Решение № 102 от 21.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Варна, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело № 20213100900198 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 5843/29.03.2021 г. на „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК 203806803, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Ив.

Срацимир“, № 2, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 и сл. ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено, че М. ХР. АТ., ЕГН **********, с местожителство в *******, дължи: - сумата 72000.00 лв., неплатена главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 31.08.2020 г. до изплащането ;

- сумата 9160.00 лв., възнаградителна лихва за периода 11.12.2019 г. – 27.07.2020 г., на осн. чл. 2.2, б. „ж“ и „з“; - сумата 18360.00 лв., наказателна лихва за периода 11.12.2019 г. – 27.07.2020 г. , на осн. чл. 2.6 и чл. 2.8; - сумата 43200.00 лв., договорна неустойка, на осн. чл. 2.7, - сумата 100.00 лв., законна лихва върху главницата, за периода 27.07.2020 г.

(прекратяване на договора) – 31.07.2020 г.; всички дължими по силата на Договор за заем № 261-ВН-11.10.2018 г./11.10.2018 г.; - сумата 3000.00 лв., неплатена главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 31.08.2020 г. до изплащането ;

- сумата 381.67 лв., възнаградителна лихва, за периода 11.12.2019 г. – 27.07.2020 г., на осн. чл. 2.2, б. „ж“ и б. „з“; - сумата 765.00 лв., наказателна лихва за периода 11.12.2019 г. – 27.07.2020 г., на осн. чл. 2.6 и чл. 2.8; - сумата 1800.00 лв., договорна неустойка на осн. чл.

2.7; - сумата 4.17 лв., законна лихва върху главницата за периода 27.07.2020 г.

(прекратяване на договора) – 31.07.2020 г., дължими по силата на Договор за заем № 258ВН-10.10.2018 г./10.10.2018 г., за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.

№ 10661/2020 г., на ВРС, XII с.

Ищецът твърди, че между него и ответника са сключени два договора за заем съответно от 10.10.2018 г. за сумата 3000.00 лв. и от 11.10.2018 г. - за сумата 72000.00 лв.

Сочи, че по договорите бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 20 % като длъжникът следвало да заплаща по погасителен план към договора само дължимата лихва под формата на месечни вноски, а предоставената в заем главница била дължима при изтичане на уговорения срок на договорите. Поради неизпълнение на задълженията по договорите и заплащане от ответника само на първите 14 бр. вноски за дължима лихва по двата договора сочи, че е упражнил правото си на едностранно прекратяване с покани връчени лично на длъжника, считано от 27.07.2020 г. като се твърдят останали неплатени задължения. Така по договорите дължими били предоставените в заем главници, дължима 1 била още възнаградителната лихва върху главницата в размер на 20 % годишно и наказателна лихва за забава в размер на 5 %, месечно, начислявана върху предоставената в заем сума, за период с начална дата падежа на всяка неплатена месечна вноска до датата на прекратяването. Уточнява, че за периода на извънредното положение, както и два месеца след това 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. наказателна лихва не е била начислявана. Излага още, че по двата договора се дължи и неустойка в размер на 60% от предоставените в заем суми.

Претендира се и законна лихва върху главниците за периода от прекратяването на договорите 27.07.2020 г. - 31.07.2020 г.

