Решение № 27 от 21.05.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Велики Преслав, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Полина Д. Стефанова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно наказателно дело № 20243610200284 по описа за 2024 година

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от И.Г.И. с ЕГН ********** и адрес гр.******* срещу Наказателно постановление №24-0323-000645/17.09.2024 г., издадено от Началник Група при ОД МВР-Шумен, РУ-В.Преслав.

В същността на обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и неправилно и необосновано прилагане на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и със защитник, който поддържа жалбата и навежда допълнителни обстоятелства за отмяна на НП.

Въззиваемата страна не изпраща представител, но развива писмено становище по жалбата.

В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и нарочна молба моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 06.06.2024 г. в 16.00 часа в гр.В.Преслав, на ул.“Кирил и Методий“ до сградата на Общинска администрация, жалбоподателя, като водач на МПС л.а.“Ауди А 3“ с рег.№*******, бил спрян за проверка от полицейските служители- свидетелите Т. Г., М. В. и З. С.. След като автомобила бил спрял в хода на проверката указали на водача да включи стоп светлините, с цел да бъде установено дали същите функционират. При опита на жалбоподателя да включи стоп светлините същите не светнали.

Полицейските служители му разяснили административнонаказателната отговорност за установената техническа неизправност на автомобила, както и че ако я отстрани в момента, няма да му бъде наложено административно наказание и принудителна административна мярка. Жалбоподателят направил опит сам да отстрани неизправността, но след като не успял се обадил на свой колега св.Й.Й.. Полицейският 1 служител Т. Г. видял неуспешния опит на водача да отстрани неизправността и му съставил АУАН за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Не след дълго пристигнал на място св.Й. и проверил стоп светините на автомобила. Не установил никакъв технически проблем, но тъй като бил запознат с устройството на автомобила и техническите му особености-характеристики с оглед марката, модела и спирачната система се досетил, че е възможно невключването на светлините, непосредствено след задействане на спирачната система да се дължи на незадействането чрез педала на спирачката, който натиска буталце, затварящо веригата и предава електрически импулс, вследствие на което се задействат стоп светлините. За да провери своето предположение, св.Й., помолил жалбоподателя да запали двигателя на автомобила, след което да нагнети налягането на серво апарата, за да може педалът да задейства буталото и да затвори веригата, при което стоп светлините светнали. Полицейските служители възприели отстраняване на неизправността, поради което и не приключили процедурата по издаване на ЗЗПАМ, но заявили че АУАН е вече съставен и ще остане в действие. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.6, т.3 от същия закон е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500.00 лв.

Съдът счита за установена изложената фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Т. Г., М. В. и З.

С. - полицейски служители, които кредитира изцяло т.к същите са последователни, логични, кореспондират с приложените писмени доказателства и няма индиция за тяхната заинтересованост. Същите кореспондират и с показанията на св.Й. по отношение на изправяне на неизправността на МПС на място.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено обжалваното НП и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи, но въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и материалния.

Отговорността на жалбоподателят е ангажирана за административно наказание за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП . Посочената разпоредба постановява, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. В конкретния случай съгласно приложената санкционна норма е наложено наказание за управление на МПС при констатирани значителни неизправности. С разпоредбите на т. 1 до т. 3 от чл. 179, ал. 6 от ЗДвП отговорността на водачите е диференцирана в зависимост от вида на констатираната неизправност. Легална дефиниция на понятията незначителни, значителни и опасни неизправности се съдържа в § 6, т.

71, т. 72 и т. 73 от допълнителните разпоредби на ЗДвП . Според чл. 101, ал. 4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1 от закона, а това е Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. В Наредбата е доразвито разграничението на видовете неизправности на ППС, като същите се категоризират в три групи в зависимост от въздействието им върху безопасността на превозното средство, въздействието им върху околната среда и риска, който пораждат за участниците в движението (така чл. 37, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. ).

2

Според описанието на нарушението в АУАН и в наказателното постановление деянието е извършено от жалбоподателя, тъй като по време на управление "не светят стоп-светлини". Така направеното описание попада в хипотезата на Приложение № 5, част I, т. 4.3.1, б. "а" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. Тази част от методиката определя вида на неизправността във функционирането на стоп-светлините на МПС. В случая се твърди неизправност в съС.ието и функционирането на тези светлини, а не при превключването им или в съответствието им с изискванията, поради което приложима е именно т. 4.3.1. В буква "а" от посочената точка се разграничени неизправностите при дефектен светлинен източник, като те биха могли да бъдат от незначителни до опасни, т. е. и трите възможни вида. На първо място настоящият съдебен състав намира, че при крайно лаконичното описание на деянието в АУАН и наказателното постановление не могат да се установят значими и необходими в случая фактически обстоятелства, от които да се направи дължимата преценка за вида на неизправността. Доколкото административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения, то съмнението, което възниква от непълнотата при описанието на релевантните фактически обстоятелства, се явява достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление в тази част.

