Определение № 416 от 09.10.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 416 гр. Кърджали, 09.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255100500268 по описа за 2025 година Производство е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 129, ал. 3 от ГПК .

Подадена е частна жалба вх. № 8379/17.07.2025 г. от А. В., като пълномощник на А. В. против Определение рег. № 876/04.07.2025 г., постановено по гр. д. № 787/2025 г. по описа на Районен съд – К., с което е прекратено производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и е върната исковата молба.

Жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на Районен съд – К. за продължаване на съдопроизводствените действия, тъй като представя „нова пълна искова молба“, с която са отстранени констатираните нередовности.

По аргумент от чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК препис от частната жалба не е връчен на насрещните страни.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на стрА.та и данните по делото, намира за установено от фактическа стрА. следното:

Частната жалба е подадена в срок, от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Гр.д. № 787/2025 г. по описа на Районен съд – К. е образувано по искова молба вх. № 6464/04.06.2025 г., подадена от А. В., с адрес: К. № **, *** ** Б., Ш., като пълномощник на сина си А. В., роден на **.**.**** г., с приложено пълномощно.

В мотивите на Разпореждане рег. № 1543/06.06.2025 г., първоинстанционният съд е посочил, че е подадена искова молба с вх. № 6464/04.06.2025 г. от А. В., като пълномощник на А. В. срещу Ф. Ф. Д., Н. Ф., 1

М. Х., М. Х., И. Т. А., Н. И. А., С. М., Н. А. и О. К., в която е изложено, че синът на А. В. /пълномощник по делото/ – А. В. е собственик на ПИ № **, кв.

** по регулационния план на с. Ч., общ. К., с площ 640 кв. м. придобит през 2009 г. по деривативен начин и по наследство. Съдът е констатирал е, че в исковата молба се съдържат неясни твърдения, както и неясен петитум, като се твърди, че през 2007 г. сестрата на А. В. /пълномощник по делото/ - Ф. Ф.

Д. с генерално пълномощно е продала част от посочения имот на свой братовчед Х. Р. и че наследниците на последния – съпругата му Н. Ф. и синовете му използват имота от 18 г., като са оградили имота и са засяли овощни дървета в него. На следващо място от ищеца се твърдя, че през 2018 г.

И. Т. А. е придобил 390 кв. м. от процесния ПИ № **, кв. ** по плА. на с. Ч., общ. К., чрез документ за давностно владение. Впоследствие се заявявало, че като наследник на починалата съпруга на И. Т. А., Н. И. А. е наследила незаконно ПИ № **, кв. * по плА. на с. Ч., общ. К., тъй като същият се намирал в кв. * и пътя между ПИ № **, кв. * и ПИ № **, кв. * е бил прескочен, като не става ясно какво точно се има предвид. Сочило се, че нотариалният акт е опорочен, тъй като при издаването му, като свидетели били изслушани съседи на Н. А. или работници в кметство с. Ч.. Навеждало се, че описаните във въпросния нот. акт от 2018 г. гараж и склад /кокошарник, беседка/ са построени преди повече от 20 години и че се намират в техния ПИ № **, кв.

