Решение № 222 от 08.06.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Велико Търново , 03.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Сара Стоева

Станислав Стефански

Ирена Колева при участието на секретаря Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20214100500065 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на "Е.." АД, ЕИК .., въззивна жалба против Решение № 904/30.12.2020г. по гр.дело № 1928/2020г. по описа на ВТРС, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.124 ал.1 пр.3 ГПК, предявен от ЕЛ. Н. В. против дружеството. С обжалваното решение съдът е уважил изцяло исковата претенция, като е приел за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на "Е.." АД сумата от 795.18 лв., представляваща начислена сума на основание чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ по партида с кл. № 1500119104 и аб. № 0525004013 за ел.енергия на адрес село .., община .., за която е издадена фактура № 0106264950/22.07.2020г.

Жалбоподателят счита, че постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, като излага подробни съображения в тази насока. Счита, че не съответстват на събраните по делото доказателства изводите на съда за неспазване на процедурните правила, установени в чл.49 от ПИКЕЕ и за недоказаност на хипотезата на чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ. Посочва, че правното основание за начисляване на процесната сума е именно посочената разпоредба от ПИКЕЕ, за наличието на която хипотеза е достатъчно да се установи промяна в схемата на свързване на електромера, водеща до неизмерване или неточно измерване на количествата ел.енергия, преминаващи през захранващите системи на същия, каквото е сторило в случая ответното дружество. Поради това счита, че за електроразпределителното дружество е възникнало право да начисли по реда и на основание същата разпоредба от ПИКЕЕ потреблението на абоната за период от три месеца, считано от датата на констатиране на неизмерването. Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него 1 постановяване на друго, с което предявеният отрицателен установителен иск бъде отхвърлен, като неоснователен. Претендира всички направени по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, чрез процесуален представител по пълномощие – адвокат Р.Т., в който излага подробни съображения в насока, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като формираните от съда изводи почиват на нормативната уредба и събраните по делото доказателства. Посочва, че неспазването на корекционната процедура опорочава същата, поради което за въззивника не е възникнало правото да преизчисли количеството ел.енергия на абоната за минал период от време. Излага, че същият не е доказал в процеса, че доставената в обекта на потребление ел.енергия не се измерва при някоя от уредените в ПИКЕЕ хипотези, включително и в хипотезите на чл.50. Счита, че коригирането на сметките за вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната ел.енергия противоречи на регламентирания виновен характер на договорната отговорност, поради което е недопустимо при недоказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, да бъде ангажирана отговорността му. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението – потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа подадената въззивната жалба и моли за уважаването й по съображения подробно изложени в представена писмена защита.

Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемата адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде намалено.

Въззиваемата страна представя писмена молба, с която поддържа становището си за неоснователност на наведените в жалбата оплаквания срещу първоинстанционното решение и излага допълнителни правни доводи в писмена защита. Поддържа искането си за присъждане на разноски в настоящото производство и представя списък на разноските по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение и искане за намаляването му в случай, че въззивната жалба бъде уважена.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред РС-Велико Търново е било образувано по иск на ЕЛ. Н. В. срещу "Е.." АД с правно основание чл.124 ал.1 пр.3 ГПК, с който е поискала съдът да приеме за установено по отношение на посоченото дружество, че не дължи на същото сумата от 795.18 лв., представляваща начислена сума на основание чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ по партида с кл. № 1500119104 и аб. № 0525004013 за ел.енергия на адрес село .., община .., за която е издадена фактура № 0106264950/22.07.2020г. В исковата молба се твърди, че ищцата е потребител на ел.енергия в недвижимия имот на горепосочения адрес, като при посещение касите на „Е..“ АД била уведомена, че по партидата й е служебно начислена сума в размер на 795.18 лв. за ел.енергия от 3 960 квтч за периода 29.04.2020г. – 20.07.2020г. По-късно получила писмо, ведно с приложени към него констативен протокол за извършена проверка и издадената за корекцията фактура. Оспорва дължимостта й с твърдението, че корекционната процедура по преизчисляване на количеството ел.енергия, уредена в ПИКЕЕ, е опорочена и съставения в хода на извършената проверка констативен протокол не може да съставлява основание за коригиране на сметката й, че основание за осъществената корекция не се съдържа нито в ЗЕ, ПИКЕЕ или в ОУ на ответното дружество, че нормите на раздел IX от ПИКЕЕ са нищожни, както и че липсват доказателства за виновното й поведение като потребител на ел.енергия, че на посочения адрес не е потребена ел.енергия в количество, равняващо се на 2 претендираната сума, поради което не може да бъде ангажирана отговорността й.

