Определение № 550 от 29.07.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 550 гр. Перник, 29.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОСИЦА ВЕЛКОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500403 по описа за 2024 година Производство по чл. 274, ал. 1 т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от М. Б. Б. - Н., ЕГН ********** – ликвидатор на „БМБ – БАУ“ ООД, ЕИК 113584499, със съдебен адрес гр. София, ул. „Отец Паисий“ № 78, ет. 2, ап. 7, чрез пълномощник адвокат, против определение от 13.02.2024 г. по ч. гр.д. № 342/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Радомир, с което съдът е допуснал очевидна фактическа грешка в издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

С жалбата се правят оплаквания, като се излага, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо и неправилно. Твърди се, че видно от справка по делото, същото е унищожено и не се съхранява в архива на съда.

Предвид посоченото, поддържа оплакване за нищожност на издаденото Определение от 13.02.2024 г. Същото се претендира да е в рамките на производство, което не съществува, поради което се явява извън рамките на правораздавателната компетентност на съда.

Същевременно жалбоподателят счита атакуваното определение и за недопустимо. Съгласно чл. 250 от ГПК, ако съдът не се е произнесъл по цялото и искане страната може да поиска съответното допълване. Нормата установява и преклузивен срок за извършване на това действие - едномесечен 1 от влизане в сила на акта. При това положение, остават неясни мотивите на съда да приложи процедурата на чл. 247 от ГПК за поправка на грешка, освен ако обяснение не може да бъде потърсено в лисата на срок, в който това процесуално изменение може да бъде поискано. В тази насока е и петитумът на депозираната от страна на кредитора молба, с която се сочи, че непроизнасянето по претенция за законна лихва „може да се приеме“ за очевидна фактическа грешка. Тъкмо в обратния смисъл обаче стои заявеното в обстоятелствената част на молбата, където се сочи, че в заповедта за изпълнение и в изпълнителния лист „е пропуснато да бъде допълнено“, че главницата е дължима ведно със законна лихва. Сочи се също така, че това обстоятелсво е установено „към датата на депозиране на настоящата молба“, без обаче да се изтъкват причини за това.

Според жалбоподателят е налице явно заобикаляне на процесуалната забрана съдебният акт да бъде допълван след определения за това срок.

В случай, че съдът не уважи горните аргументи, поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение, тъй като същото е издадено без доказателства по отношение на материално правните предпоставки за уважаване на искането. След унищожаване на делото не са налице годни доказателства, от които да е видно съдържанието на първоначално предявеното искане, което е задължително условие за допускане на допълването на съдебния акт, дори същото да е било процесуално възможно.

Моли да бъде отменено обжалваното определение. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

По депозираната частна жалба е постъпил отговор от насрещната страна „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, чрез пълномощник адвокат от САК. В същата сочи, че районният съд е постановил правилен акт, а жалбата се явява несонователна. Излага, че присъждането на законна лихва върху уважения размер на главницата е законова последица от постановяване на решението, и в случая се явява технически пропуск, а не представлява липса на формирана воля от съда за присъждането й.

Окръжен съд - Перник, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното определение, намери за установено следното:

2

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивният за това срок по чл. 275 ал. 1 ГПК, който е указан на същата от съда, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционното ч. гр. дело № 342/2010 г. по описа на Районен съд гр. Радомир е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК от заявителя „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 /с предходно наименование „Юробанк и Еф Джи България“ АД/. На 15.04.2010 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

На 19.01.2024 г. по ч. гр. д. № 342/2010 г. по описа на РС – Радомир е депозирана молба от заявителя „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 /с предходно наименование „Юробанк и Еф Джи България“ АД/ за отстраняване на очевидна фактическа грешка в издадените на 15.04.2010 г. заповед за изпълнение и изпълнителен лист в частта относно дължима лихва за забава, като следва да бъде допълнено: „ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане“.

С Определение от 13.02.2024 г. по ч. гр.д. № 342/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Радомир, съдът е уважил искането и е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 15.04.2010 г., издадена по ч. гр. д. № 342/2010 г. по описа на P C - Радомир и в изпълнителния лист, издаден въз основа на нея на 15.04.2010 г., както следва: „на ред 13 отдолу нагоре в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 15.04.2010 г., след „23.05.2008 г.“, да се чете „ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 14.04.2010 г. до окончателното изплащане на задължението“ и „на ред 17 отгоре надолу в изпълнителен лист от 15.04.2010 г., след „23.05.2008 г.“, да се чете „ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 14.04.2010 г. до окончателното изплащане на задължението“.

В настоящия случай първоинстанционният съд неправилно е приел, че е сезиран с молба за поправка на очевидна фактическа грешка. По реда на чл.

247 от ГПК подлежат на поправка допуснати от съда очевидни фактически 3 грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в текста на решението. По този ред се отстраняват и несъответствия, изразяващи се в погрешно изписване на имена, номера, граници на спорен имот, размер на присъдена сума. По реда за поправка на очевидна фактическа грешка обаче не може да бъде променена формираната воля на съда, нито да бъдат допълвани мотивите на решението. В случая не може да се приеме, че е налице формирана воля по отношение искането за присъждане на законна лихва за забава върху главницата. Напротив налице е липса на такава, което е следвало да бъде поправено с искане по чл. 250 от ГПК в законоустановения срок.

Въз основа на изложените съображения, Пернишкият окръжен съд намира атакуваното определение за неправилно и незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 13.02.2024 г. по ч. гр.д. № 342/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Радомир.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4