Решение № 54 от 17.05.2022, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Асеновград, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20225310200147 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С електронен фиш серия К № 5522142 на ОДМВР Пловдив на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.1 т. 2 от ЗДвП на Т. В. К. ЕГН: ********** с постоянен адрес: *** е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш е останал Т.К. и чрез пълномощника си адв. Х. е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 14дневен срок, в която излага конкретни доводи за отмяната му. В съдебно заседание жалбоподателят и процесуалният представител пледират за незаконосъобразност на електронния фиш, като навеждат твърдения за съществени нарушения на процесуалните правила в процедурата по установяване на нарушението и издаването му. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Въззиваемата страна– ОД на МВР Пловдив, редовно призована не изпраща представител, но чрез пълномощника си – ст.юрисконсулт Белова взема становище по жалбата чрез писмено становище, като моли за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.

Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект, 1 доколкото електронният фиш е съставен срещу жалбоподателя в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС и в законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛА.

Съдът на база на събраните доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

На 18.12.2021 г., в 08:37 часа, в гр. Асеновград, на бул. „България“ до № 113, бил паркиран служебен автомобил на РУ-Асеновград, в който имало монтирано автоматизирано техническо средство TFR1- М № 566.

Контролните органи настроили техническо средство съобразно разрешената за участъка скорост и го привели в работен режим. В 08:37 часа системата заснела лек автомобил „Пежо 4007" с рег. № РВ 3130 НР да се движи със скорост от 70 км/ч. при разрешената за участъка в населено място 50 км/ч.

Последвало издаване на процесния електронен фиш срещу собственик на автомобила – Т. В. К. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, с който на основание чл.182 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказаниеглоба в размер на 50 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че при констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за отмяна.

На базата на всички събрани по делото доказателства съдът намира, че извършването на нарушението е установено по несъмнен начин и действително на датата и мястото, отразени в електронния фиш, описаният в него автомобил е извършвал движение с превишена скорост и е извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДВП. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство- мобилна система за видеоконтрол TFR - 1М № 566, за което средство е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице за какво именно нарушение му се налага санкцията.

От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока 2 скорост на движение, а именно 73 км/ч., след отчетен толеранс от минус 3% е определена скорост от 70 км/час. В тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са намалени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост от 73 км/час е намалена на 70 км/час.

Правилно е определен и субектът на административно-наказателната отговорност. Електронен фиш е издаден по отношение на Т.К. в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС, видно от приложената справка от информационната система на ОДМВР-Пловдив. Същият не се е възползвал от процедурата по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, да оспори факта, че той е управлявал автомобила и авторството си в извършването на нарушението, като в 14-дневен срок от получаването му предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, следователно правилно съгласно чл. 189 ал.4 от ЗДвП ЕФ е издаден именно срещу него.

Правилно е приложена в случая процедурата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП и за констатираното нарушение е издаден електронен фиш. Съобразно правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Цитираните правни норми съотнесени към конкретиката на настоящия случай, налагат извод за законосъобразност на процесния електронен фиш. Електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В случая е налице нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч, а същата е била превишена от водача, 3 обстоятелство, което е безспорно установено. Същевременно е представено и копие от протокол за проверка, от който се установява, че техническото средство отговаря на метрологичните изисквания. Спазени са и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като по делото е наличен коректно попълнен протокол за работа на техническото средство по чл.10 от Наредбата. В случая не е необходимо и прилагането на снимка на разположението на уреда - техническото средство установило нарушението,защото по правилото на чл. 10 ал.3 от Наредбата такава се прилага само при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства, а в случая техническото средство е било монтирано в служебен автомобил.

Основното възражение на жалбоподателя касае факта, че от описанието в ЕФ не ставало ясно мястото на извършване на нарушението, както и че не било установено по несъмнен начин, че нарушението е извършено в границите на населеното място, определени от табелата за начало на населеното място – гр. Асеновград. Съдът намира, че същото е неоснователно. От описанието в ЕФ става ясно, че нарушението е извършено в град Асеновград, тъй като това обстоятелство изрично е посочено в него.

Във връзка с оспорването, че заснемането и отчитането на скоростния режим е станало в рамките на населеното място беше изискан и надлежно предявен в съдебно заседание видеоклипа на заснетото нарушение. Съдът след анализ на гласните доказателства – показанията на полицейския служител работил с АТСС към момента на установяване на нарушението, данните от ЕФ и приложения към него снимков материал и съпоставянето им с данните от огледа на вещественото доказателство – видеоклипа намира, че заснемането на процесното МПС при контрола на скоростния режим е станало след указателната табела за начало на гр. Асеновград и в рамките именно на населеното място, поради което и нарушението е надлежно установено и адекватно съотнесено към материално правната разпоредба въвеждаща забрана за превишаване на скоростта над 50 км. ч. в населено място.

По отношение на наложената глоба в размер 50 лв. съдът намира, че АНО правилно е определил размера, съответно на посочената санкционна разпоредба 182 ал.1 т.2 от ЗДвП, към която правилно е съотнесено описаното нарушение. Същата предвижда глоба за превишаване на скоростта в населено 4 място от 10 до 20 km/h – в абсолютно определен размер от 50 лв. като не е предвидена диапазон за конкретно оразмеряване на санкцията по преценка на АНО. Следователно като е наложил глобата в този размер същият правилно е приложил закона, поради което и административното наказание се явява правилно определено и справедливо.

По отношение на разноските, Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.

143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Приложението на този принцип с оглед изхода на делото води до извод, че в случая се дължат разноски на въззиваемата страна,която претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира, че такива следва да бъдат определени в минималния размер от 80 лева и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на ОДМВР-Пловдив.

Поради изложените съображения и на осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5522142 на ОДМВР Пловдив с който на Т. В. К. ЕГН: ********** с постоянен адрес: *** на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя Т. В. К. ЕГН: ********** да заплати на ОДМВРПловдив сумата от 80 лв. представляваща направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд- Пловдив по реда на глава ХІІ от 5

АПК.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 6