Определение № 4028 от 21.10.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4028 гр. София, 21.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Радева като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20241100900222 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.15 ГПК.

В исковата си молба ищецът „М.К.А.“ ЕООД,

ЕИК ****, чрез адв. В.

Т., твърди, че по силата на договор за доставка на автомобили, сключен на 20.08.2021година между него и „Г.С.Р. Голан Маркетинг“ ООД / Израел/, в качество на възложител, ищецът, като изпълнител по договора, е поел задължение да извърши доставка на 50 броя леки автомобили, марка „Тойота“, модел „Корола седан хибрид“, в срок до 31.10.2021г. Твърди, че съгласно този договор е постигнато съгласие, че при забава в доставката на автомобилите след 31.10.2021г. изпълнителят следва да заплати на възложителя сумата от 218 500 евро, представляваща 20% от общата стойност на договора, която е формирана от общата продажна цена.

Ищецът твърди, че за да изпълни задължението си по договора с израелското дружество е сключил договор за поръчка на 50 броя леки автомобили, марка „Тойота“, модел „Корола седан хибрид“ с немското дружество „Т.А.“ ГмбХ, на 23.08.2021година, при уговорена обща продажна цена на автомобилите от 892 500 евро и поради тази причина е заплатило капаро от 25 000 евро- по 500 евро на автомобил на ответника. Твърди, че ответникът е поел задължение да достави автомобилите до края на септември 2021 година- поетапно – по 8 автомобила на седмица. Твърди, че е избрал ответникът за изпълнение на договора за поръчка, поради това, че на 11.08.2021 година ответникът е обявил оферта, с която е посочил, че автомобилите са налични на склад.

Ищецът твърди, че на 13.10.2021година ответникът го е уведомил, че автомобилите са с бензинов, вместо с хибриден двигател, което е съществено отклонение и поради това ищецът не се е съгласил, като е уведомил ответника, че очаква точно изпълнение на поръчката, поради обвързаността си с израелското дружество. Това е изрично изразено от ищеца до ответника с писмо от 15.10.2021година.

1

Твърди, че на 26.10.2021година ответникът „Т.А.“ ГмбХ му връща заплатеното капаро от 25 000 евро.

Ищецът твърди, че поради неизпълнение на договора, който е сключил с „Г.С.Р. Голан Маркетинг“ ООД / Израел/, изразяващо се в липсата на доставка на уговорения модел автомобили, неговият съдоговорител му е изтправил покана да заплати уговорената неустойка, която ищецът и до този момент не е заплатил, макар да не оспорва липсата на изпълнение.

Твърди, че това неизпълнение е по вина на ответника и поради това сезира СГС като международно компетентен съд да разгледа спора и след като се убеди в основателността на изложеното, да постанови решение, с което осъди ответника „Т.А.“ ГмбН да му заплати сумата от 218 500 евро, ведно със законната лихва от датата на постапвъне на исковата молба в съда.

Претендира и разноските по това дело.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „А.Т.“ ГмбХ, чрез адв.

А. М., оспорва допустимостта на предявения иск. Моли производството по делото да бъде прекратено.

Въвежда в тази връзка следните възражения:

Тъй като спорът е имуществен, не е от изключителната компетентност на българските съдилища, то неговото разглеждане може да бъде възложено на чуждестранен съд с писмено споразумение – чл.23 КМЧП. Не е налице и хипотезата по чл.22 от КМЧП, уреждаща изключителната компетентност на българския съд, не е налице и хипотеза на чл.7, т.1, б.“а“ Регламент 1215/2012 на Европейския парламент и Съвета, нито чл.24 от този регламент, уреждащ изключителната компетентност на българския съд.

Твърди, че между страните е постигнато съгласие спорът между тях да се решава от съд, различен от българския съд и това е регламентирано от Общите условия на ответника, които са неразделна част от договора за поръчка от 19.08.2021година и са приложени към исковата молба.

