Акт от 15.11.2018, Окръжен съд - Силистра

Р Е Ш Е

Н И Е

№114

В ИМЕТО НА НАРОДА

14.11.2018 г.

Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в закритото заседание проведено на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН

НЕДЕЛЧЕВ

1.ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

2.

КРЕМЕНА КРАЕВА при участието на съдебния секретар и в присъствието на прокурора

, като разгледа докладваното от съдия Василева в.гр.д. № 109/ 2018 по описа на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по чл. 247, ал.1 ГПК.

С решение №

89/18.09.2018 г., постановено по настоящото дело , съдът е ОТМЕНИЛ Решение № 17 от 19.02.2018г., постановено по гр.д. № 206/2017г. по описа на Районен съд – Силистра, в частта, с която „Диагностично – консултативен център – 1 Силистра” ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Д-р Анастас Янков“ № 2, представлявано от Данчо Костадинов, е ОСЪДЕНО да заплати на В.С.Ц. - Великова с ЕГН ********** ***, сума по – висока от 9021,96 / девет хиляди и двадесет и дени лева и деветдесет и шест стотинки/ лв. до 10921,91/ десет хиляди деветстотин двадесети един лв. и 91 ст. /лв. , представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.02.2017 г., до окончателното ѝ плащане, като вместо това Е ОТХВЪРЛИЛ предявения от В.Ц. иск против Диагностично – консултативен център – 1 Силистра” ЕООД с ЕИК ********* за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.02.2017 г. в тази и част - от 9021,96 / девет хиляди и двадесет и дени лева и деветдесет и шест стотинки/ лв. до 10921,91/ десет хиляди деветстотин двадесети един лв. и 91 ст. /лв.

ОТМЕНИЛ Е Решение № 17 от 19.02.2018г., постановено по гр.д. № 206/2017г. по описа на Районен съд – Силистра, в частта, с която „Диагностично – консултативен център – 1 Силистра” ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Д-р Анастас Янков“ № 2, представлявано от Данчо Костадинов, е ОСЪДЕНО да заплати на В.С.Ц. - Великова с ЕГН ********** ***, сума по – висока от 823,65 лв. /осемстотин двадесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/ до 826,37 лв./ осемстотин двадесет и шест лв. и 37 ст./, представляваща обезщетение за забава, начислено върху присъдените обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ за периода от 07.10.2016 г. до 06.02.2017 г., като вместо това е ОТХВЪРЛИЛ искането на В.Ц. против Диагностично – консултативен център – 1 Силистра” ЕООД с ЕИК ********* за заплащане обезщетение за забава, начислено върху присъдените обезщетения по чл. 222, ал.

3 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ за периода от 07.10.2016 г. до 06.02.2017 г. в тази му част - от 823,65 лв. /осемстотин двадесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/ до 826,37 лв./ осемстотин двадесет и шест лв. и 37 ст./ ПОТВЪРДИЛ Е Решение № 17 от 19.02.2018г., постановено по гр.д. № 206/2017г. по описа на Районен съд – Силистра, в останалата му част, като е присъдил съответни разноски.

Постъпила е молба от въззивницата В.Ц. – Великова, чрез процесуален представител, с искане да бъде допусната поправка на очевидни фактически грешки в решението. Като се опира на формираното у въззивния съд становище, че обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ следва да се определи на база 114 дни, а не както приема първоинстанционният съд - 167 дни, то следва намаляване на претендираното обезщетение на 9021,96лв. Присъденото от PC обезщетение по този иск е 13216,38лв., следователно въззивният съд, според молителката, следва да отмени решението и да отхвърли искането ни за разликата от 9021,96в. до присъдения размер от 13216,38лв. В решението си ОС отменя решението и отхвърля иска ни до разликата от 10921,91лв.

По този начин, според нея, въззивният съд е постановил решение с очевидна фактическа грешка в диспозитива /абзац първи и втори/, поради противоречие между мотиви / стр. 5 и 6 / и диспозитив на решението по иска по чл.224, ал.1 от КТ.

