Решение № 15885 от 11.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15885 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110107645 по описа за 2026 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищецът „Аутотехника“ ЕООД твърди, че на 18.02.2025 г., на път II-73, км. 16+309, е настъпило ПТП с участието на МПС „Ситроен Джъмпер“, рег. № ЕН **** КХ, управляван от Д.П.Й., и автомобил „Тойота Корола“, рег. № СВ **** ТМ, управляван от М.А.Х. и собственост на ищеца. Поддържа се, че произшествието е причинено по вина на водача на МПС „Ситроен Джъмпер“, за който към датата на ПТП е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с полица № BG/07/124002026871. Ищецът твърди, че водачът на МПС „Ситроен Джъмпер“, движейки се по път II-73, км. 16+309, в посока от гр. Карнобат към гр.

Шумен, предприел маневра изпреварване, без да съобрази дали лентата за насрещно движение е свободна и без да осигури достатъчно странично разстояние от движещия се в насрещната лента автомобил „Тойота Корола“. Водачът на автомобила „Тойота Корола“ отклонил автомобила вдясно към банкета, за да избегне челен удар, но бил ударен в лявата страна от МПС „Ситроен Джъмпер“, в резултат на което били причинени материални щети.

Ищецът сочи, че посочените обстоятелства, както и причинно-следствената връзка между ПТП и уврежданията по автомобила, са установени с влязло в сила Решение № 22033/02.12.2025 г., постановено по гр. д. № 22531/2025 г. по описа на СРС, ГО, 81 състав.

Поддържа, че по това дело е била назначена и кредитирана автотехническа експертиза, с която са установени уврежданията по автомобила, сред които: преден калник ляв, предпазен колан ляв преден, предпазен колан ляв заден, предна врата лява, задна врата лява, външна дръжка и конзола предна лява, външно огледало с ел. механизъм комплект ляво, декоративна облицовка праг ляв, заден калник ляв, предна седалка лява, еърбег седалка преден ляв, еърбег завеса лява, модул еърбег, тапицерия таван, средна колона лява, праг ляв, горна и долна панта на врата задна лява, горна панта на врата предна лява. Твърди, че е предявил пред ответника претенция за заплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, заведена под № ТЕМР1500127937, по която ответникът извършил частично плащане в размер на 5 888,54 лв. на 28.03.2025 г. Поради неплащане на пълния размер на обезщетението ищецът предявил по гр. д. № 22531/2025 г. по описа на СРС, ГО, 81 състав, частичен иск в размер на 5 000 лв., 1 равняващи се на 2 556,46 евро, като част от общата претенция в размер на 26 895,24 лв., равняващи се на 13 751,32 евро. Твърди, че частичният иск е уважен изцяло с влязлото в сила Решение № 22033/02.12.2025 г. Сочи, че след постановяване на решението ответникът доброволно е заплатил сумата 6 954,41 лв., равняващи се на 3 555,73 евро, от които 5 000 лв.

- присъдената част от общо дължимото обезщетение, 419,41 лв. - законна лихва върху сумата от 5 000 лв., и 1 535 лв. - присъдени разноски по гр. д. № 22531/2025 г. Поддържа, че неплатеният остатък от обезщетението възлиза на 16 006,70 лв., равняващи се на 8 184,10 евро. Позовава се на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила Решение № 22033/02.12.2025 г. по гр. д. № 22531/2025 г. по описа на СРС относно правопораждащите факти на спорното материално право, доколкото настоящата претенция е за разликата до пълния размер на вземането след уважен частичен иск.

Въз основа на изложеното ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати: сума в размер на 8 184, 10 евро, представляваща неизплатена разлика до пълния размер на застрахователното обезщетение за вредите по автомобил „Тойота Корола“, рег. № СВ **** ТМ, вследствие на ПТП от 18.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 18, 39 евро - обезщетение за забава за периода от 28.03.2025 г. до 16.04.2025 г. върху частта от обезщетението, претендирана с уважения частичен иск; 957, 76 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 28.03.2025 г. до 19.03.2026 г. върху неплатения остатък от обезщетението. Претендира разноски.

Ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД счита предявения иск за допустим и заявява, че признава предявените от ищеца искове. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за процесуално представителство, ако същото надвишава минималните размери, като моли то да бъде намалено до минималния установен размер с оглед признанието на исковете.

Съдът, след като съобрази изявленията на страните и данните по делото, намира следното:

Предявените искове са процесуално допустими. Ответникът е направил ясно, недвусмислено, безусловно и пълно признание на всички предявени искове - както по основание, така и по размер. Ищецът от своя страна е упражнил предоставеното му от чл.

237, ал. 1 ГПК процесуално право и е поискал постановяването на решение съобразно признанието.

Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК. Признатите права са имуществени права от частноправен характер, с които ответникът може да се разпорежда, а съдържанието на признанието не противоречи на закона или на добрите нрави. Ето защо съдът следва да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение при признание на исковете.

Според разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да бъде посочено, че то се основава на признанието на иска. Поради това съдът не дължи самостоятелно обсъждане на доказателствата и проверка на материалноправната основателност на признатите претенции извън преценката за наличието на ограниченията по чл. 237, ал. 3 ГПК. Предявените искове следва да бъдат уважени изцяло в признатите от ответника размери.

По разноските съдът намира следното:

Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени разноски в общ размер на 1 601,44 евро, от които 366,41 евро държавна такса, 0,30 евро такса за препис, 1 028,94 евро адвокатско възнаграждение и 205,79 евро данък върху добавената стойност върху адвокатското възнаграждение.

Не е налице основание за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК. Макар да е признал исковете, ответникът е дал повод за образуване на производството, тъй като след частичното извънсъдебно плащане и след изпълнението на влязлото в сила решение по частичния иск не е заплатил оставащата част от застрахователното обезщетение и начислените обезщетения за забава преди предявяването на настоящите искове. Поради това на ищеца се дължат разноски по общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК.

2

Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. По делото не са събирани доказателства извън приложените към исковата молба. Проведено е едно открито съдебно заседание, на което процесуален представител на ищцовото дружество се е явил.

Направеното признание на иска не освобождава ответника от отговорността за разноски, но и не следва да му се възлага задължение, което би било обусловено от пълно разгръщане на исковия процес. Ето защо предвид стойността на исковете и процесуалното поведение на ответника, адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до 450 евро или 540 евро с ДДС.

Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1592, район „Искър“, бул. „Христофор Колумб“ № 43, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съобразно извършеното признание на исковете, да заплати на „Аутотехника“ ЕООД, ЕИК 831246029, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Никола Й. Вапцаров“ № 53, ет. 2, следните суми: 8 184,10 евро - неизплатената разлика до пълния размер на застрахователното обезщетение за причинените при пътнотранспортно произшествие от 18.02.2025 г. имуществени вреди по лек автомобил „Тойота Корола“, рег. № СВ **** ТМ, вследствие на виновното поведение на водача на лекотоварен автомобил „Ситроен Джъмпер“, рег. № ЕН **** КХ, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника по полица № BG/07/124002026871, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.03.2026 г. до окончателното й изплащане; 18,39 евро - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 28.03.2025 г. до 16.04.2025 г. върху сумата 5 000 лв., равняваща се на 2 556,46 евро, претендирана с уважения частичен иск по гр. д. № 22531/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 81 състав и 957,76 евро - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 28.03.2025 г. до 19.03.2026 г. върху неплатения остатък от застрахователното обезщетение в размер на 8 184,10 евро.

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1592, район „Искър“, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на „Аутотехника“ ЕООД, ЕИК 831246029, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Никола Й. Вапцаров“ № 53, ет. 2, на основание чл. 78, ал.

1 ГПК, сумата 906, 71 евро – съдебни разноски.

БАНКОВА СМЕТКА по чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, по която могат да бъдат преведени присъдените суми: IBAN *******************, BIC **********, „УниКредит Булбанк“ АД, титуляр „Аутотехника“ ЕООД, ЕИК 831246029.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3