Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 15512 от 15.08.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 12874/2024
Вид
Определение № 15512
Подписан
15.08.2025
В сила
23.09.2025
Състав
Божана Желязкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 152 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15512 гр. София, 15.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело № 20241100112874 по описа за 2024 година

1. Предявен е главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240 от ЗЗД.

2. Предявен е и евентуален иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД ИЩЕЦЪТ - М. Л. А., ЕГН ********** с адрес: гр. София, бул. ****, твърди, че с нотариален акт № 8, том IV, peг. № 12257, дело № 497 от 29.11.2016 г. ответникът А. Д. й прехвърля собствеността върху следния недвижим имот: Апартамент № 12, находящ се в гр.

София, район Триадица, бул. ****, на ъгъла с улица ****, в жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, разположен на 6 - ти етаж на сградата, кота плюс 20,80 метра, състоящ се от дневна - трапезария с кухненски бокс, три спални, три бани с тоалетни, мокро помещение, входно предверие и коридори, със застроена площ от 151,81 кв.м., при съседи: двор към улица „Бяла Черква“, апартамент № 13, етажен коридор, стълбищна клетка и от двете страни - двор към УПИ II, заедно с 3,766% ид.ч. от правото на строеж и 2,711% ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот, върху който е построена сградата, целият с площ от 1 275 кв.м., съставляващо по нотариален акт УПИ III - 555, 556 от квартал № 52 по плана на гр. София, местността „Иван Вазов“, при съседи: булевард „Витоша“, улица „Бяла Черква“ и от двете страни УПИ II - отреден за ОСЖ, ведно с Паркомясто № 13, находящо се в гр.

София, район Триадица, бул. ****, на ъгъла с ул. ****, ведно с Паркомясто № 14, находящо се в гр. София, район Триадица, бул. ****, на ъгъла с ул. ****, ведно със Склад № 12, в описаната по - горе жилищна сграда.

Ищцата М. А. е превела по банкова сметка на А. Д. сумата в размер на 300 000 евро. Като основание за преводите е посочено „покупка на имот“ и „покупка на имот окончателно“.

А. Д. е предявила иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 152 от ЗЗД за прогласявене на нищожност на договора за покупко - продажба на недвижимия имот поради противоречие със закона, тъй като продажбата е извършена за обезпечаване задължението й към М. А., произтичащо от банково извлечение.

1

С влязло в сила Решение № 752/05.06.2023 г., постановено по в.гр.д. № 2741/2022 г. по описа на САС е отменено Решение № 261807/31.05.2022 г., постановено по гр.д. № 502/2021 г. по описа на СГС и е признато за установено по предявения от А. Д. иск с правно основание чл.

152 вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, че договорът за покупко - продажба на недвижим имот апартамент, склад и две паркоместа в гр. София, сключен на 29.11.2016 г. с Нотариален акт № 8, том IV, peг. № 12257, дело № 497/2016 г. между А. П. Д. и М. Л. А. е нищожен поради заобикаляне на забраната на чл. 152 от ЗЗД. В решението на САС се посочва, че ищецът А.

Д. в условията на пълно и главно доказване е установила твърдението си за привидност на договора за покупко - продажба. Установено е сключването на договор за заем между А. Д. и М. А. за сумата в размер на 300 000 евро и договор за продажба между същите, като заемателката е продавач, а заемодателката е купувач. Двата договора са сключени на една и съща дата, но фактическия състав на заема е завършен на 01.12.2016 г., когато М. А. е превела последната част от заема, представляваща и продажна цена по договора за покупко продажба. Договорът за продажба е симулативен, като действителните отношения между страните са такива по договор за паричен заем.

По силата на посоченото по - горе съдебно решение понастоящем А. Д. се явява собственик на имота. Същевременно обаче, сумата в размер на 300 000 евро, представляваща отпуснат заем и едновременно превод по договора за покупко - продажба не е върната до настоящия момент от А. Д. на ищцата М. А..

В тази връзка ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди А. П. Д. да й заплати сумата в размер 586 749 лв., представляваща непогасен заем, отпуснат по договор за заем от 29.11.2016 г., сключен между М. Л. А. и А. П. Д..

