Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 490 от 25.04.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2323/2023
Вид
Решение № 490
Подписан
25.04.2024
Състав
Златина Рубиева, Петя Алексиева, Иванка Иванова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000502323 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ищецът в първоинстанционното производство „Банка ДСК“ АД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 22.05.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 05.06.2023 г.) обжалва в цялост Решение № 260635/21.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 13316/2019 г. по описа на Софийски градски съд, І-6 състав, с която съдът е отхвърлил изцяло исковете, предявени на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, от „Банка ДСК“ АД срещу Т. Н. Ц. и И. Д. В., за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца следните суми: сумата от 22 978,94 евро, неплатена главница дължима въз основа на договор за ипотечен кредит от 30.09.2008 г., Допълнително споразумение от 20.20.2010 г. обявен за предсрочно изискуем, считано от 08.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 10288,40 евродоговорна лихва начислена за периода от 14.08.2011 г. до 09.06.2016 г., наказателна лихва в размер на 116,51 евро за периода от 08.06.2016 г. до 09.06.2016 г., заемни такси в размер на 594,81 евро, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по 1 чл.417 ГПК от 20.06.2016 г., ч.гр.д. № 31646/2016 г. по описа на СРС, 74 състав.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Д. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено към въззивната жалба. Въззивникът-ищец е внесъл дължимата държавна такса с вносен документ от 21.06.2023 г. Предвид горното въззивната жалба е редовна.

Въззивникът ищец поддържа, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушаване на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се, че в противоречие със събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че не е налице просрочие за заплащане на дължимите вноски по кредита, поради което не се е осъществил един от фактите от фактическия състав на предсрочната изискуемост. Поддържа се и че обжалваното решение е постановено в противоречие с постановената от ВКС практика по задължително тълкуване на приложимите законови разпоредби, обективирана в ТР № 4/2013 г. и ТР № 8/2017 г. Развива подробни съображения по същество на спора във връзка с така въведените с въззивната жалба възражения срещу правилността на обжалваното съдебно решение.

Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло исковата претенция. Претендират се разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата по тази жалба страна-ответниците Т. Ц. и И. В. чрез процесуалния им представител адвокат Б. с надлежно учредена представителна власт по делото с пълномощно приложено на л.67 от том І на делото на СГС.

Ответниците оспорват подадената въззивна жалба, считайки я за неоснователна по подробни съображения изложени по съществото на спора в отговора на въззивната жалба. В случай, че въззивната жалба бъде уважена, поддържат всичките си възражения срещу иска, въведени с отговора на исковата молба.

Молят съда да остави без уважение въззивната жалба. Претендира се адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за 2 адвокатурата.

В открито съдебно заседание въззивникът-ищец чрез процесуалния си представител моли съда да уважи въззивната жалба и да отмени първоинстанционното решение по подробните съображения изложени във въззивната жалба. Претендира направените разноски и пред двете инстанции, за което представя списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение за прекомерност.

В открито съдебно заседание въззиваемите-ответници чрез своя процесуален представител молят съда да остави без уважение въззивната жалба, като потвърди изцяло решението. Претендират разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с искова молба на „Банка ДСК” ЕАД срещу Т. Н. Ц. и И. Д. В., с която са предявени пасивно субективно съединени искове по реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 ГПК за установяване дължимостта на вземане на Банката с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ във връзка с чл.432, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 20.06.2016 г., ч.гр.д. № 31646/2016 г. по описа на СРС, 74 състав.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

На 09.06.2016 г. ищецът (заявлението е подадено по пощата) „Банка ДСК“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което и с разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д.

№ 31646/2016 г. по описа на СРС, 74 състав, срещу ответниците Т. Ц. и И. В. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и е допуснато незабавно изпълнение.

В законоустановения двуседмичен срок (ПДИ, ведно с препис от издадената заповед е връчена редовно и на двамата длъжници на 26.07.2019 г., а възраженията са подадени на 09.08.2019 г. ) са постъпили възражения и от 3 двамата ответници, че не дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Със съобщение, връчено на ищеца на 12.09.2019 г., последният уведомен, че следва да предяви иск за установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Исковете пред първоинстанционния съд са предявени на 14.10.2019 г.

(първият работен ден след изтичане на срока в неработен ден ), т.е. в законоустановения едномесечен срок. В този смисъл предявените искове са процесуално допустими.

По същество на предявените искове.

На 30.09.2008 г. между страните е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който Банката в качеството на кредитодател е предоставила на ответниците в качеството им на кредитополучатели кредит в размер на 23 100 евро, със срок за издължаване 300 месеца, считано от неговото усвояване.

