Решение № 679 от 21.06.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. София , 21.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000500401 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба на Е. П. К., чрез адв. И.Г., срещу Решение №260774/26.10.2020 г. по гр.д.№12675/2019 г. на СГС, 1-во г.о., 22 състав, с което е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Ч. Н.

Д. осъдителен иск с правно основание чл.51 от Закона за адвокатурата, за сумата от 39 540,24 лв., представляваща претендирано обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор за адвокатска услуга, вследствие на ненадлежно осъществено процесуално представителство, ведно със законната лихва за забава, за периода от настъпването на вредата, до окончателното плащане. Решението се обжалва с оплаквания за неправилност, поради противоречие с материалния закон, като се настоява за отмяната му, и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана и надлежно представлявана страна с правен интерес, същата е процесуално допустима и редовна, и подлежи на разглеждане. На основание чл.83, ал.2 от ГПК жалбоподателят е бил освободен от задължението за внасяне на държавни такси.

Преписи от въззивната жалба са връчени на насрещните страни – ответника и третото лице – помагач ЗАД“Армеец“АД. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от ответника Ч. Н. Д., в който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба, и се настоява да бъде оставена без уважение, като се излагат подробни съображения. Заявава се претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 2000 лв. Третото 1 лице – помагач не се е възползвало от възможността да депозира отговор.

С въззивната жалба и отговора, както и в проведеното открито съдебно заседание, страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Производството е било образувано пред Шуменския окръжен съд на 15.04.2019 г. по искова молба на Е. П. К. против Ч. Н. Д.. Иска се осъждане на ответника, на осн. чл.51 от Закона за адвокатурата, да заплати на ищеца обезщетение в размер на 39 540,24 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта, до окончателното плащане. Като фактически основания за иска се сочат обстоятелствата, че на 16.07.2013 г. бил сключен между страните Договор за правна защита и съдействие за осъществяване на процесуално представителство по гр.д.№4774/2013 г. по описа на СРС, 75 състав, като със сключването на договора уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лв. било изцяло заплатено от ищеца в брой, и ответникът бил упълномощен от ищеца да го представлява по делото, в качеството му на ответник, до приключването на производството пред всички съдени инстанции.

Предмет на производството по посоченото дело бил предявен срещу ищеца и „Палавра“ЕООД установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД във вр. чл.535 от ТЗ, за установяване съществуването на вземане в полза на „Транс Импорт“ООД (с предишно наименование „Дайрекс“ ЕООД), в размер на 20 000 лв., дължими по запис на заповед, издаден на 26.11.2008 г. Предявеният иск е бил оспорен своевременно с твърдения за недействителност на издадения запис на заповед, тъй като положените върху него подписи на Е. П. К., в качеството му на управител на „Палавра“ЕООД и като физичеко лице, не са автентични. За установяване на възражението била назначена съдебно-графологична експертиза, за която Е.К. заплатил депозит в размер на 200 лв. Същата дала заключение, че подписите на Е.К. са положени от него. Ответникът не положил дължимата грижа за интересите на ищеца, като оспорил бланкетно експертизата в писмена молба, не се явил в съдебното заседание, в което заключението било прието, не направил доказателствено искане за допускане на повторно заключение, а впоследствие не подал въззивна жалба срещу постановеното неблагоприятно за ищеца решение на първостепенния съд, и то влязло в сила. Въз основа на влязлото в сила решение било прието за установено, че ищецът и фирмата му солидарно дължат на „Транс Импорт“ООД сумата от 20 000 лв. главница по записа на заповед, ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от 24.01.2012 г., като ищецът и фирмата му били осъдени да заплатят на „Транс Импорт“ООД сумата от 400 лв. за разноски по делото, и сумата от 2200 лв. за адвокатско възнаграждение за заповедното производство. В срока за обжалване на така постановеното решение ответникът не подал въззивна жалба от името на ищеца, и 2 решението влязло в сила.

Същевременно, по друго заповедно производство – по ч.гр.д.№3504/2012 г. на СРС, 123 състав, образувано за събиране на вземане на същия кредитор срещу същите длъжници в размер на 20 000 лв., произтичащо от друг запис на заповед, също издаден на 26.11.2008 г., и с падеж 26.01.2009 г., длъжникът също оспорил вземането. В образуваното исково производство по чл.422 от ГПК по гр.д.№30869/2013 г. на а СРС, 123 състав, отново била оспорена автентичността на подписите върху записа на заповед, но в това производство било установено, че подписите върху записа на заповед не са автентични, и искът бил отхвърлен с влязло в сила решение. По подадена от Е.К. жалба в прокуратурата във връзка с подправянето на подписа му върху двата записа на заповед било образувано досъдебно производство №15257/2014 г. на 04 РУП – СДВР, пр.пр. 38354/2013 г. на СРП, в хода на което било установено чрез изготвяне на графическа експертиза, че подписите върху двата записа на заповед не са автентични, както и че ръкописният текст също не е изписан от Е. П. К..

С оглед изложените обстоятелства ищецът счита, че в резултат от ненадлежно осъществената от ответника адв. Д. защита по гр.д.№4774/2013 г. на СРС, 75 състав, ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар на ответника в размер на 2200 лв., задължение за 20 000 лв. за главница по гр.д.