Твърди, че съгласно Раздел VIII, т.1 от ОУ централният офис на продавача е единственото място на юрисдикция за всички настоящи и бъдещи спорове от търговски взаимоотношения, а според т.2 мястото на компетентност на продавача се прилага и случаите, при които купувачът не притежава място на юрисдикция в Германия.

Тези ОУ на продавача са станали неразделна част от действащия между страните договор, тъй като ищецът не е възразил за тяхното приложение, а те са подписани от представляващия го, то е налице споразумение по смисъла на чл.23, ал.1, изр.1 КМЧП и съобразно чл.25 от Регламент 1215/2012, според които норми страните могат да уговорят помежду си кой съд е компетентен да разгледа спора им.

Ето защо моли съда да прекрати делото.

В условие на евентуалност, ако съдът не сподели това възражение за липса на компетентност, то въвежда друго такова, а именно, че българското материално право се явява неприложимо към настоящия спор и това е така, тъй като в договора липсва подобна уговорка, като се оспорва и че 2 местоизпълнението по договора е територията на Република България.

Твърди, че местодоставката на автомобилите не е уговорена в самия договор и е била въпрос, който страните са обсъждали впоследствие в своята кореспонденция и са уточнявали местоизпълнението да е в Република Словения, Копар, а не в България. Това се явява допълнителен аргумент за неприложимост на българския закон.

В условие на евентуалност, ако и това не бъде споделено от съда като основателно възражение, оспорва основателността на осъдителната претенция.

Възраженията по основателността се изразяват в следното:

Ищецът не е претърпял вреда и това е така, тъй като не е възникнала вреда за ищеца, защото не е заплатил на израелското дружество сумата от 218 500 евро – липсват подобни твърдения.

Не става ясно от изложението на ищеца и в какво точно се изразява неговото неизпълнение по договора, по силата на който е поел задължение да заплаща процесната неустойка.

Твърди, че ищецът няма право да дири обезщетение от ответника и последният не носи отговорност пред ищеца, тъй като съгласно Раздел III, т.1 от ОУ сроковете за доставка са необвързващи, освен ако не е уговорено в писмена форма друго, а такова друго не е уговорено, поради което срокът е от 180 дни и има необвързващ характер. Сочи регламента за доставка и обстоятелството, че при сключване на процесния договор не е съобразило ОУ на продавача, които изключват възможността ищецът да се разпореди с автомобилите според договора си с израелското дружество и в уговорените с него срокове. Ето защо обосновава теза за липса на пряка връзка между евентуална вреда на ищеца и поведението на ответника.

Според т.2 от цитирания раздел на ОУ продавачът изпада в положение на забавна- неизпълнение едва след получаване на писмена молба от купувача, която следва да се отправи след изтичане на необвързващия срок.

Въз основа на горното заема становище, че не е бил в неизпълнение на договора, не е изпаднал в забава по договора и поради това не може да бъде ангажирана неговата имуществена отговорност.

Следващият аргумент за неоснователност на претенцията е обстоятелството, че на 01.12.2021 година ищецът е заявил изрично, че се оттегля от договора/ отмяна на договора, за което клаузите на договора не му дават основание, тъй като не е налице спазена процедура за отправяне на искане за доставка по смисъла на разясненията, дадени по ОУ на продавача.

Оспорва да е налице точно отразяване на фактите, тъй като ответникът не е дал оферта, която да съдържа угочнение, че такива автомобили са на склад. Офертата съдържа твърдение, че се очаква три автомобила да са на склад през септември, като дружеството е информирало купувача, че доставката и сроковете за доставка са обусловени от такива от самия производител на автомобилите и, че именно това е причина за посочване на необвързващия срок в ОУ на ответника. Върху тази обусловеност е 3 акцентирано по време на осъществената кореспонденция между страните, а относно това, че автомобилите не са хибриди, ответникът твърди, че още на 13.10.2021година е уведомил ищеца и че бензиновите модели са на по-ниска стойност, за което е поискано потвърждение от ищеца.