В границите на срока по чл. 267 ГПК, ответникът М.А., депозира писмен отговор, в който счита иска за неоснователен. Релевира възражение за неспазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като не била налице яснота относно задълженията за законна, договорна и наказателни лихви. Отделно сочи, че се кумулира неустойка в размер на 60 % от заемната сума с наказателна лихва в размер на 5 % върху непогасената заемна сума. Сочи, че тези при тези уговорки и при дължима договорна лихва в размер на 20 %, се достига до неоснователно обогатяване на ищеца. Още сочи, че са налице нарушения на чл. 11, т. 20, т. 26 и ал. 2 ЗПК, както и противоречия на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5, 10 и 19 ЗЗП. Сочи, че след като се твърди от ищец, че договорите са прекратени, то връщане на главниците следвало да бъде търсено по реда на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Оспорва предсрочната изискуемост като твърди, че подписите положени от името на ответника в представените 2 бр. разписки от 27.07.2020 г. не са изпълнени от лицето М.А.. Твърди, че подписите и почеркът на А. са пренесени от други документи. Сочи, че съобразно чл. 6 от ЗМДВИП, до два месеца след отмяна на извънредното положение задълженията не могат да бъдат обявявани за предсрочно изискуеми и договорите не могат да бъдат разваляни поради неизпълнение. Твърди, че ответникът е заплатил гаранционна вноска в размер на 14400.00 лв. съобр. пар. 4 от р. Предварителна информация, на 12.10.2018 г., както и на 18.10.2018 г., сумата 600.00 лв., гаранционна вноска по договор за заем на 3000.00 лв. На 11.11.2019 г. е заплатил още сумата 1250.00 лв. и на 27.02.2020 г., сумата 1250.00 лв. Уточнява, че от последните суми 1200.00 лв. се отнасят по единия договор, 50.00 лв. по другия договор.

Всички тези суми не ставало ясно как са били отразени от ищеца. Оспорва подписите положени от името на ответника на всяка страница в представените договори за заем от 10.10.2018 г. и 11.10.2018 г., погасителните планове към тях, предварителни договори за заем – 2 бр. от 27.09.2018 г., европейски информационен формуляр – 2 бр., примерен погасителен план – 2 бр. и твърди, че те не принадлежат на ответника.

В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която излага, че спрямо процесните договори приложение намира Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители, а не Закона за потребителския кредит. Сочи, че дружеството е регистрирано като финансова институция по чл. 3, ал. 2 ЗКИ. На ответника е предоставена информация относно параметрите на двата договора още на 27.09.2018 г., т.е.

14 дни преди сключването им. Излага, че уговорките в сключените договори, впоследствие обективирани в договора за ипотека са индивидуално уговорени и сочи съдебна практика по въпроса кога една клауза се счита за индивидуално уговорена. Отделно сочи, че в двата договора за заем ответникът е удостоверил, че са му предоставени и е бил запознат със стандартен европейски формуляр и ОУ и е уведомен за всички клаузи от договорите, както и с правото му на отказ от договора и последиците от това. Още сочи, че сумата от 3000.00 лв., по Договора от 10.10.2018 г. е предоставена в брой при подписване на договора, а сумата от 72000.00 лв. по Договора от 11.10.2018 г. е преведена по банкова сметка на ответника, с което задълженията му били изпълнени. Твърди, че уговорения фиксиран лихвен процент от 20 % е ясно и недвусмислено посочен и по размер не противоречи на чл.

29, ал. 9 ЗКНИП, където е предвиден максимален размер до 50% на ГПР. Уговореният лихвен процент и по двата договора бил разпределен в месечните вноски по заемите и се дължал до 11-то число на месеца като по Договора от 11.10.2018 г. размерът на месечната вноска бил 1200.00 лв., а не както първоначално било посочено. Уточнява, че дължимите гаранционни вноски и по двата договора служели да обезпечат изплащането на сумите по кредита през първите дванадесет месеца от действието им и не представлявали предплатени лихви. Излага, че внесените от ответника гаранционни суми и по двата договора са били отнесени за погасяване на първите 12 вноски по договорите като ответникът е заплатил на датата на падежа 11.11.2019 г. 13-та вноска и по двата договора, а 14-та вноска и по двата 2 договора е заплатена от него със закъснение на 27.02.2020 г. Счита, че претендираната наказателна лихва в размер на 5 % месечно от заемната сума, уговорена в чл. 2.6 от Договорите, не противоречи на добрите нрави. По отношение на уговорената неустойка при прекратяване на договора, в размер на 60 % от заетата сума, сочи че това вземане е уговорено изрично в договорите, начислява се върху неплатената част от главницата, не дублира друго вземане по договорите и е в съответствие с разпоредбата на чл. 41, ал. 3 и 4 от ЗКНИП. Твърди, че всички оспорени от ответника документи са подписани от него и ще се ползва от тях.