№7447/2013 г., 6089,34 лв. законна лихва върху главницата за периода от 12.04.2016 г. да 12.04.2019 г., 400 лв. за държавна такса по гр.д.№4774/2013 г., 200 лв. за депозит за експертиза по гр.д.№4774/2013 г., 400 лв. за държавна такса по ч.гр.д.№3501/2012 г., 2200 лв. адвокатско възнаграждение на „Дайрекс“ЕООД по ч.гр.д.№3501/2012 г., 4561,25 лева присъдени разноски по изп.д.№20128520400279 на ЧСИ К. П. и 3 489,65 лв. разноски по изпълнението.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Ч. Н. Д. е оспорил иска по основание, с възражение за надлежно и добросъвестно осъществено от него процесуално представителство по гр.д.№4774/2013 г., в рамките на сключения между него и ищеца ДПЗС, който е за процесуално представителство по конкретното гр.д.№4774/2013 г., като платеното адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лв. е в рамките на минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за една съдебна инстанция. Ищецът не е представил на адв. Д. изготвеното експертно заключение на графологичната експертиза е била изготвена на 05.08.2015 г. и е била известна на ищеца към датата на постановяване на съдебното решение на 03.02.2016 г.

След постановяване на решението по гр.д.№4774/2013 г. ищецът е бил запознат с неговото съдържание, и с възможността да бъде обжалвано, но той не е уведомил адв.

Д. за изготвената графологична експертиза с Протокол №157/2015 г., отказал категорично да бъде представляван от адв. Д. във въззивното производство и да заплати авансово дължимото адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, като заявил, че ще ползва друг адвокат. Релевира се при условията на евентуалност и възражение за погасяване по давност на предявения иск, като поддържа да е приложима в случая кратка 3-годишна давност.

Не се спори между страните, а и се установява от представения по делото Договор за правна защита и съдействие от кочан №0000050886, серия Б, от дата 16.07.20013 г. /на л.13 от делото на ШОС/, че ищецът Е. П. К., лично и в качеството на управител на „Палавра“ЕООД, в качеството на Клиент, е сключил договор с ответника адвокат Ч. Н. Д., с предмет: „оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в 3 процесуално представителство по гр.д.№4774/2013 г. на СРС“, при договорено възнаграждение в размер на 2200 лв., което е платено изцяло в брой при сключването на договора. Не се спори, а и се установява от представено пълномощно от 16.07.2013 г. /на л.14 от делото на ШОС/, че ищецът Е. П. К., лично и в качеството на управител на „Палавра“ЕООД, е упълномощил адвокат Ч. Н. Д. да го представлява и защитава по гр.д.№4774/2013 г. на СРС-75 състав, като упълномощаването е за осъществяване на процесуално представителство по делото за всички съдебни инстанции.

От приложеното гр.д.№4774/2013 г. на СРС – 75-ти състав се установява, че ответникът Ч. Н. Д., в изпълнение на сключения между страните Договор за правна защита и съдействие от 16.07.2013 г., е извършил следните действия по процесуално представителство на ищеца Е. П. К. и дружеството „Палавра“ ЕООД, по гр.д.

№4774/2013 г.:

Непосредствено след сключването на договора и упълномощаването му, на 17.07.2013 г. адв. Д., в качеството на процесуален представител на двамата ответници по гр.д.№4774/2013 г. – Е. П. К. лично, и „Палавра“ЕООД, е депозирал Отговор на исковата молба, в който своевременно е оспорил автентичността на подписите върху записа на заповед, издаден на 26.11.2008 г. с падеж 26.01.2009 г., положени от Е. П. К., в качеството му на управител на издателя на записа на заповед – дружеството „Палавра“ЕООД, както и от Е. П. К. – лично като физическо лице, в качеството му на авалист по записа на заповед. Направено е доказателствено искане за представяне в оригинал на процесния запис на заповед, и за допускане на съдебно-почеркова експертиза, която да изготви заключение относно автентичността на подписите, положени от името на Е. П. К. върху записа на заповед. Направено е искане експертизата да използва снет почерков материал от ответника Е. П. К., след снемане на самоличността му от съда.;

С изготвения проект за доклад по делото с Определение от 08.07.2014 г. е допусната поисканата съдебно-почеркова експертиза във връзка с оспорването на автентичността на подписите на издателя на записа на заповед и авалиста по него.

Изготвената експертиза е била депозирана по делото на 13.10.2014 г. В същата е посочено, че е изследван запис на заповед от 26.11.2008 г., но с падеж 20.11.2009 г. /а не този с падеж 26.01.2009 г., който е бил предмет на делото/, като експерта е стигнал до заключение, че подписът, положен от името на издателя „Палавра“ЕООД

Е ПОЛОЖЕН от Е. П. К. /няма заключение относно автентичността на подписа, поставен от Е. П. К. в качеството на авалист, съгласно поставената задача в отговора на исковата молба/.

В проведеното открито съдебно заседание на 04.11.2014 г. не се е явил процесуален представител на ответниците. Съдът е констатирал, че и двамата ответници са нередовно уведомени, поради което не е даден ход на делото;

С Молба на л.34 от гр.д.№4774/2013 г. адв. Ч.Д., в качеството на пълномощник на ответниците, е посочил съдебен адрес за връчване на съдебни книжа: гр. ***, бул.“***“, ж.к.“***“ №**, ет.*