Уговорен е гратисен период за издължаване на главницата, който изтича на 02.10.2009 г. и в който се погасяват само начислените лихви върху усвоената част от кредита, като се допуска погасяване и на главницата, но след погасяване на начислената към съответната дата лихва, а остатъкът се отнася за намаляване на главницата. Падежна дата за издължаване на месечните вноски за главница и лихва е 11-то число. На основание чл.7 от договора, страните са уговорили, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща първоначална лихва за период от три години, считано от датата на усвояване на кредита, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка в размер на 1,9 процентни пункта. За останалия срок на кредитаплаваща лихва формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК Уют. Базовият лихвен процент се определя периодично от кредитора, като към датата на сключване договора той е 4,19 %, а стандартната надбавка е в размер на 4,1%, която е намалена с 0,5 или лихвеният процент по кредита е общо 7.79%.

Кредитът е обезпечен с втора по ред ипотека. Първата е учредена отново в полза на банката и във връзка с договора за кредит от 03.10.2006 г.

Съгласно чл.8.1 от Общите условия за предоставяне на жилищните кредити, неразделна част от подписания между страните договор, кредитът се 4 олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в договора. Кредиторът има право да променя базовия лихвен процент (БЛП), за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Съобразно чл.9.1. от ОУ, при промяна на БЛП, кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план.

На основание чл.20.1 от ОУ, при забава на плащането на месечната вноска от седмия ден след падежната дата, остатъкът от кредита се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от три процентни пункта, а при допусната забава в плащанията над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.

Кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, която и в сила към деня на съответното плащане, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента.

На 20.10.2010 г. страните са подписали допълнително споразумение, с което кредитът е преструктуриран, договорен е 9-месечен гратисен период за издължаване на главницата по кредита, както и капитализиране на всички неплатени редовни лихви, включително и след изтичане на гратисния период.

Изготвен е нов погасителен план.

На 02.06.2016 г. лично на ответника И. Д. В. е връчена нотариална покана рег. № 1853, том ІІ, рег.№ 56 от 09.05.2016 г. на нотариус М. Е., съдържа волеизявлението на банката, че обявява кредитът за предсрочно изискуем.

Такова волеизявление е връчено лично и на Т. Н. Ц. на 18.03.2016 г.

Установява се още, че преди сключването на процесния договор за ипотечен кредит, между банката и ответницата Т. Н. Ц. е бил сключен на 03.10.2006 г. договор за ипотечен кредит, по силата на който банката е отпуснала на ответницата кредит в размер на 36 000 евро за закупуване на недвижим имот-апартамент, със срок на издължаване 300 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Първоначално уговорената възнаградителна лихва по този кредит възлиза на 8,29%. Кредитът е обезпечен с ипотека върху закупения апартамент.

Първият кредит от 03.10.2006 г. се отчита по вътрешнобанкова сметка № 17/12913381, а вторият - проценият от 30.09.2008 г. по вътрешнобанкова 5 сметка № 17/16249223.

През месец ноември 2016 г. Банката издава второ по ред удостоверение изх.№ 2502/04.11.2016 г., с което дава съгласие за осъществяване на доброволна продажба на ипотекирания и по двата договора в нейна полза апартамент за сумата от 45 500 евро, с която сума да бъдат изцяло погасени задълженията на кредитополучателите по първия договор за кредит от 2006 г. и частично по втория от 2008 г.

Установява се, че на 03.10.2008 г. Банката е изпълнила задължението си, като е заверила сметката на ответницата със сумата от 45 114,30 лв., представляваща левовата равностойност на 23 100 евро.

Вещото лице по приетата пред първоинстанционния съд ССчЕ установява, че редовното погасяване на кредита е преустановено, считано от 11.01.2012 г.-първата падежна дата, от която е преустановено погасяването на вноски за главница, като към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита 08.06.2016 г. забавата на длъжниците е 1 610 дни.

При така установената пред първоинстанционния съд фактическа обстановка и с обжалваното решение, същият е приел неоснователност на исковата претенция и я е отхвърлил изцяло. Първостепенният съд е приел, че има установени надвнесени суми по кредита от 03.10.2006 г. и ако банката добросъвестно ги е отнесла към кредита от 30.09.2008 г., то тогава не би настъпил факт от фактическия състав на предсрочната изискуемост. Приел, че погрешното осчетоводяване извършено от ищеца, което се изразява задържане на сума, която не се дължи и неотнасянето им към парично задължение, което се дължи, не може да обоснове твърдение за просрочие в следствие на бездействието на ответниците, което прави искът неоснователен и напълно обезсмисля установяване на размер на дълга, след просрочие, защото такова няма.

Изводът на първостепенният съд за липса на просрочие е направен въз основа на суми, с които кредитът е погасяван след датата на настъпване на предсрочната изискуемост 08.06.2016 г., и то със суми принудително събрани от ЧСИ в периода от 12.08.2019 г. до 27.10.2020 г., с осъществената доброволна продажба на имота на 01.12.2016 г., т.е. съдът не е формирал извод за липса на просрочие към релевантната дата-08.06.2016 г.