Определение № 1320 от 22.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1320 гр. София, 22.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500715 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 135136/12.11.2025г от Р. И. К. , чрез адв.И. С., срещу протоколно определение от 6.11.2025г, с което е върната въззивна жалба от 11.04.2024г и е прекратено производството по делото. Възразява, че е уведомена чрез работодателя УСБАЛО „Проф. И. Черноземски”, както и, че адв.М.Л. я е уведомил за потвърждаване на действията му. Сочи, че неоснователно е прието, че връчването на книжата е извършено чрез адв.Р., който не е имал пълномощно по това дело, и е оттеглено пълномощното му по друго дело. Оспорва и, че подписът на призовката, връчен на домашен адрес на Р. К., не може да се установи дали е неин или на съсед, както и, че призовките не са получени от упълномощени от нея лица.

Сочи, че не е бил уведомен адв.Л., който е подал въззивната жалба и не е получил указания за представяне на пълномощно.

Претендира да се отмени обжалваното определение и да се върне делото на СГС за администриране на въззивната жалба и за изясняване

Ответната страна-Етажна собственост-гр.***, жк „***”, бл.*, вх.*, чрез управителя В.

К., представлявана от адв. Ал.К. от САК, е оспорила частната жалба с доводи, че е неоснователна. Сочи, че в частната жалба не са посочени конкретни основания за неправилност, а подаденото допълнение към частната жалба е след изтичане на срока по чл.274 ГПК. Поддържа, че са неоснователни възраженията, че Р. К. не е била уведомена чрез работодателя си, като в съдебното заседание на 6.11.2025г процесуалният представител на страната не е възразил и оспорил редовността на призоваването на Р. К. и страната е била редовно уведомена както за насроченото заседание, така и за дадените от съда указания, обективирани в приложения към призовката препис от протокол от открито съдебно 1 заседание, проведено на 31.03.2025г. По делото е приложен отрязък от връчена на 29.05.2025г призовка. Излага доводи, че в проведеното съдебно заседание на 6.11.2025г. процесуалният представител на въззивника не е потвърдил извършените процесуални действия и не е заявил, че поддържа въззивната жалба.

Сочи, че са неверни и необосновани твърденията, че съдът е приел, че е налице процесуално представителство от адв.Р., тъй като в съдебното заседание на 6.11.2025г само е констатирал, че са направени множество опити страната да бъде призована и уведомена, като пълномощното на посочения адвокат е за първоинстанционното производство. След подадената молба с вх. № 57230/12.05.2025г съдът е разпоредил връчването на въззивника да бъде извършено чрез работодателя на посочения в служебно изготвената справка адрес.

Счита, че уведомяването на адв. Л. в кантората му, който е подал въззивната жалба, за дадените от съда указания, следва да се зачете, но не е било представено пълномощно за подписване и подаване на въззивната жалба.

Поддържа, че съдът е приложил разпоредбите на чл.101 и чл.102 ГПК, респ. чл.262 и чл.275 ГПК за отстраняване на нередовности.

Претендира да се остави без уважение частната жалба.

Подадена е и частна жалба от Р. И. К. срещу определение № 25417 от 11.12.2025г, постановено по в.гр.д.№ 10306/2024г по описа на СГС, с което е осъдена да заплати разноски в размер на 1000лв., тъй като съдът е прекратил неправилно производството по делото.

Ответната страна-Етажна собственост-гр.***, жк „***”, бл.*, вх.*, чрез управителя В.

К., представлявана от адв. Ал.К. от САК, е оспорила частната жалба с доводи, че е неоснователна. Сочи, че при прекратяване на производството по делото се присъждат разноски, направени от ответника, съгл. чл.78, ал.4 ГПК, без да се конкретизира основанието за прекратяване на производството. Възразява срещу доводите в частната жалба, че Етажната собственост няма принос, защита, т.е. няма основание за присъждане на разноски, тъй като по делото е депозиран отговор на въззивната жалба, проведени са две открити съдебни заседания с участието на адвоката на ответната страна и са подадени две молби на 12.05.2025г и 19.06.2025г, от които е видно, че е взела активно участие в производството.

Поддържа, че възражението за прекомерност е преклудирано и необосновано.

Искането за разноски е заявено още с отговора на въззивната жалба и въззивникът е имал възможност да заяви възражение по чл.78, ал.5 ГПК в последното по делото открито съдебно заседание. Претендираният размер на възнаграждението е минималният, предвиден в Наредба № 1 от 2004г. на ВАдвС.

Частните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Срещу решение № 4544/14.03.2024г, постановено по гр.д.№ 38394/2022г по описа на СРС, е подадена въззивна жалба от Р. И. К., чрез адв. М.Л. от САК, към която не е приложено пълномощно.

2

Видно от представено по делото Пълномощно за упълномощаване на адв.Х. Р. от Р. И.

К. /л. 6 по дело 38394/2022г по описа на СРС/, приложено към исковата молба, е, че е упълномощен да я представлява пред съдилищата в РБългария за оспорване на решенията на ОС на ЕС до приключване на делото пред всички инстанции, като с молба от 19.02.2024г същият е заявил, че се отказва от защитата поради противоречие с клиента и оттегля преупълномощаването на други адвокати, и с молба с вх. № 53619/19.02.2024г ищцата е заявила, че оттегля упълномощаването на адв. Р..

Ищцата Р. И. К. е упълномощила Й. К. Г. и Н. Б. Г. , заедно и поотделно, да я представляват пред СРС, СГС, СРП и СГП, пред всички инстанции, и е посочено дело № 38394/2022г.

