Решение № 160 от 15.04.2022, Административен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е №160

15.04.2022 г., гр. Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Административен съд- Стара Загора, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА при секретаря: Ива Атанасова изслуша докладваното от съдия

КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №28 по описа на съда за 2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.

172, ал. 5 и ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на И.Ж.Т., чрез адв. В. Х.и адв. И. В., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №21-0348-000169 от 28.11.2021 г., издадена от Н. на група към ОД на МВР-Кюстендил, РУ – Дупница, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП във връзка с чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на жалбоподателя, за виновно извършено от него нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП, била наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно отнемане на притежаваното от него свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят твърди, че процесната заповед била незаконосъобразна, издадена при наличието на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие, и при неправилно прилагане на материалния закон. Отделно се навеждат доводи за нищожността на административния акт, поради липсата на материална компетентност на длъжностното лице, издало ЗППАМ. Твърди се, че при налагане на процесната ПАМ, не бил анализиран въпросът за наличието на изследване от дадена кръвна проба във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован в съдебно заседание, се явява лично и чрез процесуален представител адв. П.П. от АК-Стара Загора, който поддържа изцяло депозираната жалба и наведените с нея възражения. Чрез представено по делото писмено становище излага допълнителни съображения в подкрепа на основната защитна теза на жалбоподателя. Твърди, че по административната преписка не са налице достатъчно доказателства, които да доведат до ангажиране отговорността на И.Т. за извършено от него нарушение по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, което от своя страна да обуславя прилагането на административна принуда по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Сочи, че наличният по делото Талон за изследване №0017295 не бил подписан от жалбоподателя в частта му, обективираща отказ да му бъде извършен тест на място за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Същевременно се навеждат доводи, за наличието на нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 8 от Наредба

№1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, доколкото изрично заявеният от жалбоподателя отказ да му бъде връчен талонът за изследване не бил удостоверен с подписа на един свидетел. Като цяло се оспорва приложимостта на образеца на визирания талон, използван в конкретния случай, като се акцентира върху използването на погрешна бланка – Приложение №1 към чл. 4, ал. 3 от Наредба №1 от 19.07.2017 г., вместо Приложение №1 към чл. 3, ал. ал. 2 от същата наредба. Твърди се също, че изготвеният на 28.11.2021 г. протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества също не съдържа подписа на И.Т.. Жалбоподателят заявява, че с действията си полицейските органи нарушили законните му права и интереси, доколкото не му била предоставена реална времева възможност да се яви в медицинско заведение за вземане на кръв и/или урина за химическо или химико-токсикологично медицинско изследване. Отправя искане за отмяна на ЗППАМ №21-0348-000169 от 28.11.2021 г., както и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат.

Ответникът – Н. Г. към ОД на МВР –Кюстендил, РУ -Дупница, редовно и своевременно призован в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител, както и не взема становище по жалбата.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със ЗППАМ №21-0348-000169 от

28.11.2021 г., издадена от началник Г. към ОД на МВР –Кюстендил, РУ -Дупница /л. 16/ на И.Ж.Т. била наложена ПАМ – „временно отнемане на притежаваното от него свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”. Заповедта била издадена на основание и чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП и чл. 22 от ЗАНН. Като фактическо основание за издаването й били изложени констатираните в мотивите на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия „АА“ №232644 от 28.11.2021 г. /л. 12/, съставен против И.Ж.Т., а именно, че на 28.11.2021 г., около

19,10 часа в Община Сапарева баня, на път втори клас №62, от гр. Дупница в посока гр. Самоков при км. 52+544, като водач на МПС жалбоподателят управлява лек автомобил Мерцедес ЦЛ 500 4 матик с ХХХХ, собственост на „Димс“ ООД.

Водачът отказва да бъде изпробван за упойващи вещества и техните аналози с техническо средство – Drug

Check 3000. При извършената проверка бил издаден талон за медицинско изследване №0017295. В ЗППАМ било посочено, че като отказал „да му бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, И.Т. виновно нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП, поради което му била наложена процесната ПАМ.

По делото се представя АУАН серия „АА“ №232644 от 28.11.2021 г., съставен от Б. Г. Д. на длъжност младши автоконтрольор към ОД на МВР-Кюстендил, РУ-Дупница, подписан от него и от двама свидетели, присъствали при извършване на проверката, съответно при съставянето на акта. АУАН бил подписан от жалбоподателя и връчен на 28.11.2021 г., като в акта няма отбелязани конкретни възражения или обяснения, изложени от Т.. Въз основа на акта било издадено наказателно постановление /НП/ №21-0348-000719 от 10.12.2021 г. на Н. Г. към ОД на МВР –Кюстендил, РУ -Дупница /л. 15/, с което на Т., за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН, във връзка с чл. 174, ал. 3, предл. второ ЗДвП били наложени съответно парична глоба в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. По делото няма представени доказателства за обжалване на НП, респективно за влизането му в законна сила.

