023 г. е наложен запор върху получавано от длъжника трудово възнаграждение от (ФИРМА)

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

В доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на погасителната давност на вземането предмет на процесния изпълнителен лист, издаден на основание чл. 416 ГПК въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

На първо място следва да бъде отбелязано, че с Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО е прието, че съгласно разпоредбата на чл.

117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993г. ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г. е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизане в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр.