Решение № 200 от 16.12.2025, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. В., 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. при участието на секретаря В.Б.Й. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело № 20251300500287 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение №

134/19.03.2025 г. по г.д.20221320100253 по описа на

Районен съд-В. за 2025 г. са отхвърлени предявените искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „Ю. БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749,със седалище и адрес на управление: гр. С. против С. Г. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ***** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата, за която е била издадена заповед № 1235- РЗ/07.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1284/2020 г. по описа на РС- В. както следва: 2699.68 лева - главница, 707.56 лева възнаградителна лихва за периода от 15.07.2016 г. до 29.07.2019 г. включително, 190.38 лева - мораторна лихва за периода от 15.07.2016 г. до 12.03.2020 г. включително, 87.99 лева - такси и 78.00 лева нотариални такси, ведно законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК -05.08.2020 г. до окончателното й 1 погасяване, като неоснователни и недоказани.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от Ю. БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749 чрез адвокатско съдружие „ФРОНТЕКС ЛИГЪЛ СЪРВИСИС",вписано в регистъра на Софийска адвокатска колегия, ЕИК 176272484, представлявано от адвокат Г. В.- КАК, вх. 5, ет. 7, ап. 15

Поддържа се ,че неправилно и необосновано, въпреки установените по делото факти и събраните доказателства, релевантни за решаването на спора, съдът бил постановил обжалвания съдебен акт.Изслушаното по делото заключение на вещото лице безспорно установявало усвояването на сумата и размера на претендираните суми.

Поддържа ,че от доказателствата по делото се установявало,че ответникът е усвоил и ползвал изцяло предоставения му от доверителят ни кредитен продукт като същият е бил в неизпълнение на поетите от него задължения.

Изразяват се подробни съображения относно това,че е налице облигационна връзка между ищеца и ответника.В случая знанието било налице, но е липсвала воля за изпълнение.

Счита,че изложените от ответника и съда аргументи относно договора и неясния според съда начин на определяне на реда за издължаване за напълно неоснователни и противоречащи на обективната истината, на събраните по делото доказателства, както и са в противоречие с материалния закон.

Върху ответника падала доказателствената тежест да обори изявлението си, обективирано в подписания от него договор за кредит (частен диспозитивен документ) и да докаже, че Общи Условия не са му представени, че не се е запознал с тях и че не се е съгласил с тях. Същото не било проведено като доказване в хода на настоящото производство.

Поддържа,че при подписването на договора страните били уговорили всички съществени параметри на отношението.

Сключеният договор бил в писмена форма и от него ставали ясни всички договорени клаузи,които били ясни и недвусмислени.Той обективирал ясно, разбираемо и достъпно съществените условия по договора. Спазено било изискването на чл. 5 от Директива 93/13.

2

По повод общите условия било видно от представеното по делото заявление ,че картодържателят декларирал, че е запознат с общите условия на договора,че ги разбира и ги приема. Следвало да се посочи, че подписаното от ответника заявление било съобразно утвърден от кредитора двустранен образец, на чиято лицева част се съдържала информация за кредитополучателя, а на гърба му били общите условия, определящи съдържанието на правоотношението.

Счита изложените от съда мотиви и заключения за неправилни и противоречащи на събраните по делото данни.

Счита за процесуално нарушение обстоятелството, че първоинстанционният съд не разгледал подробно и съвкупно всички доказателства по делото, пропускът на което представлява процесуално нарушение.

Сочи ,че при постановяване на решението Районен съд- В. не бил съобразил представените по делото доказателства, като неправилно бил разпределил доказателствената тежест по делото, в това число не бил указал за кои обстотелства следва да се представят доказателства. С оглед гореизложеното се поддържа,че поставеното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

Поддържа,че вземането за разноски за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост било дължимо на основание чл. 45 ЗЗД, доколкото то представлявало имуществени вреди (разходи

Обобщава,че в хода на делото било установено безспорно обстоятелството, че страните са сключили процесния договор и че кредиторът е предоставил заемната сума. При този вид кредитен продукт кредиторът предоставя на Кредитополучателя определена сума пари (кредитен лимит), която Кредитополучателят може да ползва многократно след погасяване и връщане на сумата, която е ползвал от кредитния лимит обратно по сметката си в банката.

Иска се да бъде постановено решение ,с което да се отмени Решение № 134/19.03.2025г., постановено по г.д. 20221320100253 по опис на РС В. и да се постанови ново решение, с което да се реши спора по същество и ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Г. А. дължи на „Ю. БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749 сумите, предмет на иска.

3

Иска се да бъде осъден ответникът С. Г. А. да заплати направените разноски в заповедното производство.

Иска се да бъде осъден ответникът С. Г. А. да заплати съдебните разноски в първоинстанционното и настоящото производство.

Въззиваемият оспорва жалбата чрез своя проц.представител адв.Б. Б..