По делото има представен и талон за изследване №0017295 /л. 13/, в първата част на който ясно се отразява, че жалбоподателят отказал да му бъде извършена проверка на място за упойващи вещества и техните аналози с техническо средство – Drug Check 3000. Тази част на талона била подписана от съставителя му - младши автоконтрольор към ОД на МВР-Кюстендил, РУ-Дупница Б. Г. Д., като на определеното място за полагане на подпис на провереното лице е наличен графично изпълнен такъв. Във втора част от талона се съдържа указание на полицейския орган за явяване на жалбоподателя в ФСМП – гр. Дупница до 21.00 часа, като на мястото за подпис на провереното лице е записано „отказва“. Приложената по делото бланка-образец на талона за изследване е Приложение №1 към чл. 4, ал. 3 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. /в редакция до изменението й с Наредба за изменение и допълнение на Наредба №1 от 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, ДВ, бр. 81 от 2018 г./.

По делото е наличен и протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества /л. 14/, без отбелязан рег. № и дата, съставен и подписан от младши автоконтрольор Б. Д. и неподписан от проверяваното лице.

Процесната заповед №21-0348-000169 от 28.11.2021 г. била връчена на Т. на 21.12.2021 г., а жалбата срещу нея депозирана в деловодството на Административен съд

– Кюстендил на 30.12.2021 г.

Част от доказателствата са и: удостоверение рег.

№277р-1801 от 16.02.2022 г., издадено от ОД на МВР-Кюстендил в уверение на това, че Р. Р. С. /посочен, като издател на процесната ЗППАМ/, считано от 18.06.2016 г. е назначен на длъжност началник на група „Пътен контрол“ в сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление – Дупница при ОД на МВР-Кюстендил, която длъжност изпълнявал и към 16.02.2022 г.

По делото бе разпитана, като свидетел К. И.-Т. – съпруга на жалбоподателя. Свидетелката заявява, че на 28.11.2021 г. около 19.00 часа, по околовръстния път на гр. Дупница в посока Сапарева баня, пътувайки със съпруга си, който шофирал въпросния лек автомобил, двамата били спрени от полицейски служители за извършване на проверка, в хода на която полицейските органи разпоредили извършването на проверка на място за употреба на алкохол и наркотици на жалбоподателя. Свидетелката заявява, че посъветвала съпруга си да не дава проба с оглед факта, че той на скоро претърпял медицинска интервенция, при която бил подложен на две упойки, а към момента непосредствено вземал болкоуспокояващи. Отрича да знае, какво точно казал съпругът й на проверяващите. Независимо от това заявява, че Т. не отказал получаването на талон, дори поискал такъв, за да може да извърши медицинско изследване, но до последно, въпреки наличието на издаден талон, такъв не бил връчен на съпругът й, поради което двамата не посетили медицинско заведение.

При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът установява следното:

По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт в установения за това преклузивен 14-дневен срок и пред местно компетентния административен съд, като липсват други основания по смисъла на чл. 159 от АПК.

Разгледана по съществото си, Съдът я намира за неоснователна.

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК, Съдът е длъжен служебно да осъществи цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на индивидуалния административен акт.

Процесната Заповед №21-1228-000547 от 05.08.2021 г. е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а”, т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В тази връзка и за установяване наличието на компетентност за издаване на процесния акт от страна на неговия автор, по делото е приложена Заповед №277з – 1046 - 300617 на Директора на ОД на МВР – Кюстендил, с която на изброените в нея служители, сред които и началници на групи в сектор „Охранителна полиция“ към РУ при ОД на МВР-Кюстендил е предоставено правомощието да прилагат

ПАМ по чл. 171, т. 1 от т ЗДвП. Визираната заповед е издадена във връзка със заповед №8121з-48 от 16.01.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, с която се определят службите за контрол, сред които попада и ОД на МВР. От приложеното по делото удостоверение рег. №277р-1801 от 16.02.2022 г. е видно, че именно лицето, издало процесната ЗППАМ, е назначено на длъжност Н. на група „Пътен контрол“ в сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление – Дупница при ОД на МВР-Кюстендил и е заемало тази длъжност към датата на издаване на ЗППАМ.

С оглед така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на неговата материална и териториална компетентност и същата не се явява нищожна на това основание.

Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от ЗАНН.

Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на съответната норма, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното.