Решение № 4836 от 23.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4836 гр. София, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100500115 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 8598 от 23.05.2023 г., постановено по гр.д. № 70644/2021 г., по описа на СРС, ГО, 169-ти състав, е уважен предявеният от П. И. М. срещу „Еос матрикс“ ЕООД, иск с правно основание чл. 439 ГПК, като е признато за установено, че П. И. М. не дължи на „Еос матрикс“ ЕООД сумата от 1250 лева, представляваща главница от обща сума от 5657,56 лева, за която сума е издаден изпълнителен лист от 29.09.2008 г. по ч.гр.д. № 1066/2008 г. на Районен съд Асеновград.

Със същото решение „Еос матрикс“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50,00 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответното дружество, чрез адв. П.В., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че съгласно задължителните за органите на съдебната власт указания по прилагане на закона дадени в ТР от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, поради което и в конкретния случай едва от 26.06.2015 г. е започнала да тече погасителна давност за вземането по процесния изпълнителен лист, като с молби от 30.06.2016 г. и последващи такива от 2021 г. и от 19.04.2022 г., по новото изп.д. № 21/2021 г. по описа на ЧСИ П.И. като взискател е поискал от съдебния изпълнител извършването на изпълнителни действия от категорията да прекъснат давността, поради което и вземането му не е погасено по давносст. Изтъква, че перемцията няма отношение към института на погасителната давност.

Моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а

1 предявения иск отхвърлен. Претендира и направените по делото разноски.

Въззиваемият ответник – П. И. М., в срока по чл. 263 ГПК е подала отговор на въззивната жалба, с която оспорва същата по подробно изложените съображения. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решенията /основно и допълнително/ са валидни и допустимо, в който смисъл е и споделяното от настоящия състав на съда разбиране, застъпено и в определение № 60521 от 28.09.2021г., постановено т.д. № 1532/2020 г. по описа на ВКС, 1-во ТО. Същите са постановени в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

Страните не спорят по установената пред СРС фактическа обстановка, а единственото спорно обстоятелство повдигнато пред въззивната инстанция, е по отношение на въпроса настъпило ли е погасяването по давност на процесните суми, за които е издаден изпълнителен лист в полза на праводателя на „Еос матрикс“ ЕООД по гр. дело № 1066/2008г. по описа на Районен съд – гр. Асеновград, въз основа на който праводателят на „Еос матрикс“ ЕООД – „ОББ“ АД е образувал на 12.11.2008 г. изпълнително дело №20088210401054 /2008 г. по описа на ЧСИ П.И. с рег. № 821 от регистъра на КЧСИ, което вземане е било прехвърлено въз основа на Договор за продажба и прехвърляне на вземане 31.01.2018 г. от „ОББ“ АД на „Еос матрикс“ ЕООД. Не спорят още, а и в исковата молба ищецът е признал, че след прекратяване на изпълнително дело №20088210401054 по описа на ЧСИ П.И. с рег. № 821 от регистъра на КЧСИ по същия изпълнителен лист е било образувано ново изпълнително дело № 20218210400021/2021 г. по описа на ЧСИ П.И. с рег.

№ 821 от регистъра на КЧСИ.

Предвид оплакванията в жалбата следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „ б“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а в чл.

117, ал. 1 от ЗЗД се предвижда, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност, която съобразно ал. 2 на същия член, ако вземането е установено със съдебно решение, е винаги пет години. Регламентираното в действащия ГПК заповедното производство има за цел удовлетворяване на гражданскоправни вземания в широк смисъл на думата. Същото е функционално свързано с изпълнителния процес, тъй като от една страна, въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение направо се пристъпва към принудително изпълнение, а от друга, с оглед института на незабавното изпълнение, т.е. при настоящата правна уредба, това е производство за създаване на съдебно изпълнително производство – чл. 404, ал. 1 ГПК. Целта на заповедното производство не е да се установи съществуването на вземането, а само дали то е спорно. Същото е факултативно, т.е. кредиторът не е длъжен да избере този ред и може направо да предяви вземането чрез иск по общия исков ред. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение проверката дали вземането съществува следва да се извърши в общия исков процес. С изтичането на срока за възражение на длъжника издадената заповед за изпълнение влиза в сила. Действително, липсва законов текст, който изрично да указва, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. С изтичане на срока за възражение, съобразно разпоредбата на чл. 416 от ГПК, и на сроковете по чл. 424 ГПК (хипотези на 2 новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства), заповедта се стабилизира и се получава ефект, който е аналогичен на силата на пресъдено нещо. Извод за това е и нормата на чл. 439 ГПК, която допуска оспорване на започнало принудително изпълнение само ако то се основава на нови факти - настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. законодателят не е провел разграничение дали изпълнителният лист е издаден въз основа на съдебно решение или на влязла в сила заповед за изпълнение в хипотеза на неподадено възражение по чл. 414 ГПК. Длъжникът не би могъл да релевира възраженията си срещу съществуването на дълга по исков ред, тъй като те са се преклудирали. Извън уредените в заповедното производство способи за защита, длъжникът няма право на друг иск за защита. Едновременно с това, при влязла в сила заповед за изпълнение, кредиторът също не може да инициира исково производство, тъй като за него при наличието на изпълнителен титул, ще липсва правен интерес от провеждането му.

В производството по чл. 417 ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок, създава презумцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя. От този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност, който е петгодишен, съобразно гореизложеното. Подобно разрешение в максимална степен съответства на целта и принципите на законодателната уредба на заповедното производство, а именно да се реализират по облекчен ред правата на кредитора и с разноски в тежест длъжника, които са в минимален размер. Ето защо и положението на кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото, ако той направо би предявил осъдителен иск за вземането си по общия ред. Изложеното налага обоснован извод, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да се тълкува разширително, съответно че е приложима и към влязла в сила заповед за изпълнение . Противно би означавало за идентични по установително действие и изпълнителна сила съдебни актове, да се придадат различни правни последици относно теченето на давността. Възприемането на противното би довело до различни правни последици на съдебни актове, които са били стабилизирани. /в подобен смисъл са определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, IV ГО, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО).

При съобразяване на изложеното, настоящият състав намира, че с влизането в сила на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по гр. д. 1066/2008 г. по описа на РС гр. Асеновград и издаването на изпълнителен лист от 29.09.2008 г. е започнал да тече срокът на новата погасителна давност за процесните вземания, който е петгодишен.

Във връзка с оплакванията в жалбата следва да се посочи, че съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като с Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, като цитираните Постановление на Пленума на ВКС и ТР са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ.

В конкретния случай изпълнително дело №20088210401054 по описа на ЧСИ П.И. с рег. № 821 от регистъра на КЧСИ е образувано от взискателя „ОББ“ АД на 12.11.2008 г. въз основа на изпълнителен лист от 29.09.2008 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение 3 на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, поради което и в конкретния случай едва от 26.06.2015 г. е започнала да тече погасителна давност за вземането по процесния изпълнителен лист.

От приложеното копие на изпълнително дело №20088210401054г. по описа на ЧСИ П.И. с рег. № 821 се установява, че след 26.05.2016 г. са поискани от взискателя - „Еос матрикс“ ЕООД с молба от 31.07.2018 г. - лист 258 от изпълнителното дело, извършването на изпълнителни действия – налагане на запор върху вземания на длъжника от трудово правоотношение, който попада в кръга на посочените в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с предприемането на което давността се е прекъснала, като между извършването на това действие до подаване на исковата молба на 09.12.2021 г. не е изминал период по-дълъг от пет години. Следва да се отбележи, че в мотивите съдържащи се към т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието следното:

„…Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана…“ . С оглед на възприетото в цитираното Тълкувателно решение следва да се отбележи, че давността не се прекъсва с реалното налагане на запор, а е достатъчно поискването от взискателя или предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.