Решение № 4679 от 15.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4679 гр. София, 15.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20211110164626 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от ищеца [фирма] положителни установителни искове срещу Л. К. ЕЛ.. Предявените установителни искове са с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 3236.30 лв.

- главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер ***** за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /04.08.2021 г./ до изплащане на вземането; сумата 452.34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 22.07.2021 г.; сумата 51.97 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /04.08.2021 г./ до изплащане на вземането, както и сумата 10.55 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 22.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 45892/2021 г. по описа на СРС, 88 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот, титуляр на ограниченото вещно право на ползване върху който се явява ответникът, топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок. Счита, че ответникът е в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

1

Ответникът Л. К. ЕЛ. подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез адв. П. ХР., с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендраните вземания. Излагат се твърдения за липса на валидно възникнало облигационно правоотношение между ищеца и ответника. Посочва, че не е собственик или ползвател на процесния недвижим имот. В условията на евентуалност поддържа, че правото на ползване върху имота е разпределено между три лица, поради което тя следва да отговаря за не повече от 1/3 от предявените с исковата молба претенции. Сочи, че на ищеца не се дължат суми за предоставяне на услугата дялово разпределение, като счита за неоснователна и претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последните. Твърди, че не е поставяна в забава. Оспорва да се е намирала в облигационно правоотношение с търговското дружество, за което се твърди да е извършвало топлинно счетоводство. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – [фирма], конституирано по делото с определение от 17.03.2022 г., твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 45892/2021 г. на СРС, 88 състав, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено от Л. К. ЕЛ. в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

По делото е представен в заверен от ищеца препис договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 114/26.05.1993 г., том LXII, рег. № 17445, дело № 12327 от 1993 г., с който дарителите И. Н. К. и К. С. К. даряват на малолетния М. Р. Е., представляван от своята майка и законен представител Л. К. ЕЛ. недвижим имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в [населено място], [ж.к.], като дарителите си запазват правото на ползване върху посоченото жилище и учредяват пожизнено право на ползване на ответницата Л. К. ЕЛ.. От служебно изготвените и приложени към делото два броя справки за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на населението – Национална база данни „Население“ се установява, че К. С. К. е починал на 17.08.2006 г., преди периода, в който са начислени процесните задължения /л. 76 от делото/, както и, че И. Н. К. е починала на 27.04.2008 г. , преди периода, в който са 2 начислени процесните задължения /л. 77 от делото/.

С отговора на исковата молба Л. К. ЕЛ. не оспорва учреденото право на ползване /л.

48/, но твърди, че доколкото е запазено/учредено право на ползване на три лица следва да отговоря за 1/3 от задълженията. Възражението е неоснователно. Принципно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС намира приложение и за правото на ползване - когато не е уговорено друго, частите на ползвателите се считат за равни до доказването на противното. Въпреки това няма пречка правото на ползване да бъде учредено в полза на няколко лица едновременно, заедно и поотделно за всеки от тях в пълен обем. По този начин при прекратяване на ползването на някой от титулярите това не води до възстановяване на правата на собственика в съответния обем, а се запазват правата на останалите ползватели за целия имот. Клаузата за неделимост на правото на ползване е в съгласие с чл. 128, ал. 1 ЗЗД /в този смисъл решение № 1892 по гр. д. № 1272/1991 г. на I I г. о., както и Венедиков, П.

Съсобственост. Правни въпроси. С., 2000, с. 53-54, Марков, М. Някои особености, свързани с обектите и субектите на правото на ползване. Съвременно право, 1995, кн. 1, с. 24-25/.

Когато намерението на договарящите относно неделимостта на задължението не е изрично изразено, то може да бъде изведено от целта на сключения договор – чл. 20 ЗЗД.

В договора за дарение е уговорена следната клауза „дарителите И. Н. К. и К. С. К. се запазват правото на ползване върху дарения имот до края на живота си и учредяват право на ползване върху дарения имот в ползва на дъщеря си Л. К. ЕЛ. до края на живота й.

На първо място, волята на дарителите е категорична да се учреди право на ползване на трето лице, а именно дъщеря им, върху дарения имот /целия имот/, т. е. самата клауза в договора за дарение обуславя волята на дарителите право на ползването да се учреди върху целия имот в ползва на дъщеря им.

На второ място, волята на страните по договора за дарение следва и от целта на сключения договор – баба и дядо даряват на внука си недвижим имот – като запазват пожизнено право на ползване върху имота и учредяват пожизнено право на ползване на дъщеря си /майката на дарения внук/. Целта на сключения договор несъмнено извежда волята на дарителите да обезпечат пожизнено право на ползване върху целия имот на своята дъщеря. От съдържанието на договора не следва намерение на дарителите - всеки от тях да си запази право на ползване върху една трета идеална част от имота, респ. да се учреди право на ползване за другата една трета идеална част на дъщеря им.

Волята на дарителите следва от съдържанието на уговорката да учредят право на ползване върху целия имот в ползва на дъщеря си Л. К. ЕЛ. до края на живота й. Налице е клауза за неделимост на правото на ползване, каквато възможност следва от чл. 128, ал.1 ЗЗД. Учреденото в полза на ответницата право на ползване е пожизнено, поради което, доколкото не се твърди и не се установява по делото прекратяването му поради погиване на вещта, погасяването му поради неупражняване в продължение на пет години или прекратяването му по съдебен ред по искане на собственика в хипотезата на чл. 61 ЗС, то ответницата е едноличен титуляр на ограниченото вещно право на ползване по отношение на процесния недвижим имот в процесния период.

Освен това третото лице-помагач е представило документи за годишен отчет на топлоснабден имот с аб. № ***** за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. и периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., от които се установява, че партидата на имота се води на името на Л. К. ЕЛ., протоколите са подписани от клиент, като поставените подписи не са оспорени в предвидения за това срок.

Не на последно място между страните по производството е налице влязло в сила съдебно решение, касаещо доставката на топлинна енергия за същия обект, но за предходен период – решение от 20.12.2017 г. по гр. д. № 68071/2015 г. по описа на СРС /потвърдено с решение от 05.11.2018 г. по в. гр. д. № 6843/2018 г. по описа на СГС/. С решението е прието, че Л. К. ЕЛ. като ползвател на процесния имот отговоря в пълен обем за доставена от 3 ищеца топлинна енергия за имот с абонатен номер *****, за което обстоятелство, доколкото не се твърди настъпила промяна след влизане в сила на решението по гр. д. № 68071/2015 г. по описа на СРС, съдът намира, че се е формирала СПН, която следва да бъде зачетена в настоящото производство.

Ползвателят, притежаващ ограничено право на ползване, изключва собственика в правоотношението с дружеството – доставчик на топлинна енергия. Това е така, тъй като ползвателят е носител на правото да използва вещта по предназначение и същият съгласно чл. 56 и чл. 57 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта.

Обстоятелството, че трето лице е титуляр на правото на собственост върху отопляемия обект /носител на т. нар. "гола собственост"/ е ирелевантно за конкретната му материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове за стойността на доставената топлинна енергия, доколкото именно носителят на вещното право на ползване упражнява правомощието да владее и ползва имота, съответно е задължен за разноските, свързани с ползването му /чл. 57 ЗС/.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражения срещу Общите условия.

Разпечатката съдържа 31 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b865d462-edce-4ba8-bf20-885085c9307e