В срока по чл.131 ГПК ответникът по иска "Е.." АД заел становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Изложил е, че процесната фактура е издадена след извършена проверка на техническото състояние на електромера, отчитащ ел.енергията в обекта на ищцата, че същата е съобразена изцяло с установените в чл.49 от ПИКЕЕ изисквания и с оглед установеното въздействие върху схемата на свързване на електромера, водещо до неотчитане на цялата доставена и пренесена през електроразпределителната мрежа ел.енергия, поради поставен мост между изходящ и входящ фазов проводни, за дружеството е възникнало правото да преизчисли на основание чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ потреблението на абоната за период от три месеца, считано от датата на констатиране на неизмерването. Счита начислената по процесната фактура сума за дължима, поради което е поискал исковата претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Пред първоинстанционния съд са били представени и събрани писмени и гласни доказателства и изслушано заключение на съдебно-електротехническа експертиза.

Видно от представения Констативен протокол № 5500625 от 20.07.2020г., на същата дата служители на „Е..“ АД извършили проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на посочения обект на ищцата. В същия е посочено, че в хода на същата била установена грешка над допустимата при отчитането на ел.енергията, преминаваща през електромера, като при сваляне капака на клемния блок било констатирано наличието на допълнително поставен мост – шунт от меден проводник със сечение 6 кв.мм, между входящ и изходящ фазов проводник и че по този начин част от консумираната ел.енергия не преминава през СТИ и не се заплаща от абоната. Вписано е, че е възстановена правилната схема на свързване и иззет демонтираният мост. Протоколът съдържа подписи на двамата служители на ответното дружество, извършили проверката и на още едно лице, което не е служител на ЕРП.

Въз основа на съставения при проверката КП, на основание чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ била извършена корекция на сметката на ищцата, видно от приложената справка от 20.07.2020г., като било начислено допълнително количество ел.енергия по партидата й в размер на 3960 квтч за периода от 22.04.2020г. до 20.07.2020г. В резултат на корекцията била издадена приложената по делото фактура на стойност 795.18 лв. Същата не е заплатена от абоната.

Разпитан в качеството на свидетел Л. Ш., служител на ответното дружество, е посочил, че при извършена проверка на процесното СТИ с помощта на еталонен уред установили, че същото не измерва точно преминалата през него ел.енергия. При внимателен оглед на капачката на клемния блок им се сторило, че виждат поставен между изходящия и входящия фазов проводник мост. След като потърсили абоната, но него открили, потърсили свидетел, който присъствал на свалянето на капака на клемния блок и установяване наличието на поставен мост. Посочва, че измерили електромера в присъствие на свидетеля с поставен мост и без него и констатирали, че същият измерва с грешка, а във втория случай точно, преминаващата през него ел.енергия. Съставен бил нарочен протокол.

По делото са събрани като гласни доказателства и показанията на св. А. Я., вписан за свидетел в протокола за процесната проверка, който посочва, че на 20.07.2020г. представители на ЕРП Север го срещнали в селото /с. ../ и му казали, че трябва да отиде с тях, тъй като открили някакви нередности. Първоначално той им отказал, но после отишъл на мястото – до къща на главната улица, където живеела ищцата. На ел.стълб пред нея имало ел.табло, което било отворено, електромерът бил разглобен, от него висяли някакви кабели, били махнати пломбите и капачките му. Служителите на ЕРП му казали, че са установили кражба на ток, но не му обяснили конкретно в какво се изразява тя и му 3 съобщили, че трябва да подпише предварително съставен от тях протокол. Свидетелят установява, че не са му показвали и обяснявали нищо, включително, че устройството измерва с грешка, а само му предоставили протокола, който той подписал.

Заключението на изготвената по делото съдебно-електротехническа експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, установило, че при така описаното в хода на извършената проверка състояние на СТИ не се измерва част от потребяваната ел.енергия, която преминава по поставения мост и не се отчита от електромера. Експертът е посочил, че при тези констатации са налице данни за промяна на схемата на свързване на СТИ към електроразпределителната мрежа, но няма данни за неправомерно вмешателство върху нея.

Според експертното заключение корекционната сума е математически вярно изчислена според правилото на чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:

Безспорен между страните по делото е фактът, между тях съществува облигационно правоотношение по договор за продажба на ел.енергия при общи условия, по който договор ищцата има качеството на потребител на енергийна услуга по смисъла на §1 т.41Б от ДР към ЗЕ по партида, заведена с кл. № 1500119104 и аб. № 0525004013 за обект на потребление в село .., община ... Следователно същият е носител на правото да закупува доставяната му чрез електроразпределителната мрежа ел.енергия, измерена от СТИ, като съответно дължи заплащането на фактурираната й стойност. Събраните по делото доказателства установяват факта на извършване на процесната проверка от служителите на ЕРД, съставянето на КП, подписан от негови представители и един свидетел, който не е служител на ЕРД, факта на начисляване на исковата сума и издаване на процесната фактура. Спори се относно дължимостта на същата.