Твърди, че това са обективни обстоятелства/ изложените относно факторите, които влияят върху срока за доставка/, за които ответникът не носи вина, поради което твърди, че е налице форсмажор, съгласно т.5 от преждецитирания раздел и моли съда да приеме това обстоятелство и поради това да приеме като последица липсата на възможност да се ангажира отговорността му.

Другото основание за неоснователност на претенцията е неспазване на нормата на Раздел III, т.4 от ОУ, която предвижда предоставяне на допълнителен срок за изпълнение, който се явява разумен срок и неговото неспазване е основание да се дири обезщетение. В случая подобен допълнителен срок не е спазен и това изключва присъждане на претендираната обезвреда.

Не е налице проявен умисъл или груба небрежност от ответника, което е основание да се претендира обезщетение по т.2, изр.2 от ОУ.

Оспорва размера на претенцията.

Моли съда да отхвърли иска, ако не прекрати делото. Претендира разноските по делото.

В допълнителната искова молба изразява следното становище по възраженията на ответника.

По прекратителното възражение за липса на компетентност на българския съд.

Заявява, че с договора не е предвидена договорна подсъдност на спора, която да дерогира избрания от ищеца съд. Не е налице изключителна компетентност и не е налице пророгация, което не изключва автоматично специалната компетентност по Регламента.

Тъй като се касае за продажба, то приложимост намира чл.7 от Регламента, който се явява относим към спора нормативен акт, а КМЧП – неприложим.

Позовава се на Раздел VIII от ОУ на ответника, който дава възможност на купувача да предяви иска по седалището си, в случаи на неизпълнение от купувача, когато последният няма седалище в Германия или основната му дейност не е насочена в пределите на **********продавачът може да предяви своята претенция пред съда по своето седалище.

За купувача подобна възможност не е предвидена, поради което може да се приеме, че същият има право на избор къде да предяви иска.

Поради избор на СГС моли да се приеме, че това е компетентният да разгледа спора съд, по смисъла на чл.7, ал.1, б.“а“ от Регламент 1215/2012.

Възразява да е уговорено с ОУ мястото на доставка – централният офис на продавача, тъй като с договора е прието, че това е гр.София, 4 ул.“Околовръстен път“№3.

Тъй като е налице противоречие между договора и ОУ, то позовавайки се на чл.298, ал.3 ТЗ моли да се приеме уговорката в процесния договор.

Твърди, че страните не са определили приложимия закон, поради което моли съдът да го определи.

По отношение на възраженията по същината на спора заявява следното:

С изпращане на проформата фактура на 19.08.2021година ответникът е посочил в документа именно хибридния модел на автомобилите и 50 броя от тях, за които е получил задатък от 25 000 евро.

По отношение на промяната касателно двигателя, твърди, че ответникът едностранно е изменил договора, но ищеца не е изразил съгласие за тази промяна.

Оспорва възражението за обективни причини за евентуално неизпълнение на договора, форс мажор и другите.

Твърди, че с израезлското дружество има сключен договор, с който е уговорен размер на неустойката, който договор е сключен, поради увереността на ищеца в изпълнението му.

Моли съда да уважи иска.

В допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът заявява, че поддържа направените възражения, като оспорва направените от ищеца възражения в тази насока. Пунктуално се спира отново на всеки от пунктовете, изложени в първоначалния отговор на исковата молба.

Страните са направили доказателствените си искания.

По възражението по чл.15 ГПК, което ответникът своевременно е въвел в настоящия процес, касателно международната компетентност на българския съд.

За да обоснове възражението си за неподведоственост на спора на българския съд ответникът се озовава на обстоятелството, че е налице според договора уговорена компетентност на съдилища, които се намират на територията на седалището на ответника, съобразно ОУ на продавача.