Определение № 102 от 06.02.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 102 гр. ХАСКОВО, 06.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500014 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв. Е. М., пълномощник на С. Д. А. срещу определение № 686/25.11.2025 г. по гр. дело № 20265600500014 по описа на PC - Свиленград.

С протоколно определение № 686/25.11.2025 година, постановено по гр.д. № 670/2025 година на РС-Свиленград е постановено връщане на исковата молба на С. Д. А. и е прекратено производството по делото. Съдът се позовава на чл. 424 ал. 1 ГПК и преценява иска като недопустим поради влязлата в сила заповед за изпълнение, приемайки, че длъжникът може да оспори вземането по исков ред само въз основа на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Счита, че исковата претенция не се основава на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, поради които се явява недопустима.

Жалбоподателят е депозирал в срок ЧЖ, с която заявява, че счита постановеният акт за незаконосъобразен и неправилен и иска от съда да бъде отменен. Посочва мотиви за това: искът е с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД вр. чл. 22 и чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, обосновава се с чл. 7, ал. 3 ГПК и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Счита, че може по всяко време да иска прогласяване нищожността на договора за паричен заем, по който е страна.

В срок е депозиран отговор на частната жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - София. Изразява се становище за нейна неоснователност.

Прави се искане за потвърждаване на атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

СЪДЪТ след като обсъди направените в жалбата доводи и прецени направените доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно 1 подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр. дело № 670/2025 година по описа на РССвиленград е образувано по иск, предявен от С. Д. А. срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - София, с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22, чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП. Ищецът твърди нищожност на договор за потребителски кредит, сключен между него като заемател и „Креди Йес“ ООД като заемодател. Обосновава претенцията си с твърдение за наличие на неравноправни клаузи, които обеславят нищожност на целия договор. С атакуваното определение така предявеният иск е преценен като недопустим и производството по делото е прекратено, по гореиложените съображения.

Настоящият съдебен състав на въззивния съд не споделя изводите на първоинстанционния съд.

По въпроса е формирана практика на ВКС, обективирана в определение № 1199/09.05.2024 г. по ч.т.д. 1304/2023 г. на ВКС и др. Прието е, че в практиката на СЕС по решение от 17.05.2022 г. по дело С-600/19, решение по дела С-693/19 и С-831/19, определение от 18.122023 г. по дело С-231-23 се изтъква необходимостта процесуалните национални разпоредби, уреждащи сила на пресъдено нещо да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на ефективност, т.е. да не възпрепятстват възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите. Съдът е посочил, че при липса на ефективен контрол върху потенциална неравноправност на клаузи от договор с потребител не би могло да се гарантира спазването на предоставените с Директива 93/13 гаранции и с оглед това е приел, че правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която поради силата на пресъдено нещо и на преклузивните срокове не позволява на националния съд да провери неравноправния характер на договорни клаузи. СЕС е посочил, че произнасянето на съда би било ограничено само след проверка, че с влязлото в сила предходно съдебно решение е проверена законосъобразността с оглед Директива 93/13 на всички клаузи от договора, а не само на една. Според посочената практика в случай, че със съдебното решение, с което се допуска принудително изпълнение, не съдържащо никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършена от съда проверка за наличието на неравноправни договорни клаузи, то забраната за непререшаемост не следва да бъде прилагана. Въз основа на така формираната практика е прието, че е оглед предоставената с директива 93/13 засилена защита на потребителя в качеството му на икономически по слаба страна, е неприложимо правилото за изчерпването на основанията за нищожност на договора от страна на потребителя в производство по спор относно действителността на потребителски договор.

С оглед гореизложеното, определение № 686/25.11.2025 г. на P C Свиленград следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като бъде извършена преценка дали ищецът има качеството потребител и дали в заповедното производство, заповедният съд е извършил контрол в рамките на осъществилото се пред него производство за наличие на неравноправни клаузи в сключения договор.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ определение № 686/25.11.2025 година, постановено по гр.д.

№ 670/2025 година.

ВРЪЩ А делото на P C - Свиленград за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА

Особено мнение на съдия Тошка Иванова:

Считам, че предявеният от С. Д. А. против

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – гр.София, иск за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 1177 от 14.12.2013 год., е недопустим, поради липса на правен интерес, отчитайки обстоятелството, че за вземанията по договора, чиято нищожност се иска да бъде прогласена е издадена Заповед № 120 от 25.04.2017 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 254 / 2017 год., въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 26.07.2017 год., при което защитата на ищеца – длъжник в заповедното производство може да бъде реализирана по реда на чл.414 от ГПК, чл.414 а от ГПК, чл.423 от ГПК и чл.439 от ГПК, наличието на които правни възможности обосновава извод за липса на правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.26 от ЗЗД, доколкото с евентуалното уважаване на същия за ищеца би се породило правото да предяви осъдителен иск по чл.55 от ЗЗД, позитивното решение по което макар и да е предвидено като изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист, не би могло да бъде противопоставено на вече издадения изпълнителен лист на основание заповедта за изпълнение, предвидена също като изпълнително основание по чл.404, т.1 от ГПК, докато не бъде изчерпан реда за защита на ищеца – длъжник в заповедното производство, на основание цитираните по-горе правни норми.

С оглед на изложените съображения считам, че обжалваното определение, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска, предявен на основание чл.26 от ЗЗД, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

СЪДИЯ:

3