При условията на евентуалност, моли на основание чл. 59 от ЗЗД да се осъди А. П. Д. да й заплати сумата в размер на 586 749 лв., с която същата се е обогатила за нейна сметка.

Представя писмени доказателства.

ОТВЕТНИКЪТ – А. П. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Пловдив,ул. ****, изцяло оспорва иска, като неоснователен.

Прави възражение за местна неподсъдност на спора, като моли производството пред СГС да бъде прекратено и да бъде изпратено за разглеждане от Окръжен съд - Пловдив, в юрисдикцията на който е постоянния и настоящия адрес на ответника.

Счита за невярно твърдението, че между нея и М. Л. А. е сключен договор за заем за сумата от 300 000 евро със завършен фактически състав на 01.12.2016 г., който тя да е изпълнила.

Заявява, че между страните бил сключен договор за заем на 29.11.2016 г., който бил обезпечен с прехвърлянето на имот - както е описано в исковата молба. Към онзи момент ответницата твърди, че е била под силното менторско влияние на г-жа А. и й се е доверявала за всичко. Тя се съгласила да й помогне финансово и й обяснила, че за този имот не може да се впише покупна цена от 150 000 лв., колкото действително й била поискала и затова пред нотариуса сделката трябвало да се оформи като за 300 000 евро. На същия ден бил направен първи превод за сумата от 120 000 лв. След всеки превод ответницата заявява, че е теглила 2 на каса каквото ищцата й е внесла и го предавала на нейно доверено лице, което я съпровождало и то извършвало нов превод според инструкциите на ищцата М. А.. Това се повторило няколко пъти в един и същи офис на банката. Това по нейните обяснения се налагало, защото не е имала толкова свободни пари, за да ги внесе и да ги преведе наведнъж.

След време ответницата й върнала тази част от сумата, която останала в нея и която била обезпечила с прехвърлянето на имота. За окончателното приключване на отношенията била съставена разписка от и в присъствието на адв. П.Т. от АК – Пловдив, която била подписана от ответницата и от г-жа А., която върнала и нейния екземпляр от договора съставен на 29.11.2016 г. По повод подготовката на тези действия адв. Т. съставил разписката и я изпратил на ответницата на 27.11.2020 г. на мейл. През лятото и есента на 2024 г. отношенията й с адвокат Т. били приключили по нейно искане. При предаването на документите, адв. Т. съобщил на неин представител, че част от тях няма да предаде, защото били негов интелектуален продукт и част от адвокатския му архив и така разписката и договора останали у него.

На следващо място, счита, че договора за заем е нищожен, тъй като противоречи на морала и добрите нрави и на императивна норма на закона, която забранява да се сключват такива договори едновременно с обезпечаването им с прехвърляне на недвижим имот.

Заявява възражение за изтекла погасителна давност и на иска за сумата от 300 000 евро - за връщане на заем по договор за заем на 300 000 евро със завършен фактически състав на 01.12.2016 г. и на иска за сумата от 300 000 евро, който е предявен под условие, че се приеме тази сума да е платена като цена за продажбата по нот. акт № 8 от 29.11.2016 г. по нот. дело № 497/2016 г. Моли съда да отхвърли исковете. Представя доказателства и прави доказателствени искания.

Съдът, като прецени направеното от ответника А.Д. възражение за липса на местна подсъдност на делото, намира същото за основателно. Видно е от твърденията на ответника и от представените писмени доказателства, че същият е с постоянен адрес в гр. Пловдив, ул.

****, съответно съобразно правилото на чл. 105 ГПК искът следва да бъде изпратен на Окръжен съд – гр. Пловдив. Поради тази причина производството по делото следва да бъде прекратено поради местна неподсъдност на спора, като делото следва да бъде изпратено на компетентния съд – Окръжен съд – гр. Пловдив.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 12874/2024 г. на СГС, І-23 с-в, поради местна неподсъдност на спора.

ИЗПРАЩА делото на компетентния съд – Окръжен съд – гр. Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седемдневен срок пред САС.

Делото да се изпрати на Окръжен съд – гр. Пловдив след влизане в сила на определението.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4