Решение № 756 от 15.06.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 756

Монтана, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СОНЯ КАМАРАШКА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА административно дело № 20257140700378 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 3 във вр. ал. 1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Настоящото производство е образувано по жалба на Г. Г. К., с адрес [населено място], [жк], [улица], подадена чрез адв. С. Г. – АК Монтана, против Решение № 2153-11-62/10.11.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Монтана. С решението е отхвърлена административната жалба на лицето и е потвърдено Разпореждане № 1012-11-32/3 от 17.09.2025 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Монтана, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 КСО. В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно, немотивирано и необосновано. Основното възражение е, че пенсионният орган неправилно е приел, че към датата на заявлението жалбоподателят не разполага с изискуемите 15 години стаж при условията на втора категория труд и не формира сбор 100. Твърди се, че в административното производство не е дадена ясна и последователна преценка за размера на признатия стаж от втора категория, като в последователните актове са посочвани различни величини. Оспорва се частичното незачитане като втора категория на стаж при ДАТ „Товарни превози“ – Михайловград, съответно неговите правоприемници, при „Агропромстрой БД и сие“ и „Д. транспорт“ АД – Монтана, както и квалифицирането като трета категория на стажа при СД „Сигма – СС – Г. и сие“ – София за периода 15.03.1993 г. – 20.06.1994 г. Поддържа се и възражение относно неплатен отпуск през 2002 г., който според жалбоподателя следва да бъде зачетен до 30 работни дни годишно. Иска се отмяна на решението, връщане на преписката на пенсионния орган с указания за отпускане на пенсия и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Излага, че с Разпореждане № 2113-11-217-10/16.07.2025 г. е признат стаж от втора категория само 7 г. 6 м. 29 дни, а с последващото Разпореждане № 1012-11-32/3 от 17.09.2025 г. е признат стаж 13 г. 10 м. 8 дни, но и този размер според него не обхваща всички релевантни периоди. Поддържа се, че не е зачетен изцяло стажът при „Товарни превози“/„Автотранс“, включително до 07.01.1992 г., че за общия период 08.01.1992 г. – 01.04.2003 г. при „Агропромстрой БД и сие“/„Д. транспорт“ са признати само 6 г. 3 м. 9 дни, както и че стажът при „Сигма“ следва да бъде признат като положен при условията на втора категория труд. С оглед доказване на твърденията си иска допускане на свидетел и съдебно-икономическа експертиза. В представената в дадения от съда срок писмена защита жалбоподателят поддържа изложеното в жалбата и в съдебно заседание, като допълва съображения по оценката на доказателствата и експертизите. Акцентира, че водещо значение за признаване на трудовия и осигурителния стаж има фактически положеният труд. Поддържа, че липсата на начислено възнаграждение, непълнотата на предадените ведомости или нередовностите при оформяне на трудовата книжка не следва автоматично да водят до незачитане на стаж. По отношение на СД „Сигма – СС – Г. и сие“ се позовава на писмените доказателства, справката от СДВР и свидетелските показания, като счита, че те установяват работа с влекачи „Шкода Мадара“ при извършване на товарни превози. Оспорва допълнителната съдебно-икономическа експертиза и поддържа, че при признаване на стажа при СД „Сигма – СС – Г. и сие“ като втора категория към 27.03.2025 г. би бил достигнат изискуемият 15-годишен стаж.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Монтана, чрез старши юрк. К., оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са правилни и законосъобразни. Сочи, че Разпореждане № 1012-11-32/3 от 17.09.2025 г. е издадено по реда на чл. 99, ал. 3 КСО след представяне на нови писмени доказателства. Поддържа, че в акта ясно е посочен признатият стаж от втора категория в размер на 13 г. 10 м. 8 дни. Възразява, че към 27.03.2025 г. жалбоподателят не изпълнява кумулативните изисквания на чл. 69б, ал. 2 КСО, включително и при хипотетично зачитане на стажа при СД „Сигма – СС – Г. и сие“ като втора категория. В представената писмена защита ответникът поддържа изложеното в съдебно заседание и развива допълнителни съображения относно събраните доказателства. Твърди, че след първоначалния отказ и представените нови доказателства пенсионният орган е отправил запитване до „Пътна полиция“ относно товароподемността на управляваните автомобили, вследствие на което е признат допълнителен стаж от втора категория при „Агропромстрой БД и сие“/„Д. транспорт“. Поддържа, че използването на УП-13 и УП-15 е било необходимо поради нередовно оформена трудова книжка и липса на данни в регистъра за отделни периоди. Ответникът не споделя методиката на вещото лице за изчисляване на стажа чрез разлика между данните за „общ стаж“ в първи и последен фиш, като счита, че при липса на данни във ведомостите и в регистъра не следва да се презюмира положен труд. По отношение на „СД „Сигма – СС – Г. и сие“, счита че липсват годни писмени доказателства за управление на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона през релевантния период, а категорията труд не може да се установява със свидетелски показания по аргумент от чл. 104, ал. 10 КСО. Позовава се и на допълнителната експертиза, според която дори при най-благоприятната за жалбоподателя хипотеза сбор 100 не се достига.