В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Постъпила е искова молба от „Ю. БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК

000694749, със седалище и адрес на управление: гр. С., с която против С. Г. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ***** е предявен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че със заявление за издаване на кредитна карта “ЕUROLINE“от 15.04.2005 г., „Ю. БЪЛГАРИЯ” АД (като правоприемник на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД по силата на Договор за продажба на предприятие от 24.03.2005 г.) - в качеството му на картоиздател и С. Г. А., в качеството й на картодържател - са сключили договор за издаване на кредитна карта “ЕUROLINE“, в полза и на името на ответника. Твърди се, че в заявлението - договор С. Г. А. изрично декларирала, че е запозната, че приема и че разбира Общите условия за издаване и използване на кредитни карти “ЕUROLINE ”, като по този начин те станали неразделна част от сключения договор за издаване на кредитна карта. С този договор на ответника била предоставена възможността да ползва, издадена от „Ю. БЪЛГАРИЯ" АД кредитна карта “ЕUROLINE от 15.04.2005 кредитиран от дружеството при извършването на сделки с нея (арг. от чл. 4 и чл. 5 и чл. 6 от Общите условия). От своя страна картодържателят С. Г. А., се задължила да заплаща месечни вноски във връзка с издадената й карта, както и да заплаща лихва за отпуснатите й суми съобразно уговореното по чл. 10, чл. 11 и чл. 12 от Общите условия.

Посочва се, че по силата на чл. 9 от Общите условия към процесния договор страните са се уговорили банката - картоиздател да изпраща всеки месец на картодържателя месечни извлечения, в които се отразяват всички операции и сделки извършвани с картата, както и задълженията на 4 картодържателя във връзка с ползваната от него карта.

Излага се, че от 15.07.2016 г. ответникът преустановил редовното заплащане на дължимите от него суми по изпращаните му месечни извлечения. Не били заплатени дължимите суми, посочени в издадените месечни извлечения от 15.07.2016 г. и 15.08.2016 г. С оглед на това обстоятелство и на основание чл. 15.1, буква „а” и чл. 15.2 от Общите условия към процесния договор „Ю. БЪЛГАРИЯ" АД упражнило своето потестативно право по договора и обявило цялото задължение на С. Г. А., произтичащо от подписаното от нея заявление - договор за издаване на кредитна карта “ЕUROLINE от 15.04.2005 г. за изцяло и предсрочно изискуемо. Това волеизявление на банката достигнало до длъжника с писмено уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по кредита, чрез нотариус Б.Т., с район на действие - РС В., с рег. № 161 в Регистъра на НК, връчено при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК по постоянен и настоящ адрес на лицето, след извършена справка ГРАО, идентичен с адреса по договора. При извършена справка от НОИ за регистриран трудов договор се установило, че лицето не работи, поради което връчването по месторабота е невъзможно и следователно връчването от нотариуса е редовно. С оглед на тези обстоятелства, предсрочната изискуемост на вземането на банката за пълния размер на кредита е настъпило на 29.07.2019 г. - датата на връчване на кредитополучателя С. Г. А., на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, инкорпориращо волеизявлението на кредитора Ю. България" АД.

Поддържа се, че като резултат от обявяването на предсрочната изискуемост на кредита картодържателят дължи на банката непогасена главница в размер на 2 699.68 лв., възнаградителна лихва в размер на 707.56 лв. за периода от 15.07.2016 г. до 29.07.2019 г. вкл.. мораторна лихва в размер на 190.38 лв. за периода от 15.07.2016 г. до 12.03.2020 г. вкл. такси в размер на 87.99 лв. за периода от 15.07.2016 г. до 26.07.2020 г. вкл. във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост „Ю. България"АД заплатило нотариални такси в общ размер на 78.00 лв. за периода от 15.07.2016 г. до 26.07.2020 г., от които 18.00 лв. такса за заверка на подпис, 48.00 лв. такса за нотариална покана и 12.00 лв. такса за справка за адрес на лицето, които следва да бъдат възстановени от кредитополучателя на основание чл. 78 от ЗЗД. С оглед на това, освен претендираните главница, договорни лихви, 5 мораторни лихви и такси по договора, кредитополучателят дължал на „Ю. България"АД платените от банката такси за връчване на нотариална покана в общ размер на 78.00 лв., от които такса за заверка на подпис в размер на 18.00 лв. /чието плащане се доказва с преводно нареждане №BORD 09985927/29.05.2019 г./, такса в размер на 48.00 лв. за връчване на нотариална покана /чието плащане се доказва с преводно нареждане № ВОRD04365615/23.06.2020 г./ и такса в размер на 12.00 лв. за справка адрес /чието плащане се доказва с преводно нареждане № ВОRD 04259204/25.04.2019 г./.

Твърди се от ищеца, че от него е подадено заявление по чл. 417 от ГПК и е образувано ч. гр. д. № 1284/2020 г. по описа на Районен съд - В., по което е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 417 от ГПК.

Сочи се, че срещу С. Г. А. било образувано изпълнително дело при ЧСИ С.Н., район за действие - ОС В. за събиране на вземанията по издадените изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение.

Иска от съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че по заявление-договор за издаване на кредитна карта “ЕUROLINE“ от 15.04.2005 г. ответникът С. Г. А. дължи на „Ю.

БЪЛГАРИЯ” АД, главница в размер на 2699.68 лв., възнаградителна лихва в размер на 707.56 лв. за периода от 15.07.2016 г. до 29.07.2019 г. вкл.,мораторна лихва в размер на 190.38 лв. за периода от 15.07.2016 г. до 12.03.2020 г. вкл., такси в размер на 87.99 лв. за периода от 15.07.2016 г. до 26.07.2020 г.вкл., такси нот. покани в размер на 78.00 лв. за периода от 15.07.2016 г. до

26.07.2020 г.вкл., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 05.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото производство.