Решение № 3076 от 21.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3076 гр. София, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20231110145663 по описа за 2023 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Т С “ ЕАД срещу В. Ю. К. и Д. Ю. К., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди наличието на облигационно правоотношение с ответниците, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Сочи, че в изпълнение на договорните си задължения, в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., е доставил топлинна енергия в топлоснабден имот с адрес: притежаван в съсобственост от ответниците, при квоти, както следва: 7/8 идеални части за В. К. и 1/8 идеална част за Д. К.. Доставената топлинна енергия в процесния период възлизала на обща стойност от 3239,03 лева, като същата не била заплатена от купувачите. Твърди, че съгласно общите условия към договора, купувачите са длъжни да заплащат цената за доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. В тази връзка, сочи че за дружеството са налице основания за претендиране на мораторно обезщетение в размер на 383,38 лева, начислено за периода 15.09.2021 г. – 10.05.2023 г.

Излага доводи, че в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот било извършвано разпределение на топлинната енергия по система за дялово разпределение, осъществявано от „Т “ ЕООД, поради което ответниците му дължали и цената на услугата за дялово разпределение, на стойност 55,54 лева, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и лихва за забава върху посоченото главно вземане в размер на 10,90 лева, начислена за периода 16.07.2020 г. – 10.05.2023 г. Посочва, че за процесните 1 изискуеми вземания разполагал с издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27355/2023 г., по описа на Софийски районен съд, 177 с-в, срещу която ответниците възразили. В тази връзка, моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат процесните вземания при условията на разделна отговорност, при квоти както следва: 1) В. Ю. К. – 7/8 части от общото задължение или суми в размер на 2834,15 лева – главница за доставената и незаплатена топлинна енергия в периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 335,46 лева – мораторно обезщетение, начислено за периода 15.09.2021 г. – 10.05.2023 г., 48,60 лева – цена на услугата за дялово разпределение, дължима за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 9,54 лева – мораторно обезщетение, начислено върху стойността на главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. – 10.05.2023 г.; 2) Д. Ю. К. – 1/8 част от общото задължение или суми в размер на 404,88 лева – главница за доставената и незаплатена топлинна енергия в периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 47,92 лева – мораторно обезщетение, начислено за периода 15.09.2021 г. – 10.05.2023 г., 6,94 лева – цена на услугата за дялово разпределение, дължима за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 1,36 лева – мораторно обезщетение, начислено върху стойността на главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. – 10.05.2023 г. Обективира искане за присъждане на сторените в производството разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответниците подават отговор на исковата молба. Вземат становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват потребителското си качеството. Не оспорват размера на исковете и доставката на топлинна енергия. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Молят съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендират разноски.

В хода на производството, с Определение № 35929/11.10.2023 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, съдът конституира като трето лице – помагач на страната на ищеца фирмата, осъществяваща услугата за дялово разпределение – „Техем сървисис“ ЕООД, като дружеството не е взело становище във връзка с предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

При съобразяване на изложените в исковата молба твърдения, следва че в доказателствената тежест на ищеца е да докаже по делото наличието на валидно облигационно отношение с ответниците, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, в изпълнение на който е доставил топлинна енергия в процесния топлоснабден имот в твърдените количества, вследствие на което за ответниците е възникнало задължение за заплащане на уговорената цена в търсения размер.

По отношение на претенциите на ищеца за цената на услугата за дялово разпределение, в негова тежест е да докаже, че собствениците на 2 самостоятелни обекти в сградата, в режим на етажна собственост, в която се намира и процесният топлоснабден имот, са възложили извършаването на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия на „Техем сървисис“ ЕООД /ФДР/, като въз основа на договорно правоотношение между ФДР и ищеца, ответниците следва да заплащат цената на посочената услуга в полза на „Топлофикация София“ ЕАД.

По отношение на исковете с правна квалификация по чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже наличието на главни изискуеми вземания, съответно изпадането на купувачите в забава, както и стойността на претендираните мораторни обезщетения.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Видно от съдържанието на § 1, т. 2а от ДР ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

3

Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че процесният недвижим имот – апартамент № 37, находящ се в гр. С е предмет на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен на 06.02.1991 г. с купувачите Юр К К. и Е Ди К.а. В договора не е упоменато при какви квоти в съсобствеността за всеки от купувачите настъпва вещнопрехвърлителният ефект от сключената сделка, поради което приложение намира законоустановената презумпция по чл. 30, ал. 2 ЗС, съгласно която частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. От представеното от ищеца Удостоверение за наследници с изх. № 3207/24.02.2021 г. от 12.04.2023, издадено от Столична община, район „Младост“ е видно, че към датата на смъртта на Юрий Константинов К. – 13.10.2008 г., същият е оставил като законни наследници съпругата му – Е Димитрова К.а и тримата му синове – Д. Ю. К., К Ю. К. и В.

Ю. К.. От посочените данни се установява, че след смъртта на Ю К. съсобствеността върху имота е при следните квоти: Е К.а – 5/8 ид.ч.; К К. – 1/8 ид.ч.; В. К. – 1/8 ид.ч. и Д. К. – 1/8 ид.ч. По делото е приет като писмено доказателство и сключен договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 53, том IX, рег. № 20465 по дело № 1519/2008 г., от съдържанието на който се установява, че на 03.12.2008 г. Емилия К.а се е разпоредила с притежаваните от нея 5/8 идеални части от процесния имот в полза на В. Ю. К.. С договора е извършено и дарствено разпореждане в полза на В. К. от страна на брат му – Константин К., с предмет – притежаваните от него 1/8 ид. части от процесния съсобствен имот. В т. 2 от сключения договор за дарение е уговорено, че дарителя Емилия К.а си запазва пожизнено вещно право на ползване върху дарените от нея идеални части. Ищецът е представил като писмено доказателство Декларация за отказ от вещно право на ползване, с дата - 21.06.2018 г., от Е К.а. Следва да бъде съобразено, че посочената декларация няма за предмет процесния недвижим имот, а се отнася до друг недвижим имот, спрямо който дарителката е притежавала ограничено вещно право на ползване.

При извършена съвкупна преценка на посочените писмени доказателства се налага изводът, че Е К.а, която не е страна в настоящото производство, В. К. и Д. К. са клиенти на топлофикационното дружеството, доколкото имат качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.