За постановеното съдебно решение по дело № 38394/2022г. по описа на СРС ищцата е била уведомена чрез Н. Г. /л.172 по делото/

Молбата по чл.248 ГПК е подадена от Р. К. чрез адв.М.Л., като не е представено пълномощно./л.187 по делото/. С разпореждане от 15.04. е оставена без движение въззивната жалба и са дадени указания на въззивницата да внесе по сметка на СГС държавна такса в размер на 20.00лв. Съобщението за разпореждането е връчено на 16.05.2024г. и на 25.04.2024г. на Р. И. К., чрез пълномощник Н. Г., като е направено отбелязване, че е връчено в стая 191 СРС и в деловодството, като указанията са изпълнени в срок.

За съдебното заседание на 31.03.2025г въззивницата Р. К. е била призована на 20.01.2023г чрез адв.М.Л. на адрес ул. Гургулят 31, офис-партер, като съобщението е било връчено на негов колега.

От приложения протокол от 31.03.2025г. за проведено съдебно заседание по в.гр.д.№ 10306/2024г по описа на СГС, ГО, IV-Б състав, се установява, че е отразено, че въззивницата Р. И. К. е нередовно призована, като призовката е получена чрез адв.Н., за когото е отразено, че е колега на адв.М.Л., който не е представил пълномощно към въззивната жалба. Оставена е без движение въззивната жалба от Р. И. К., като са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства, че адв.М.Л. е упълномощен да я представлява при подаване на въззивната жалба срещу решение от 14.03.2024г по гр.д.№ 38394/2022г по описа на СРС, както и да я представлява по въззивно гр.д.№ 10306/2024г по описа на СГС, като й е указано, че при неизпълнение на указанията на съда, въззивната жалба ще бъде върната, а производството прекратено.

След изготвена справка за адресите й е изпратена призовка на Р. И. К. по адрес на месторабота УСБАЛО „Проф.И. Черноземски“ ЕАД и е връчена на юрисконсулт на 29.05.2025г., както и са връчени призовки на адв. Л., адв.Р..

По делото е представено пълномощно от Р. И. К. за упълномощаване на адв.И. С., като същият е заявил, че е упълномощен на 3.11.2025г в съдебното заседание на 6.11.2025г. и е поискал да му бъде дадена възможност да установи контакт с доверителката си и да изпълни дадените указания.

3

С обжалваното протоколно определение от 6.11.2025г. съдът е приел, че въззивницата е била уведомена за дадените указания чрез работодателя й на 29.05.2025г, както и чрез адв.Л. и адв. Р., и не е изпълнила в срок указанията на съда, поради което е върнал въззивната жалба от 11.04.2024г и е прекратил производството по гр.д.№ 10306/2024г по описа на СГС.

С оглед на установената фактическа обстановка по делото, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.46, ал.1 ГПК когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме, като в ал.2 се посочва, че друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, ли е работник, служител или работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. С получаване на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата.

Доводите във въззивната жалба, че въззивната жалбоподателка не е била уведомена от работодателя си, на когото е било връчено съобщението чрез юрисконсулт на същия, не следва да се разглеждат в настоящето производство, тъй като са релевантни в производство по възстановяване на пропуснат срок съгл. чл.64 и следв. от ГПК при евентуално доказване, че пропускането се държи на особени непредвидени обстоятелства.

В този смисъл е решение № 60130 от 24.11.2021 г. по гр. д. № 1839/2021г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение и определение № 332/26.01.2026г по к.ч.гр.д.№ 4452/2025г, ГК, II ГО ВКС.

Не следва да се отчита връчването на книжата на адв.Р., за когото е оттеглено упълномощаването му пред първата инстанция. Съобщението за отстраняване на нередовностите е връчено на адреса на адв. М.Л. на 15.04.2025 и на въззивницата на адреса й по месторабота на 29.05.2025г, но в указания срок не са били изпълнени указанията на съда.

Процесуалният представител адв.С., упълномощен пред въззивната инстанция /л. 60 по делото/, не е възразил в съдебното заседание на 6.11.2025г. за нередовно призоваване, като от датата на връчване на съобщенията на въззивницата и на адвоката, депозирал от нейно име въззивната жалба, да представят пълномощно за подаване на същата, е изминал достатъчно дълъг период от време до датата на съдебното заседание на 6.11.2025г.

Поради това следва да се приеме, че не са отстранени нередовностите на въззивната жалба за представяне на пълномощно по делото на адвокат Л., депозирал същата, респективно да се потвърдят извършените процесуални действия без представителна власт.

По частна жалба №9718/26.01.2026г от Р. И. К. срещу определение № 25417 от 11.12.2025г, постановено по в.гр.д.№ 10306/2024г по описа на СГС, с което е осъдена да 4 заплати разноски в размер на 1000лв., тъй като съдът е прекратил неправилно производството по делото.

В отговора на въззивната жалба процесуалният представител на Етажна собственостгр.София е направил искане за присъждане на разноски в размер на 1000лв. и е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в този размер. /л.21 по делото/. С обжалваното определение № 25417/1.12.2025г съдът е допълнил на основание чл.248, ал.1 ГПК определението за връщане на въззивната жалба и прекратяване на въззивното производство, като е осъдил Р. И. К. да заплати на Етажна собственост гр.София сумата от 1000лв. за платено адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

С определение № 50015/16.02.2024 година, постановено по т.д.№ 1908 по описа за 2022 на ВКС, се приема, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.