Решение № 250 от 25.02.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 2246/2024
- Вид
- Решение № 250
- Подписан
- 25.02.2025
- В сила
- 24.06.2025
- Състав
- Валентин Пушевски
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 127, ал. 3 · Закон за защита на потребителите
- чл. 222 · Закон за защита на потребителите
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 250 гр. Варна, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20243110202246 по описа за 2024 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Виваком България“ ЕАД, с ЕИК: 831642181, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115И срещу Наказателно постановление № В – 002714 от 16.08.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 222 от Закона за защита на потребителите, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 3 от Закона за защита на потребителите.
Дружеството – жалбоподател „Виваком България“ ЕАД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Навежда твърдения във въззивната жалба, че за устройството GSM Honor 50 5G + HEADPH BT CHOICE, със сериен номер 861997054730499 има подадени само две рекламации, които са били удовлетворени, като на датата 17.02.2023 г. няма вписана рекламация в 1 регистъра на рекламациите в търговския обект, стопанисван от „Виваком България“ ЕАД, находящ се на бул. „Константин и Фружин“ № 420 в гр.
Варна. Също така посочва, че самото наказателно постановление не отговаря на изискванията, предвидени в разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, доколкото в него не е посочена конкретна дата на извършване на самото нарушение. Счита, че липсват доказателства за съставомерността на нарушението, като във въззивната жалба се заявява, че липсват заявени рекламации за устройство Tablet Lenovo Tab 3 7 (16GB) със сериен номер 865470030715444. Поради гореизложените съображения, въззивното дружество отправя молба за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 18.12.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2246 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „Виваком България“ ЕАД не се представлява нито от законен, нито от процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество.
В проведеното на 18.12.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2246 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Директора на регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище София и за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите също не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
През месец ноември 2021 г. бил сключен договор за лизинг между дружеството „Виваком България“ ЕАД, в качеството на лизингодател и св. И.
С. Т., с ЕГН: **********, по силата на който контракт св. Т. получил владението върху мобилен телефон GSM Honor 50 5G + HEADPH BT CHOICE, със сериен номер 861997054730499.
На 03.11.2022 г. потребителят Т. предявил рекламация по отношение телефона в търговски обект, стопанисван от „Виваком България“ ЕАД, находящ се на бул. „Константин и Фружин“ № 420 в гр. Варна, като устройството било прието от търговеца и съответно било изпратено към 2 официално оторизирания сервиз от производителя – „Сръчко сервиз“ ЕООД, със сервизна поръчка с № 5246328679/ 03.11.2022 г.
На 17.01.2023 г. св. И. Д.С., с която св. Т. живеел на съпружески начала, предявила втора по ред рекламация по отношение същото мобилно устройство - мобилен телефон GSM Honor 50 5G + HEADPH BT CHOICE, със сериен номер 861997054730499 в същия търговския обект, като със сервизна поръчка № 5246331318/ 17.01.2023 г. устройството било изпратено отново към официално оторизирания сервиз от производителя – „Сръчко сервиз“ ЕООД.
На 16.02.2023 г. св. Стоичкова посетила търговския обект на „Виваком България“ ЕАД, като първо подписала акт за удовлетворяване на рекламация, след което получила мобилния телефон, но забелязала, че устройството е с надран дисплей от отказала да го вземе със себе си.
На следващия ден свидетелката отново посетила търговския обект на „Виваком България“ ЕАД, като заявила устна рекламация за устройството, тъй като било с надран дисплей, но самата рекламация не била вписана в регистъра на рекламациите, воден от дружеството „Виваком България“ ЕАД.
На 23.02.2023 г. св. И. С. Т. депозирал жалба до териториалното подразделение на Комисията за защита на потребителите в гр. Варна, в която описал своите оплаквания и възражения срещу поведението на търговеца „Виваком България“ ЕАД, като на 07.03.2023 г. св. М. А. А. - главен инспектор в регионалната дирекция на Комисията за защита на потребителите в гр. Варна извършила проверка на място в търговския обект, стопанисван от „Виваком България“ ЕАД, находящ се на бул. „Константин и Фружин“ № 420 в гр. Варна, по време на която проверка св. А. установила, че на датата 17.02.2023 г. липсва заведена и вписана в регистъра на рекламациите, воден от „Виваком България“ ЕАД рекламацията, изразена в устна форма от св.
Стоичкова.
Преценявайки, че с това свое поведение, в частност бездействие, на датата 17.02.2023 г. дружеството „Виваком България“ ЕАД е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 3 от Закона за защита на потребителите, на 09.05.2023 г. св. А. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило 3 писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 16.08.2023 г.
