Решение № 894 от 26.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 894 гр. София , 25.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело № 20201000503678 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №185/19.06.2020г., постановено по гр.д.№297/2019г., СОС е :

- осъдил Я. И. С., ЕГН********** на осн. чл. 45 вр. чл. 441 от ГПК, да заплати на „Енерго-Про продажби“АД, ЕИК103533691, обезщетение за имуществени вреди, причинени в качеството му на ЧСИ рег. № *** с район на действие ОС-гр.София, както следва: сумата 90 804. 73 лв., ведно със законната лихва върху сумата на осн. чл. 86 ЗЗД, считано от 18.04.2016 г. до окончателното плащане на сумата, незаконосъобразно преведена в срока за доброволно изпълнение по изпълнителни дела №№ 211/14 г., 223/14 г., 234/14 г., 188/14 г., 200/14 г., 238/14 г., 237/14 г., 210/14 г., 221/14 г., 196/14 г., 192/14 г., 226/14 г., 209/14 г., 222/14 г., 217/14 г., 244/14 г., 195/14 г., 241/14 г., 214/14 г., 235/14 г., 229/14 г., 231/14 г., 232/14 г., 190/14 г., 189/14 г., 197/14 г., 206/14 г., 201/14 г., 230/14 г., 207/14 г., 208/14 г., 225/14 г., 203/14 г., 239/14 г. 218/14 г. по сметките на ЧСИ и на трети лица; сумата 8 868 лв., ведно със законната лихва върху сумата на осн. чл. 86 ЗЗД, считано от 18.04.2016 г. до окончателното плащане на сумата, произхождаща от заплатени адвокатски и юрисконсултски възнаграждения по горепосочените изпълнителни дела; сумата 10 100 лв., ведно със законната лихва върху сумата на осн. чл. 86 ЗЗД, считано от 18.04.2016 г. до окончателното плащане на сумата, представляваща незаконосъобразно преведени разноски 1 по изпълнението по изпълнителни дела №№ 191/14г., 233/14 г., 220/14 г., 216/14 г., 227/14 г., 198/14 г., 236/14 г., 204/14 г. 228/14 г., 199/14 г., 240/14 г., 224/14 г., 242/14 г., 202/14 г.

194/14 г. 212/14 г., 243/14 г., ведно със съдебни разноски в размер на 4476 лв. адвокатски хонорар с начислено ДДС, 4 385.35 лв. държавни такси за исковото и обезпечителното производство и 760 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице.

- отхвърлил е исковете за законната лихва върху сумите за разликата до предявения размер на осн. чл. 111, б. "в" ЗЗД, като неоснователни.

Решението е било постановено при участието на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД като трето лице помагач на страната на ответника.