По допустимостта:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима. Оспореното решение е получено лично на 12.11.2025 г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 24.11.2025 г. Същата е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 КСО, от адресат на акта и при наличие на правен интерес.

С определение № 1121/26.11.2025 г. съдът е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест.

От фактическа страна:

От приетата административна преписка се установява, че на 27.03.2025 г. Г. Г. К. е подал заявление вх. № 2113-11-217/27.03.2025 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 КСО. По заявлението е постановено Разпореждане № 2113-11-217-10/16.07.2025 г., с което е приет стаж при условията на втора категория труд 7 г. 6 м. 29 дни и е отказано отпускане на пенсия поради неизпълнение на законовите предпоставки. Срещу това разпореждане е подадена жалба вх. № 1012-11-32/18.08.2025 г., към която са представени нови доказателства за осигурителен стаж и управлявани МПС. В рамките на срока за обжалване пенсионният орган е постановил Разпореждане № 1012-11-32/3 от 17.09.2025 г. по реда на чл. 99, ал. 3 КСО. С него е приет стаж от втора категория 13 г. 10 м. 8 дни и отново е отказано отпускане на пенсия поради недостигане на изискуемите 15 години стаж от втора категория и недостигане на сбор 100. Срещу разпореждането от 17.09.2025 г. е подадена жалба вх. № 1012-11-43/09.10.2025 г. По нея директорът на ТП на НОИ – Монтана е постановил Решение № 2153-11-62/10.11.2025 г., с което е потвърдил отказа.

В решението на директора е прието, че след получаване на данни от ОДМВР – Монтана за техническите характеристики на конкретно посочени автомобили, част от стажа при „Агропромстрой БД и сие“/„Д. транспорт“ е призната като втора категория по т. 53а ПКТП (отм.) и чл. 2, т. 25 НКТП. Общият признат стаж от втора категория при този осигурител е 6 г. 3 м. 9 дни. Наред с него са отчетени и периоди по удостоверения УП-3 при „Автотранс“ АД, „Монтана“ АД и „АСМ“ ЕООД, като общият стаж от втора категория е формиран на 13 г. 10 м. 8 дни. С оглед този размер и недостигането на сбор 100 е потвърден отказът за отпускане на пенсия.

В хода на съдебното производство са събрани допълнителни доказателства. По отношение на твърденията за стажа при СД „Сигма – СС – Г. и сие“ са приобщени справки от СДВР и АИС КАТ, както и данни за два влекача „Шкода Мадара“ с рег. № [рег. номер] и № [рег. номер] за периода 1993–1994 г.

По искане на жалбоподателя е допусната съдебно-икономическа експертиза. От първоначалното заключение се установява, че вещото лице е работило с трудови книжки, военна книжка, удостоверения УП-3, служебно издадени от НОИ удостоверения УП-13 и УП-15, актовете по пенсионното производство, писма от ОДМВР – Монтана и СДВР, както и с документи от обединения осигурителен архив на НОИ – Враца.