Директорът на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал процесното наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 222 от Закона за защита на потребителите, наложил на въззивното дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
127, ал. 3 от Закона за защита на потребителите.
По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения:
В случая липсва спор между страните, че на датата 17.02.2023 г. дружеството „Виваком България“ ЕАД не е отразило в дневника за рекламации заявената в устна форма рекламация от св. Стоичкова по отношение надрания дисплей на мобилен телефон GSM Honor 50 5G + HEADPH BT CHOICE, със сериен номер 861997054730499.
Този факт се признава от въззивното дружество в самата въззивна жалба, като възраженията на дружеството, че не е доказано, че такава рекламация е била заявявана от свидетелката, няма как да бъдат споделени от съда.
Показанията на св. И. С. Т. и показанията на св. И. Д.С. са изключително последователни и категорични, че св. Стоичкова е заявила претенциите си, изразяващи се в надран дисплей на мобилното устройство. В този смисъл е и съдържанието на Констативния протокол, изготвен от св. М. А. А., в качеството й на главен инспектор в Комисията за защита на потребителите, който изцяло подкрепя показанията на свидетелите и който свидетелства, че въпреки заявената рекламация, същата не е била вписана надлежно в регистъра на рекламациите, а според императивната норма на разпоредбата на чл. 127, ал. 3 от Закона за защита на потребителите, дружеството е следвало да 4 изпълни това свое задължение.
На практика основните възражения на въззивното дружество срещу законосъобразността на наказателното постановление са две, а именно, че нарушението бива недоказано и, че в случая не е посочена дата на извършване на нарушението.
Съдът вече отбеляза по – горе в своето решение, че предвид показанията на тримата разпитани свидетели (М. А. А., И. С. Т. и И. Д.С.), както и съгласно съдържанието на изготвения Констативен протокол, ясно и категорично се установява съставомерността на нарушението, като в случая следва да се обърне внимание и върху датата на извършване на нарушението.
Всъщност още на 16.02.2023 г., когато е подписан акта за удовлетворяване на втората рекламация, св. Стоичкова е забелязала драскотини по дисплея на мобилния телефон и е изразила своите претенции към служителя в търговския обект, като видно от нейните показания, показанията на св. Т. и съдържанието на изготвения от св. А. констативен протокол, на следващия ден – 17.02.2023 г. също е изразила своята рекламация в устна форма в търговския обект.
В крайна сметка актосъставителят и административно – наказващият орган са приели датата 17.02.2023 г. за дата на извършване на нарушението, която дата не е невярна, доколкото се установи и, че на нея свидетелката е заявила рекламацията си по отношение надраскания дисплей на мобилния телефон, поради което и според съда не е допуснато процесуално нарушение.
В допълнение следва да се отбележи, че не е ощетено и дружеството – жалбоподател, доколкото предвид датите на издаване на АУАН и наказателното постановление и при хипотетична възможност да се приеме дата на извършване на нарушението 16.02.2023 г., отново се налага извод, че сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН са стриктно спазени.
Обстоятелството, че св. Стоичкова е заявила рекламацията, а не лизингополучателя по договора за лизинг – св. Т. не е от съществено значение за съставомерността на деянието, доколкото на първо място самата разпоредба на 127, ал. 3 от Закона за защита на потребителите не поставя изрично изискване кое лице има право да заявява рекламация на вещ, а и прави впечатление, че втората рекламация на мобилния телефон, направена през месец януари 2023 г. е заявена именно от св. Стоичкова и същата е била приета от въззивното дружество.
5
Поради гореизложените съображения, според съда не е допуснато съществено нарушение в процедурата по издаване на наказателното постановление, нарушението е категорично установено, поради което и Наказателно постановление № В – 002714 от 16.08.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, следва да бъде потвърдено.
Още повече, че наложеното административно наказание е индивидуализирано в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.
222 от Закона за защита на потребителите, поради което и пред съда не е поставен въпроса за неговата завишеност, респ. евентуална несправедливост.
С оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на Комисията за защита на потребителите следва да бъдат присъедини разноски в размер на 80 лева, която сума представлява юрисконсултско възнаграждение в производството по НАХД № 4577 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, 13 състав.
В производството по НАХД № 2246 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, претенции за разноски не са направени от страните.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № В – 002714 от 16.08.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, с което на „Виваком България“ ЕАД, с ЕИК: 831642181, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115И, на основание разпоредбата на чл. 222 от Закона за защита на потребителите, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 3 от Закона за защита на потребителите.