Срещу решението в осъдителната му част е била подадена жалба от ТЛП „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, в която се правят оплаквания за неговата частична недопустимост и неправилност.Съдът е бил сезиран с три обективно съединени иска, чиято обща цена е 109 772.73лв., а в исковата молба е била посочена сумата от 109 508.73лв., върху която и ищецът е внесъл следващата се държавна такса. Присъждайки първата от посочените суми съдът се е произнесъл по непредявен иск, което е основание за частичното обезсилване на решението му в посочената част. Изложената аргументация се отнася и за втория от предявените искове, който е за присъждане на сумата от 10 100лв., представляваща незаконосъобразно преведени разноски по изпълнението по 17 броя изпълнителни дела, които са били посочени в Приложение №1 към исковата молба.От заключението по допуснатата по делото ССЕ се установява, че по 17 броя изпълнителна дела сборът от заявените от ищеца суми за възстановяване е в размер на 8 600лв.Горното означава, че за разликата над 8 600лв. решението следва да бъде обезсилено.Отделно от изложеното се установява, че решението е било постановено по нередовна искова молба, доколкото до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд ищецът не е уточнил начина, по който се формира сумата от 90 804.73лв. – вземания по изпълнителни листове, такси, разноски и т.н.От наведените в исковата молба фактически твърдения се установява, че ищецът претендира обезщетения за следното : по 35бр. изпълнителни дела е било извършено плащане от длъжника преди тяхното образуване, което е задължавало съдебния изпълнител да ги прекрати, на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК ; по 17бр. изпълнителна дела сумите по предявените изпълнителни листове са били дължими, претендираният от взискателя адвокатски хонорар е бил намален от ЧСИ, но заплатената разлика между намаления и претендирания хонорар не е била върната обратно на длъжника по изпълнението.Не са налице основания за присъждане на първата от посочените суми, тъй като въпросът за недължимост на вземането, което е предмет на принудителното изпълнение не може да се реши от съдебния изпълнител, а само от съда, който е сезиран с такъв иск.Ако в действителност вземанията на кредиторите са били погасени преди образуване на изпълнителната дела, но въпреки това същите са предприели действия по насочване на принудително изпълнение, то следва да се приеме, че поведението им е недобросъвестно.Съдът не се е произнесъл по възражението на ответника за съпричиняване 2 на увреждането от страна на ищеца, който е могъл да избегне настъпването на вредоносния резултат, ако се е възползвал от признатите му от закона способи за защита по исков ред.Следва да се съобрази и това, че по тези 35бр. изпълнителна дела адвокатският хонорар е бил намален от съдебния изпълнител на 700лв., поради което не може ищецът да претендира връщане на пълния размер на възнаграждението.Изцяло неоснователен е иска за сумата от 10 100лв. не само поради това, че не е доказано събирането от страна на съдебния изпълнител на пълния размер на претендирания адвокатски хонорар, но и защото пасивно легитимиран по тези искове следва да бъдат взискателите.Неправилно е решението и в частта, в която съдът е уважил предявения иск за заплащане на сумата от 8 868лв., представляващ сбора от адвокатските възнаграждения по посочените по-горе 35бр изпълнителни дела, които ищеца е заплатил за предоставеното от адвокат процесуално представителство.На първо място тези договори са били без предмет, тъй като са сключени на 14.07.2014г., а фактурите са били издадени на 30.09.2014г., към който момент длъжника по изпълнението не е разполагал с никакви средства за процесуална защита срещу действията на ЧСИ.Ако съдът не приеме изложения довод, то следва да присъди на страната нетния размер на претендираните възнаграждения, доколкото „Енерго-Про продажби“АД, ЕИК103533691 е регистриран по ЗДДС и платения от него данък подлежи на възстановяване.С оглед на горното моли съда да обезсили изцяло или частично обжалваното решение, а в условията на евентуалност да го отмени като неправилно и отхвърли предявените искове.

В срок е постъпил отговор от ищеца „Енерго-Про продажби“АД, ЕИК103533691, в който е изразено становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на решението в обжалваната му част.Неоснователни са оплакванията за пълна или частична недопустимост на решението на първоинстанционния съд.Към исковата молба е била приложена справка по чл.366 от ГПК, от съдържанието на която се установява как е формирана всяка една от претендираните суми.В действителност в исковата молба е налице грешка при пресмятане на общия брой на всички суми, но това не обуславя недопустимост на крайния акт, в който всяка една от сумите са били посочени поотделно.Неоснователни са възраженията за липсата на предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като длъжникът по изпълнението е заплатил чрез пощенски запис всяко едно от вземанията по изпълнителните листове, което действие е било извършено преди сключване на договорите за цесия и образуване на изпълнителните производства.Едва след извършените плащания вземанията са били прехвърлени на нови кредитори, но без за това да бъде уведомен длъжника „Енерго-Про продажби“АД, ЕИК103533691.От изложеното следва, че действията на съдебния изпълнител по образуване на изпълнителните дела са били незаконосъобразни, тъй като не е проверил дали всеки един от взискателите е бил легитимиран да поиска образуване на изпълнително производство.Такъв е и отказа да прекрати вече образуваните дела, защото не се е съобразил с представените му доказателства, установяващи погасяване на вземането чрез плащане преди тяхното образуване.Тази преценка трябва да се извърши от съдебния изпълнител, а не 3 от съда.Неоснователни са оплакванията, които касаят претенцията за сумата от 10 100лв., представляваща горницата над редуцирания размер на претендираните от взискателите юрисконсултски възнаграждения.Самият ответник признава, че всички суми, които са били посочени в ПДИ са били преведени по негова сметка, а впоследствие заплатени на взискателите/това се потвърждава и от заключението по допуснатата ССЕ/.Не се установява, че надплатената сума е била върната на длъжника.Неоснователно е и последното оплакване, тъй като отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителните производства е наложило ищеца да упълномощи адвокат и да заплати уговореното възнаграждение.Моли съда да отхвърли подадената жалба и потвърди решението в обжалваната му част.