За „Агропромстрой БД и сие“/„Д. транспорт“ вещото лице приема, че за общия период 08.01.1992 г. – 01.04.2003 г. следва да се зачете стаж от втора категория 7 г. 3 м. 9 дни. Приетият от НОИ стаж за този осигурител е 6 г. 3 м. 9 дни. Разликата е една година действителен стаж. Относно неплатения отпуск през 2002 г. експертизата посочва, че не може да даде категоричен отговор дали правилно са зачетени до 30 работни дни, тъй като архивните данни са непълни и нееднозначни.

За „Товарни превози“/„Автотранс“ експертизата приема, че за периода 27.08.1986 г. – 07.01.1992 г. общият стаж е 5 г. 4 м. 3 дни, от които втора категория 3 г. 4 м. 15 дни. Не е зачетено времето 01.01.1992 г. – 07.01.1992 г. поради данни от УП-3, че лицето не фигурира във ведомостите за януари 1992 г.

За „Монтана“ АД е приет стаж от втора категория 3 г. 5 м. 19 дни за периода 12.01.2004 г. – 01.07.2007 г. За „АСМ“ ЕООД е приет стаж от втора категория 0 г. 8 м. 25 дни към датата на заявлението 27.03.2025 г.

За СД „Сигма – СС – Г. и сие“ вещото лице установява, че по данни от СДВР двата влекача „Шкода Мадара“ са с техническа допустима максимална маса съответно 12 тона и 18,5 тона. Въпреки това стажът за периода 15.03.1993 г. – 20.06.1994 г. е квалифициран като трета категория, тъй като липсват надеждни доказателства, че именно жалбоподателят е управлявал тези МПС през релевантния период. Към 27.03.2025 г. първоначалната експертиза изчислява стаж от втора категория 14 г. 10 м. 8 дни и сбор 99-6-18. Изводът е, че към тази дата предпоставките на чл. 69б, ал. 2 КСО не са изпълнени.

Поради оспорване на първоначалното заключение в частта относно стажа при „Агропромстрой БД и сие“/„Д. транспорт“ съдът е допуснал допълнителна съдебно-икономическа експертиза по реда на чл. 201 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. На вещото лице е възложено да провери съответствието между УП-документите и разплащателните ведомости, да конкретизира разликата между признатия от НОИ стаж и стажа по първоначалното заключение, както и да даде отговор дали евентуално зачитане на стажа при СД „Сигма – СС – Г. и сие“ като втора категория би променило правото на пенсия към 27.03.2025 г.

В допълнителното заключение вещото лице установява три несъответствия между УП-документите и ведомостите за 06.1998 г., 12.1999 г. и 01.2003 г. Посочва, че практически значение за признатия от НОИ стаж би имало единствено несъответствието за 12.1999 г., но и при него ведомостните данни са вътрешно противоречиви поради посочени отработени дни при липса на начислено възнаграждение. По отношение на разликата между двата варианта вещото лице потвърждава, че за периода 08.01.1992 г. – 01.04.2003 г. експертизата приема 7 г. 3 м. 9 дни, а НОИ 6 г. 3 м. 9 дни. Разликата е една година действителен стаж, съответно 1 г. 3 м. след превръщане от втора към трета категория.

Решаващият извод на допълнителната експертиза е, че дори стажът при СД „Сигма – СС – Г. и сие“ от 1 г. 3 м. 5 дни да бъде зачетен като втора категория, към 27.03.2025 г. жалбоподателят отново не изпълнява кумулативно предпоставките по чл. 69б, ал. 2 КСО, тъй като сбор 100 не се достига както по експертния вариант, така и по варианта на НОИ.

Съдът приема и кредитира двете експертни заключения като компетентно и обосновано изготвени по фактическите въпроси. Оспорванията на страните са обсъдени, но не променят решаващия за спора резултат. Към датата на заявлението не са изпълнени кумулативните предпоставки за пенсия по чл. 69б, ал. 2 КСО.