Решение № 4392 от 14.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4392 гр. Пловдив, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330120683 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове правно основание чл.403, ал.1 от ГПК във връзка с чл.45, ал.1 и чл.51 от ЗЗД.

Ищцата

И.

С.

С., в качеството й на едноличен търговец с фирма

„*********************“ - гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 3 733, 50 лева, представляваща законна лихва за периода 04.07.2023 г. – 09.01.2025 г. върху сумата 16 321, 90 лева – запорирани полагащи се на ищцата средства по *********************************************************** на основание Обезпечителна заповед № ******************** г., издадена въз основа на Определение № 23366/04.07.2023 г., постановено по частно гр. дело № 36947/2023 г. по описа на Софийски районен съд – 54-ти гр. състав, отменено с влязло в сила на 05.11.2024 г., Определение № 42119/17.10.2024 г., постановено по частно гр. дело № 36947/2023 г. по описа на Софийски районен съд – 54-ти гр. състав, и сумата 4 900 лева, представляваща причинени на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от ищцата болка, страдание, мъка, душевно безпокойство, влошаване на личния й и социален живот следствие невдигането на запора, заедно със законната лихва върху двете главници от датата на допускане на обезпечението – ************ г., по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Ответникът “Лено” АД – гр. Пловдив оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като недопусмити, неоснователни и недоказани по изложените в писмен отговор на исковата 1 молба и в писмени бележки съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата на пълномощника й адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително с Определение № 23366/04.07.2023 г., постановено по частно гр. дело № 36947/2023 г. по описа на Софийски районен съд – 54-ти гр. състав, е било допуснато обезпечение на бъдещия иск за осъждане на ищцата да заплати на ответника сумата 8 345, 24 евро, представляваща вземане по чл.5.2.б.“А“ във връзка с чл.2.4.б.“Е“, т.ii от сключения между страните Договор за заем *************************, дължимо поради обявяване на вземанията на ответника по настоящето дело по Договора като предсрочно изискуеми, чраз налагане на запор върху вземането на ищцата по настоящето дело по *********************************************************************** за възстановяване в нейна полза на сума, постъпила по изпълнителното дело, в резултат от публична продан на неин собствен недвижим имот, чиято стойност надвишава стойността на предявените за събиране в хода на принудителното изпълнение вземания, до размера на цената на бъдещия иск от 8 345, 24 евро – въз основа на което Определение е била издадена Обезпечителна заповед № *******************, в изпълнение на която от ******************************** е било образувано ******************************, и изпратено от съдебния изпълнител до ищцата по настоящето дело запорно съобщение за наложения запор – което е било връчено на ищцата на *******************г.

Впоследствие, с влязло в сила на 05.11.2024 г. Определение № 42119/17.10.2024 г., постановено по частно гр. дело № 36947/2023 г. по описа на Софийски районен съд – 54-ти гр. състав, съдът е отменил допуснатото обезпечение.

Ищцата твърди, че въпреки отмяната на обезпечението, ********************** не е вдигнал своевременно запора върху вземанията на ищцата по негово ************************* – но както се установява от събраните по делото писмени доказателства, с Разпореждане от 21.02.2024 г. а **************************** е било разпоредено да се възстанови на ищцата по настоящето дело сумата от общо 35 279, 97 лева като недължима на ответника по настоящето дело (включително и сумата 16 321, 90 лева – левовата равностойност на сумата, за която е било допуснато обезпечението – 8 345, 24 евро) – като *********************** е възстановил тази сума по посочената от ищцата банкова сметка на пълномощника й адв. Н. А. на две вноски, съответно на 09.01.2025 г. и на 17.01.2025 г.

При така установената фактическа обстановка, доколкото на ищцата са били възстановени всички дължими суми, за които е бил наложен запора от ****************************, съдът намира, че тя не е претърпяла имуществени вреди от наложения запор, изразяващи се в незаплащане на законна лихва върху сумите, запорирани като обезпечение, а оттук – че този иск се явява неоснователен и недоказан.

2

С оглед обстоятелството, че ищцата е предявила иск за заплащане на неимуществени вреди следствие невдигане на запора в качеството й на едноличен търговец, а не като физическо лице, съдът намира, че искът за заплащане на неимуществени вреди също се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв – доколкото търговец не може да търпи неимуществени вреди, а физическото лице И. С. не е претендирала заплащането на такИ. в лично качество, а само в качеството й на едноличен търговец.

С оглед на изхода от спора ищцата следва да заплати на ответника направените разноски за производството по делото в размер на 1 800 лева – платено адвокатско възнаграждение – като с оглед фактическата и правна сложност на спора и общата цена на исковете съдът намира, че направеното от ищцата възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от И. С. С., ЕГН **********, В КАЧЕСТВОТО Й НА Едноличен търговец с фирма „*****************“, ЕИК ********************, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „************" № ***, ет.**, ап.***, със съдебен адрес: гр. П., ул. “*****************” № ***, ет.**, адв. Н. А., против „Лено“ АД, ЕИК: 203217465, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Калофер“ № 1, ет.5, представлявано от ************************* А. Г. Т., със съдебен адрес: гр. П., ул.

„************“ № **, ет.**, офис **, адв. С. В. - М., обективно съединени искове с правно основание чл.403, ал.1 от ГПК във връзка с чл.45, ал.1 и чл.51 от ЗЗД – за осъждане на ответника да й заплати сумата 3 733, 50 лева, представляваща законна лихва за периода 04.07.2023 г. – 09.01.2025 г. върху сумата 16 321, 90 лева – запорирани полагащи се на ищцата средства по ******************************************** на основание Обезпечителна заповед № ******************, издадена въз основа на Определение № 23366/04.07.2023 г., постановено по частно гр. дело № 36947/2023 г. по описа на Софийски районен съд – 54-ти гр. състав, отменено с влязло в сила на 05.11.2024 г., Определение № 42119/17.10.2024 г., постановено по частно гр. дело № 36947/2023 г. по описа на Софийски районен съд – 54-ти гр. състав, И сумата 4 900 лева, представляваща причинени на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от нея болка, страдание, мъка, душевно безпокойство, влошаване на личния й и социален живот следствие невдигането на запора, заедно със законната лихва върху двете главници от датата на допускане на обезпечението – ***************** г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА И. С. С., с посочения ЕГН, В КАЧЕСТВОТО Й НА Едноличен търговец с фирма „***************“, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Лено” АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В 3

РАЗМЕР НА 1 800 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищцата възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

4