Решение № 248 от 02.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. П., 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20265220200440 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Л. А. Д. от град Б. с ЕГН: ********** против Електронен фиш серия К, № 9977251 на ОД на МВР - П., с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.4 във връзка с ал.2, т.3 от ЗДвП и за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. /сто лева/.

В подадената жалба се съдържат оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Постъпили са писмени бележки от надлежно упълномощен адвокат, видно от които жалбата се поддържа на сочените в същата основания. Твърди се че деянието не е повторно извършено.

За ответника по жалбата ОД на МВР П., не се явява представител. Постъпило е писмено становище, с което се иска ЕФ да се потвърди. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят Л. Д. е санкциониранапри условията на чл.188, ал.1 от ЗДвП, а 1 именно като собственик на МПС „Ф.Ф.“ рег. № .... Това МПС на 09.11.2024 година, в 11,19 часа, в обл.П., на АМ Тракия, км.105 + 700, в посока на движение от град София към град Пловдив, се движело с превишена скорост от 170 км/ч, при максимално разрешена 140 км/ч. Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 9527732 на 01.10.2024 год. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система ARH CAM S1, което отчело движение със скорост 175 км/ч, т.е. превишаване на скоростта със 35 км/ч, но от това превишаване били извадени 3%, т.е. 5,25 км/ч, закръглено на 5 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на използваното техническото средство, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишаването на скоростта със 30 км/ч.

Въз основа на това бил издаден атакувания ЕФ. Той бил връчен на жалбоподателя на 13.03.2026 год. /справка АИС АНД на л.25 в делото/, а жалбата против ЕФ бил подадена чрез ОДМВР – П. до РС П. на 18.03.2026 г., при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното е видно, че в хода на административно наказателното производство по безспорен начин се доказа факта на извършеното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В ЕФ изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В законовия срок такива действия не са предприети от страна на жалбоподателя, поради което с оглед нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, същият правилно е бил привлечен към отговорност в качеството му на собственик на процесното МПС. В този смисъл авторството на нарушението в лицето на санкционирания субект е безспорно доказано.

Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения.

На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.

Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение, установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

С измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше 2 съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП: „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на скоростта от съответното АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишаване. При това положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган.

С оглед на изложеното горе не са налице никакви, дори и служебно установени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ.

Издаденият ЕФ съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.189 ал.8, изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща жалбата против ЕФ в съда, директорът на съответната структура на МВР или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Всичко това по настоящото дело е сторено, като в писменото становище на Началник СПП при ОД на МВР-П., съпровождащо преписката, горните обстоятелства са посочени, респ. писмените доказателства са приложени. В самия ЕФ е посочено, че скоростта е била измерена с АТСС – посочената по-горе мобилна радарна система ARH CAM S1, мястото на нарушението – обл. П., АМ Тракия км.105 + 700, както и посоката на движение – от град София към град Пловдив.

Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 , изр.2-ро от ЗДП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотос /лист 15 в делото/. Описано е нарушението по 3 време, място и констатирано превишаване на скоростта. Разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотосите и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП /чл.

21, с ал.1/, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.

Като се има предвид фотосите, направен от ARH CAM S1 с № 120cd11, придружаващи ЕФ и имащи статут на веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП, може да се заключи, че същите тези фотоси, заснети от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението са напълно валидни и изготвени в съответствие с техническите изисквания.

Визираните реквизити най-долу на фотосите, напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били приближващите се автомобили. Установява се конкретно засечената скорост на процесния автомобил. В средата на горния и долния, както и в двата странични края на фотосите, се виждат малки бели стрелки, които като се свържат хоризонтално и вертикално с мислена линия, ще се пресекат точно там, където на пътното платно е заснет процесният автомобил и по-точно в средата на неговата предна част, в областта на регистрационния номер, което недвусмислено сочи, че засечената скорост е именно този автомобил, който се е движел в изпреварващата лента.

Спазено е било и изискването на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532, а именно направена е била снимка /лист 15 от делото/, отразяваща на разположението на АТСС на конкретните дата, час и участък от пътя.

Освен всичко казано до тук, мястото на извършване на нарушението може да се идентифицира и посредством посочените географски координати в представения фотос от АТСС.

Посочено е изрично в писмо на Пътно управление – П., че процесният пътен участък /мястото на контрол, посочено в протокола на л.14 в делото/ попада в обхвата на АМ Тракия, която не преминава през населени места.

ЕФ не е опорочен, независимо че в него няма данни за конкретен физически издател и за дата на издаването му. Тук следва да се посочи, че посочването на конкретното физическо лице - оператор на мобилната система, както и датата, на която е разпечатан на хартиен носител ЕФ не са сред реквизитите на последния по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДП. В този смисъл има изрично произнасяне и в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, а в тази му част то не е загубило своята актуалност.

Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно, което се установява от приетите като писмени доказателства удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка за техническа изправност на л. 16 – л.17 в делото.

4

С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че извършеното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДв.П от страна на жалбоподателкя е доказано по един несъмнен начин.

Неправилно обаче жалбоподателят е наказан за повторно извършено нарушение, тъй като ЕФ серия К № 9527732, посочен като такъв, обуславящ квалификацията „повторност“ е влязъл в сила на 10.12.2024 год., т.е. след процесното нарушение на 09.11.2024 год. Това обстоятелство се установява от справка АИС АНД на л.27 в делото, като и от справка за нарушител/водач на л.30 и сл. в делото.

Но дори и нарушението да беше извършено в едногодишния срок от влизане в сила на посочения като обуславящ повторността ЕФ, в случая следва да намери приложение правилото за прилагане на по – благоприятния закон, тъй като с изменението на чл.182, ал.4 от ЗДвП, в сила от 07.09.2025 год., за нарушение по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП не се предвижда квалификация „повторност“.

Всичко това налага преквалификация на деянието по чл. 189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182 ал.2, т.3 от ЗДвП, което е допустимо да се извърши от съда в конкретния случай, защото касае по-леко наказуема хипотеза без съществено изменение на обстоятелствената част на нарушението, която е и с по - благоприятни последици за нарушителя. За пълнота следва да се посочи че нарушената материално правна норма е тази по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а в чл.182 от същия закон е посочена само санкцията. Ето защо с преквалификацията на деянието в закон за по – леко наказуемо нарушение правото на защита на жалбоподателя не се нарушава по никакъв начин. Тук е мястото да се посочи, че възражението в жалбата, че за повторно извършено нарушение на ЗДвП не е предвидено издаването на ЕФ, а санкционирането следва да е по общия ред е изцяло неоснователно.