Макар събраните в хода на съдебното следствие доказателства да не могат да служат за попълване на делото с липсващите факти при описанието на нарушението в НП, то в случая свидетелските показания навеждат на извод за хипотеза на нефункциониращи всички светлинни източници. Това съгласно приложение № 5, част I, т. 4.3.1, б. "а" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. представлява опасна неизправност. Подобно деяние е наказуемо на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП с административно наказание "глоба" в размер на 500 лева.

Направената от наказващия орган правна квалификация на деянието е непълна и бланкетна, като дължимо е било да се направи привръзка с правилото за поведение, регламентиращо вида на конкретната установена техническа неизправност - така Решение № 228 от 11.10.2019 г. по к. а. н. д. № 193/2019 г. на Административен съд – Видин. В случая съдът не разполага с правомощие да отстрани този порок, тъй като на първо място има съществен дефицит при описанието от фактическа страна, препятстващ несъмнената преценка коя е приложимата хипотеза. От събраните по делото доказателства не се установява и че неизправността е била проявена, когато жалбоподателят е пристъпил към управление на автомобила, а оттам и че е съзнавал за нейното наличие. Показанията на всички свидетели – полицейски служители всъщност сочат на обратния извод. Задълженията за водача в такава хипотеза са регламентирани с разпоредбите на чл. 101, ал. 1 до ал. 3 от ЗДвП . При описание на нарушението е посочено, че жалбоподателя управлява собствени яси лек автомобил, като автомобила е с опасна техническа неизправност. В АУАН и в наказателното постановление не е описано неизправността да е настъпила по време на движение, поради което при приемането на такава фактическа обстановка отново би се достигнало до вменяването на нов факт, относим към отговорността на дееца, но срещу който той не се е защитавал, т. е. съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

По гореизложените съображения съдът приема, че при издаване на наказателното постановление за нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП , са допуснати съществени и неотстраними на този етап от процеса нарушения на производствените правила по чл. 57, ал. 1, т.

5 и т. 6 от ЗАНН, които налагат отмяна на НП в тази му част.

Неоснователно е възражението на жалбаподателя, за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП, поради непълни данни относно органа издател, в частност непосочване на пълната длъжност на В.Ж.В. – Началник група ОП при ОД МВР-Шумен, РУ- 3

В.Преслав. Липсата на посочване на конкретната група, т.е. ОП /охранителна полиция/ не води до некомпетентност на издателя на НП, съгл.Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на ВР, както и от останалите приети по делото заповеди, вклйчително и тази за назначаване на В. на посочената длъжност.

Освен изложеното, съдът счита че НП е незаконосъобразно и от материална страна. На първо място не се доказа по несъмнен начин, че жалбоподателят е пристъпил към управление на автомобила с посочената неизправност, а оттам и че е съзнавал за нейното наличие. Съгласно чл.

101, ал. 1 от ЗДвП, при възникване по време на движение на повреда или неизправност в ППС, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване.

С факта, че констатираната неизправност е била отстранена на място от жалбоподателя, то същият е имал възможност за безопасно придвижване.

От тълкуването на горецитираните разпоредби може да бъде направен извод, че когато повредата е възникнала по време на движение, в зависимост от нейното естество, автомобилът може да бъде придвижен до място, където същата да бъде отстранена. Това не се отнася до опасните неизправности, но е приложимо за незначителните такива.

Също така съгласно чл. 10, ал. 1, т. 12, б. " В " от ППЗДвП , МПС е технически неизправно, ако има повреда по осветителната уредба, която включва и това, да не светят дългите, късите, габаритните светлини или стоп – светлините. В случая не са светели стоп светлините по време на проверката, когато автомобила не се е движел на пътното платно и не е създал опасност за другите движещи се МПС. С оглед горното съдът приема, че установения технически проблем е незначителен, поради това, че не са възникнали и не са били налице опасност за движението по пътищата. От друга страна жалбоподателя е изпълнил разпоредбата на чл. 101, ал. 2 от ЗДвП , като веднага е отстранил повредата.

Процесното управление на технически неизправно МПС следва да е виновно извършено от водача със съзнание за съществуващата незначителна техническа неизправност. В случая обаче, с оглед събраните по делото доказателства не се доказа съзнателно поведение от страна на жалбоподателя, което да нарушава разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП , поради това, че същият не е могъл да предвиди по време на движение възможните технически повреди също възникнали по време на движение. Не се събраха и доказателства, от които да се установи, че неизправността е била налице при потеглянето на автомобила и жалбоподателят е знаел за нея. От друга страна, водачът на МПС по време на движение няма как да знае за възникването на повредата.