В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който поддържа изложеното в отговора становище по исковете и релевираните възражения. Репликира изложеното в допълнителната искова молба от ищеца.

В първо съдебно заседание ищецът и ответникът не изпращат представители.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е било предмет на спор между страните, че процесните суми са предмет на издадена в полза на ищеца Заповед по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 10661/2020 г., на ВРС, XII с.

По делото е представен Договор за заем № 261-ВН-11.10.2018 г., от който се установява, че на 11.10.2018 г., ищецът “НОВО ФИНАНС“ ООД е предоставил на ответника М.А. в заем сумата 72000.00 лв., за срок от 60 м., при уговорен падеж на първа погасителна вноска - 11.11.2018 г., съответно краен падеж на договора - 11.10.2023 г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 20 % като дължимата договорна лихва се погасява ежемесечно, а в края на срока на договора се дължи връщане на целия размер на главницата. Размерът на ежемесечните вноски е определен на база размера на дължимата лихва със съответните падежи като е изготвен погасителния план, с размер на вноската 1200.00 лв. (чл. 1.1., 2.1.) В договора е налице уговорка, че при забава в погасяването на дължима вноска, дори с един ден или при частично погасяване на дължима вноска, заемополучателят дължи наказателна лихва в размер 5 %, месечно, начислена върху остатъчната заемна сума (чл. 2.6). В случай, че забавата продължи повече от 30 дни, страните са уговорили, че цялото задължение става предсрочно изискуемо. В този случай заемодателя има право да прекрати договора като иска предсрочно погасяване на задълженията, ведно с неустойка в размер на 60% върху пълния размер на заемната сума (чл. 2.7).

Съобразно уговореното в чл. 2.8, при прекратяване на договора поради забава в погасяването на дължима вноска, в хипотезата на чл. 2.7, заемополучателя дължи наказателна лихва в размер на 5 %, месечно, върху стойността на главницата към датата на прекратяване на договора, която лихва е дължима до пълното погасяване на главницита и всички други лихви, дължими по договора. В чл. 2.11, страните се съгласили, че всяко частично плащане ще се счита за пълно неплащане на дължимата вноска като приложение ще намират чл. 2.6, чл. 2.7 и 2.8. Между страните била уговорена следната поредност на погасяване на задълженията: наказателни лихви, лихви, неустойки, такси и главница (чл.

2.12). В клаузата на чл. 4.2, е предвидено право на заемодателя, да увели едностранно с 5 %, месечно, договорната лихва, при забава в плащанията продължила повече от 10 дни. В чл.

6.2, страните уговорили, че наказателна лихва по реда на чл. 2.6 и 2.8, се дължи от заемополучателя едновременно с неустойката по чл. 2.7 от договора.

Представен по делото е и подписан от страните погасителен план към Договора, с краен падеж на 11.10.2023 г.

За обезпечаване на задълженията по Договора, страните предвидили учредяване на договорна ипотека върху собствен на солидарния длъжник по договора, недвижим имот – Апартамент № 22, находящ се в гр. Варна, ул. „Дружба“, № 26 (чл. 7.1).

В чл. 8.6 от Договора, страните предвидили приложимост в отношенията между тях и на Общитe условия към договорите за заем.

По делото е представен и Договор за заем № 258-ВН-10.10.2018 г., сключен между същите страни, по силата на който на ответникът била предоставена в заем сумата 3000.00 лв., който също бил обезпечен с договорна ипотека върху цитирания недвижим имот, собственост на солидарния длъжник. Срокът за погасяване на задължението отново е 60 3 месеца, при идентични дати на падеж на първата погасителна вноски – 11.11.2018 г. и дата на краен падеж – 11.10.2023 г. Идентични са и останалите уговорени между страните условия, досежно дължимите договорна, наказателна лихва, неустойка и др.