Решение № 263 от 08.11.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Ямбол, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20222300500262 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ГД „Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юр.к.Я. Т., против Решение №260055/27.05.2022г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№174/2020г., с което ГД „Гранична полиция" при МВР - гр.София е осъдена да заплати на Н. М. И. от гр. *, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР (ред. преди изм. ДВ бр.60/2020г.) сумата 1506.12 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2017г.31.12.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД- да му заплати сумата 192.25 лв.- лихва за забава върху главницата за периода на забавата по тримесечия до подаване на исковата молба в съда, на основание чл181, ал.3 ЗМВР (ред. преди изм.бр.60/2020г.)- обезщетение в размер на 107.40 лв., представляващо стойността на непредоставените на ищеца ободрителни напитки по време на положени 179 нощни дежурства в преиода 01.02.2015г.-31.12.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и разноски в размер на 360 лв., като ГД „Гранична полиция" при МВР гр.София е осъдена да заплати държавна такса в размер на 72.21 лв, разноски в размер на 100.00 лв. в полза на ЕРС и държавна такса в размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Оплакването на въззивника е за неправилност на решението на първата 1 инстанция, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, му е заплащан като извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Въззивникът изтъква, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима нормативната уредба по специалния закон- ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за 1 процесния период приложими са Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г. Това според въззивника е нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, КТ не намира субсидиарно приложение и неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. За неприложимостта на НСОРЗ следвало да се има предвид, че защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по-висока социална закрила от тези на държавните служители по ЗДС и на работещите по трудово правоотношение по КТ, като разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното трудово възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и им гарантира повисоко основно възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Въззивникът изтъква, че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице- продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми, и при деление на нощното и дневното работно време коефициентът е 1.

Въззивникът счита, че неоснователно районният съд е уважил и претенцията на ищеца за равностойността на непредоставените ободрителни напитки, тъй като съгласно действалите в исковия период от време заповеди относно определяне размера на сумите за безплатна храна на служители в МВР и на ободряващи напитки, ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари. По тези съображения се моли за отмяна на решението на ЕРС изцяло и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна 2 сложност на делото.

Въззиваемият Н. М. И., чрез пълномощникът си адв.Б., е депозирал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по подробно изложени съображения, споделящи мотивите на районния съд и позовавайки се на решение на СЕС по дело С262/2020г., е настоял за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивникът ГД „Гранична полиция“ при МВР - гр.София не се представлява.

Пълномощникът на въззиваемия Н. И.- адв.Б. е депозирала писмено становище с изложени съображения по съществото на спора и с искане за потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на Н. М.

И. от гр. * , с която против ГД „Гранична полиция“ на МВР гр.София са предявени главен иск по чл. чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т. 2 ЗМВР и акцесорен на него иск с правно основание чл.86 ЗЗД, както и иск по чл.181, ал.3 от ЗМВР, които искове след изменение на размерите им са за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1506.12 лв., представляваща дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, положен в периода 01.01.2017г.-31.12.2019г., получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от ищеца нощен труд в дневен, както и на обезщетение за забава върху тази главница в размер на сумата 192.25 лв., ведно със законната лихва върху сумата на главницата от депозиране на исковата молба до окочнчателното й изплащане, както и за заплащане на обезщетение за непредоставените ободрителни напитки за периода 01.02.2015г.- 31.12.2019г. в размер на 107.40 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

С депозирания отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете по съображения, че положеният от ищеца извънреден труд е надлежно начислен и заплатен, съобразно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и при приложение на уредбата по специалния закон- ЗМВР, а именно: Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з908/02.08.2018г., която нормативна база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР и изключва приложението на Наредбата на структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ и приложима само за работници и служители по трудово правоотношение.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е разкрита от районния съд. Не е налице спор, че през процесния период- 01.01.2017г.31.12.2019г., страните са били обвързани от служебно правоотношение, като Н. М. И. е 3 заемал длъжността „мл. инспектор/ст. полицай“ в 04-та Група охрана на държавната граница 03 при ГПУ М.Търново към РД „ГП“-Елхово – на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция“ – София, т.е е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени, т.е и през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните. Пред ЕРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 01.01.2017г.-31.12.2019г., ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта– общо 1432 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението на вещото лице се установява, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1432 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 1636.78 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/, като разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 204.78 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца.

Вещото лице е посочило, че допълнителното възнаграждение за този положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1506.12 лв., изчислена съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР, а обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2017г.31.12.2019г., с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 192.25 лв. Вещото лице е установило при проверката при ответника, че за периода 01.02.2015г.-31.12.2019г. ищецът е положил общо 1432 часа нощен труд или 179 нощни смени, като през този период не са му предоставяни ободрителни напитки, нито са му изплащани суми, равностойни на дължимите напитки, като стойността на дължимите тонизиращи и ободряващи напитки е в размер на 107.40 лв. При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение районният съд е уважил изцяло предявените искове, тъй като е приел, че при липса на специално правило относно превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно исковете за заплащане на възнаграждение и лихва за забава върху него са квалифицирани от първоинстанционния съдглавния по чл.178, ал. 1, т. 3, вр. с чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР- ред. ДВ бр.81/2016г. и акцесорния с правно основание чл.86 ЗЗД.

По иска за главница: Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни 4 възнаграждения за извънреден труд (178, ал.1, т.3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се 3 изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР - ред. ДВ бр.81/2016г.) Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период– за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал.6 ЗМВР- ред. ДВ бр.81/2016г.). Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал. 9 ЗМВРред. ДВ бр.81/016г.). Издадената от министъра на вътрешните работи и действала наредба в рамките на процесния период от 01.01.2017г.-31.12.2019г., която е относима към спора, както правилно е посочил в решението си първоинстанционния съд, е Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г., но следва да се анализират и Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. Наредба №8121з-592/25.05.2015г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з592/25.05.2015г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал.1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з407/11.08.2014г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з5 592/25.05.2015г. и действалата в процесния период Наредба №8121з-776/29.07.2016г. обаче липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. е предвидено само, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата на специално правило в Наредба №8121з-776/29.07.2016г., което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, правилни са изводите на районния съд, че субсидиарно приложение следва да намери НСОРЗ.