Решението в осъдителната му част е било обжалвано и от ответника Я.С., в жалбата на който се правят оплаквания за неговата неправилност.За да уважи предявения иск за заплащане на сумата от 90 804.73лв. първоинстанционният съд е приел, че ищецът е заплатил сумите на всеки един от кредиторите преди образуване на 35бр. изпълнителни дела, като е основал извода си на представените пощенски записи и известия за доставяне.С исковата молба са били представени само 33 броя пощенски записи, като липсват доказателства за плащане на задълженията към П. Ж. и И. Ч..Във връзка с представянето и приемането на тези документи са били допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като съдът не е задължил ищеца да представи техните оригинали, на основание чл.183 от ГПК, както и не се е съобразил с извършеното от ответника оспорване на подписите на получателите в известията за доставяне.Неправилно е разпределена доказателствената тежест за оспорване истинността на тези документи, която е възложена на ответника, вместо на ищеца.По същество се оспорват предпоставките за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на съдебен изпълнител за вредите, които евентуално са били причинени на ищеца.Отговорността по чл.441, ал.1 от ГПК е лична, което означава, че съдебният изпълнител може да отговаря само за действията, които е извършил в лично качество.В случая се установява, че всички процесуалния действия по процесните изпълнителни дела са били извършвани от помощник ЧСИ Н. С., което е формално основание за отхвърляне на предявения иск.В условията на евентуалност, ако съдът не приеме изложената аргументация, то предявения иск за заплащане на сумата от 90 804.73лв. следва да се отхвърли поради това, че ищецът в качеството си на длъжник по изпълнението не е представил необходимите доказателства по смисъла на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, които да установят погасяване на вземането чрез плащане преди образуване на изпълнителните дела, което е основание за тяхното прекратяване от съдебния изпълнител.Отделно от това претендираните плащания са били извършени след като всяко едно от вземанията е било прехвърлено чрез договори за цесия, което означава, че именно новият кредитор е легитимиран да получи изпълнение, т.е плащането не е било извършено надлежно.Това е задължавало ЧСИ да образува изпълнителни дела по исканията на новите взискатели, а евентуалните спорове между тях и длъжника е следвало да се решат по исков ред.Повторното плащане на дълга от длъжника не се дължи на съдебния изпълнител, а на поведението на старите и нови кредитори.Неоснователен е иска за заплащане на сумата от 4

10 100лв., тъй като посочената сума е била платена на взискателите преди длъжника да направи възражение за тяхната прекомерност.Съдебният изпълнител не може да се произнесе служебно по въпросите за прекомерност на заплатените от взискателите адвокатски възнаграждения, а следва да бъде изрично сезиран с искане от насрещната страна. Искът следва да се отхвърли и поради това, че тези суми не се намират по сметка на ответника, а са получени от трети за процеса лица.Неоснователна е и третата претенция, тъй като ответникът, който е имал качеството на длъжник по изпълнението, няма право да претендира разноски, доколкото разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК предвижда, че всички разноски по изпълнението са за сметка на длъжника.Освен това извършения разход за адвокатско възнаграждение не се дължи на противоправното поведение на съдебния изпълнител, а въз основа на сключен със съответния адвокат договор за правна защита и съдействие.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявените искове.