Счита , също така, че в диспозитива следва да се изрази яснота и относно присъдената върху уважения размер законна лихва, като не пояснява в какво точно се излазява неяснотата.

На второ място, молителката счита, че е допусната очевидна фактическа грешка в абзац първи и втори от диспозитива, където е посочено , че тези суми представляват обезщетение по чл.223, ал.З от КТ, вместо по чл.224, ал.1 от КТ.

В срока по чл. 247, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от другата страна по делото - „Диагностично – консултативен център – 1 Силистра” ЕООД с ЕИК *********, въпреки предоставената му процесуална възможност.

Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ГПК, съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

Съдът счита, че молбата е основателна. Неправилно е посочено в диспозитива на решение № 89/18.09.2018 г., постановено по настоящото дело, че Решение № 17 от 19.02.2018г., постановено по гр.д. № 206/2017г. по описа на Районен съд – Силистра, следва да бъде отменено в частта, с която „Диагностично – консултативен център – 1 Силистра” ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Д-р Анастас Янков“ № 2, представлявано от Данчо Костадинов, е ОСЪДЕНО да заплати на В.С.Ц. - Великова с ЕГН ********** ***, сума по – висока от 9021,96 / девет хиляди и двадесет и дени лева и деветдесет и шест стотинки/ лв. до 10921,91/ десет хиляди деветстотин двадесети един лв. и 91 ст. /лв. , представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и присъдената законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.02.2017 г., до окончателното ѝ плащане, като вместо това Е ОТХВЪРЛИЛ предявения от В.Ц. иск против Диагностично – консултативен център – 1 Силистра” ЕООД с ЕИК ********* за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.02.2017 г. в тази и част - от 9021,96

/ девет хиляди и двадесет и дени лева и деветдесет и шест стотинки/ лв. до 10921,91/ десет хиляди деветстотин двадесети един лв. и 91 ст. /лв. Би следвало да се коригира същата като вместо сумата 10921,91/ десет хиляди деветстотин двадесети един лв. и 91 ст. /лв.в двата абзаца се чете 13216, 38 / тринадесет хиляди двеста и шестнадесет лева и тридесет и осем стотинки/ лева, изписана на ред седми от абзац първи и ред пети от абзац втори на диспозитива на решението.

Допусната е и техническа грешка в изписването на разпоредбата, касаеща претенцията за заплащане на неползван отпуск, която е чл.224, ал.1 КТ, а не 222, ал.3 КТ, както неправилно е посочено на ред осми в абзац едно и ред трети в абзац две от диспозитива на горепосоченото решение, поради което същата следва да бъде коригирана.

Уваженият размер от исковата претенция по чл. 224, ал.1 КТ е 9021,96 /девет хиляди и двадесет и дени лева и деветдесет и шест стотинки/ лв.Върху него е уважено искането за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва за период от 07.02.2017 г. до изплащане на сумата, а за периода от 07.10.2016 г. до 06.02.2017 г., е присъдено обезщетение за забава в размер на 823,65 лв. /осемстотин двадесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/ върху двете искови претенции по чл. 222, ал. 3 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ в частта, в която са уважени и тук няма никаква неяснота.

Водим от горното ОС

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 89/18.09.2018 г., постановено по настоящото дело, като на ред седми от абзац първи и ред пети от абзац втори на диспозитива на решението, вместо сумата 10921,91/ десет хиляди деветстотин двадесети един лв. и 91 ст. /лв.в двата абзаца се чете 13216, 38 / тринадесет хиляди двеста и шестнадесет лева и тридесет и осем стотинки/ лева.

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 89/18.09.2018 г., постановено по настоящото дело, като на ред осми в абзац едно и ред трети в абзац две от диспозитива се чете чл.224, ал.1 КТ, а не 222, ал.3 КТ.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му от страните по делото пред Върховния Касационен съд на Република България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.