**. Твърдяло се, че от около 3-4 години И. и Н. са имали яма за обратна вода и че Н. е обещала на Н. да продаде придобития по давност имот. По отношение на ответника С. М. се сочило, че държи гараж върху имота от 40 г., за ответника Н. А. се твърдяло, че използва имота за зеленчукова градина, а за ответника О. К. – че използва построената в имота сграда като старчески дом от около 1970 г. – 1980 г. насам, без да заплаща наем за него. Искало се съдът да постанови: премахване на всички незаконно издигнати постройки (гаражи, складове, огради и други) от лицата посочени като ответници; да се осъдят ответника И. А. да заплати сумата от 10 000 лв. – за използване на гараж и др. за период от 20 г., ответникът Н. А. да заплати сумата от 10 000 лв. за изплозване на гараж, яма, склад, кокошарник, беседка за пеирод от 20 г. и по на 5 000 лв. всеки един от тях поотделно за незаконно придобиване на имота по давност; да се осъдят Н. и синовете на Х. Р. (без да се конкретизира кои са) да заплатят сумата от 18 000 лв. за ползване на земята за период от 18 г.; да се осъди ответникът С. М. да заплати наем за гаража от 4 000 лв. за период от 40 г.; да се осъди Н. А. да плати сумата от 4 000 лв. (без да се посочва за какво); да се осъди О. К. да заплати сумата от 20 000 лв. за 50 г. (без да се посочва за какво); да се осъди сестрата на пълномощкника /не се посочва име/ да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв. за злоупотреба с дадени й права с пълномощно; да се осъдят ответниците да заплатят разходите по делото в размер на общо 6 000 лв. Въз основа на тези констатации съдът е приел, че исковата молба е нередовна, тъй като: не е посочен единния граждански номер на ищеца по делото, като в тази връзка следва да се има предвид, че при липса на българско гражданство следва да посочи персоналния идентификационен номер на 2 държавата, където е регистриран като гражданин и дата на раждане, с оглед идентификация на лицето; не е посочен адрес на ответниците по делото; не е посочена цена на всеки един от предявените искове; не са посочени обстоятелства, обосноваващи правния интерес на ищеца да насочи иск срещу ответниците посочени като синове на Х. Р., като не става ясно и кои са те и по какъв начин засягат правата и интересите на ищеца; не са посочени обстоятелства, обосноваващи правния интерес на ищеца да насочи иск срещу ответника И. А., тъй като в обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че С. М. държи гараж от 40 г., същевременно в петитума се иска съдът да задължи И. А. 10 000 лв. за 20 г. гараж и др., като вероятно се има предвид за използване на гараж за период от 20 г., но не става ясно какво друго, освен гаража включва претендирА.та сума, тъй като е използвано съкращението „др.“, както и дали става въпрос за същия гараж или за друг, построен в същия имот, не са посочени индивидуализиращи белези на самите обекти, за да може съдът да направи разграничение; не са посочени обстоятелства, обосноваващи правния интерес на ищеца да насочи иск срещу ответника Н. А., тъй като в обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че С. М. държи гараж от 40 г., същевременно в петитума се иска съдът да задължи Н. А. 10 000 лв. за използване на посочените в него обекти, включващи и гараж за 20 г., като вероятно се има предвид за използване на гараж за период от 20 г., както и дали става въпрос за същия гараж или за друг, построен в същия имот, не са посочени индивидуализиращи белези на самите обекти, за да може съдът да направи разграничение; не е налице яснота относно обстоятелствата на които се основава искът, като не става ясно защо се твърди, че през 2007 г. Ф. Ф. Д. е продала част от ПИ № **, кв. ** по регулационния план на с. Ч., общ. К., с площ 640 кв. м., въз основа на пълномощно от А. В., въпреки, че изрично се сочи, че той не е бил собственик към тази дата, а е придобил имота през 2009 г., т.е. че е стА.л собственик в един последващ период, т.е. какви конкретно права и интереси са засегнати на А. В.; сочи се, че през 2018 г. И. Т. А. е придобил 390 кв. м. от процесния ПИ № **, кв. ** по плА. на с. Ч., общ. К., чрез документ за давностно владение, който се намирал в кв. * и пътя между ПИ № **, кв. * и ПИ № **, кв. ** е бил прескочен, като не става ясно какво точно се има предвид с твърдението че се „прескача пътя“ и каква е твърдяната обща площ на ПИ № **, кв. ** по регулационния план на с. Ч., общ. К., от който се твърди, че са придобити 390 кв. м.; твърди се, че описаните във въпросния нот. акт от 2018 г. гараж и склад /кокошарник, беседка/ са построени преди повече от 20 години, като същевременно понататък в исковата молба се твърди, че ответникът С. М. държи гараж върху имота от 40 г., т.е. налице е противоречие, което следва да се отстрани; не е формулиран ясен петитум на исковата молба, като не са индивидуализирани обектите, спрямо които се иска да се постанови премахването им, като не е обоснован и правния интерес на ищеца да иска премахване от всички ответници; не са формулирани ясни осъдителни диспозитиви, а са посочени конкретни суми и години, още повече без да са конкретизирани претенциите 3 за точно какви факти и обстоятелства се отнасят и за кой период, като не са конкретизирани и самите ответници по ясен начин, нито пък обектите, във връзка с които са заявени претенции. С оглед на тези констатации, на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл.127, ал.1 от ГПК, съдът е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението, следва да отстрани посочените в мотивите на разпореждането нередовности, чрез представянето на нова поправена искова молба, с препис за ответника. Предупредил е ищеца, че при неизпълнение на указанията на съда в цялост и в срок, исковата молба ще бъде върната и производството по делото прекратено.

Разпореждането е връчено на ищеца чрез пълномощника А. В. на 16.06.2025 г. (чрез електронна поща).

В указания срок (на 18.06.2025 г.) от ищеца, чрез пълномощника А. В. е подаден ненаименован документ вх. № 7065/18.06.2025 г. с приложени писмени доказателства, идентични с тези приложени към исковата молба, като молбата е изпратена до съда и в оригинал с приложени незаверени копия на писмените доказателства по пощата на 18.06.2025 г., постъпила в съда на 30.06.2025 г.

С обжалваното пред настоящата инстанция Определение рег. № 876/04.07.2025 г., на основание чл. 129, ал. 3 ГПК първоинстанционният съд е приел, че не е изпълнено нито едно от указанията, дадени с Разпореждане рег.

№ 1543/06.06.2025 г., поради което е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба.

Определението е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на процесуалните правила и на закона. Така, съдебната практика приема, че актовете по движението на делото, насочени към отстраняване на нередовност на исковата молба, не подлежат на самостоятелно обжалване, като тяхната законосъобразност се контролира по повод обжалване на евентуално разпореждане за връщане на исковата молба поради неизпълнение на дадените указания; неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото /Определение № 102/24.01.2023 г., постановено по ч.к.гр.д. № 4919/2022 г., 3 г.о., 5 състав/. В тази връзка, при проверка правилността на дадените указания за отстраняване нередовности на исковата молба с Разпореждане рег. № 1543/06.06.2025 г., въззивният съд констатира, че такива не са дадени. По дефиниция, всеки съдебен акт се състои от съобразителна част (мотиви) и диспозитив, именно в който намира израз формирА.та воля на съда (неговото решение). В диспозитива на цитираното разпореждане не се съдържат конкретни, ясни и разбираеми за адресата (който не е длъжен да притежава правни познания или да ангажира правоспособен юрист за свой представител в производството) указания, които следва да бъдат изпълнени, а се съдържа препращане към мотивите на съдебния акт, което съставлява процесуално нарушение и се 4 приравнява на липса на дадени указания, респ. не влече неблагоприятни последици за ищеца, като прекратяване на производството и връщане на исковата молба поради неизпълнение на указанията в определения от съда срок.

Към частната жалба, предмет на настоящото въззивно производство, са приложени копие на поправена искова молба и доказателства, по отношение на която искова молба следва да се приеме, че е подадена в срока за отстраняване на нередовности, и като такава, пораждаща задължение за първоинстанционния съд да извърши повторна преценка за редовност по реда на чл. 129 ГПК.

С оглед на изложеното следва обжалваното определение да се отмени като неправилно и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на проверка на исковата молба по чл. 129 ГПК.