Решение № 429 от 08.05.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Стара Загора, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20255530100135 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 9, ал. 1 ЗПК за прогласяване недействителността на клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане на документи, предвидена в чл. 9, ал. 1 от договор за паричен заем № **************/*********** г.

Ищцата Н. Ю. П. твърди, че на ***********г. е сключила потребителски договор за кредит №************** с ответника „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД за сумата от 1500,00 лева. В договора било посочено, че искането за кредит ще бъде разгледано бързо, за което се дължала сума в размер на 524,92 лева. Заплащането на допълнителната такса „бързо разглеждане“ било включено към месечните погасителни вноски по договора за кредит №**************.

Счита, че клаузата по чл.9 ал.1, с която е договорено допълнително плащане към кредитора от Договора, била неравноправна, следователно и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като задължава потребителя да заплати сума, в размер на 524,92 лева за услуга, която не е извършена. Също така счита, че тази клауза не била 1 индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП, тъй като фигурирала в Общите условия към договор за потребителски кредит, публикувани на интернет страницата на ответника.

Съгласно т.7.3 от Общите условия, бързото разглеждане на искането за кредит означавало приключване на процедурата по разглеждане на искането и произнасянето по одобрението в рамките на 2 /два/ часа от момента на подаването на самото искане. От една страна, прегледът на необходимия набор от документи, подготвящи отпускането на потребителски кредит, не би трябвало и в общия случай да трае повече от два астрономически часа, което правело излишно начисляването на изрична такса за бързина, още повече, че небанковите институции за кредитиране били известни като фирми именно за бързи кредити.

С чл.9, ал.1 страните са договорили такса бързо разглеждане, съгласно която ищцата следвало да заплати сумата в размер на 524,92 лева. Съгласно чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит, кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Тоест уговорената в чл.10, ал.1 такса била в пряко противоречие на императивните разпоредби на ЗПК. Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК била да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.

Освен това горепосоченото възнаграждение представлява печалба на кредитора и с уговарянето му се заобикаляло императивното изискване, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, били нищожни на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. Така заедно с договорената лихва и допълнителните възнаграждения, всичко това обуславяло извода, че горепосоченото ограничение е превишено /в този смисъл и §1, т.1 и 2 от ДР на ЗПК/. Смята, че посочената клауза от процесния договор била нищожна и на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, като накърняват и добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП поради неравноправност.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата по чл.9, ал.1, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 524,92 лева, от Договор за паричен заем №**************, сключен между ищцата и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, като нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. с чл.10, чл.19 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД е подал отговор на исковата молба, като е заел позиция за неоснователност на иска.

С посочената клауза не се накърнявали добрите нрави. Нямало и как да 2 бъде обратното, тъй като дейността на финансовите институции се осъществява при регулаторен режим, строг контрол и договор при общи условия, необходими за да се гарантира пазарната дисциплина и сигурността на клиентите.

Принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената от чл.9 ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на договарящите при двустранните договори не били етични, а правни принципи, скрепени с правни норми, и евентуалното противоречие с тези принципи би могло да доведе до нищожност на договора, поради противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност, поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.

Изискването на чл.11, т.10 ЗПК било да бъде наличен Годишния процент на разходите /ГПР/, сторено в договора. Твърдението на жалбоподателя, че този процент не отговарял на истината и не е изчислен съгласно методиката, посочена в закона било неоснователно.

Съвсем неправилно се приемало, че заявеното от жалбоподателя, в ролята му на страна по процесния договор за кредит допълнително действие е част от ГПР. То не се калкулирало в ГПР защото в допълнителните разпоредби на ЗПК много ясно и еднозначно била дадена дефиницията за общ разход по кредита.

Следвало да се отбележи, че ищецът, като страна по договор за потребителски кредит, сам е пожелал допълнителното действие. Пакетът от действия присъствал в Стандартния Европейски формуляр /СЕФ/ като цена, т.е не може да се твърди, че ищецът не е разбрал за него. Присъствайки в преддоговорната информация и фактът, че ищецът сам е пожелал да го ползва отхвърля и твърдението, че клаузата е уговорена индивидуално от кредитора и е неравноправна по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП.

Моли за отхвърляне на иска.

В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В открито съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От изявленията на страните в исковата молба и отговора на исковата молба се установява, че между тях не са спорни правнорелевантните обстоятелства, че между „Би Енд Джи Кредит“ ООД, като кредитодател, и ищцата Н. Ю. П., като кредитополучател, е сключен на *********** г. договор за кредит № ************** с включени клаузи за бързо разглеждане на кредита - и двете страни сочат наличие на договор за заем с еднакъв номер 3 и описват съдържанието на оспорената клауза. Съгласно договора за паричен заем № **************/*********** г. /л. 4-5 от делото/, сключен между „Би Енд Джи Кредит“ ООД и ищцата Н. Ю. П., страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 1500,00 лв., с погасителна вноска – 159,55 лева, брой на погасителни вноски – 11, с уговорена такса за бързо разглеждане на кредита от 524,89 лв. /чл. 9, ал. 1 от договора/.

При така установената фактическа обстановка. Старозагорски районен съд прави следните правни изводи:

„Би Енд Джи Кредит“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Не се спори между страните, че „Би Енд Джи Кредит“ ООД и ищцата са били в договорни правоотношения възникнали от договор за потребителски паричен заем № **************/********** г., т.е. налице е възникнало заемно правоотношение между кредитора „Би Енд Джи Кредит“ ООД и кредитополучателката - ищца, по силата на което ищцата е получила сумата в размер на 1500,00 лева и се е задължила да я върне, заедно с договорна лихва и еднократна такса за бързо разглеждане на кредита от 524,89 лв. След като по делото се установи възникналото валидно облигационно правоотношение между „Би Енд Джи Кредит“ ООД и кредитополучателката - ищца, предоставяне на заемната сума в размер на 1500,00 лв., следва се прецени дали атакуваната в исковата молба клауза на договора е действителна, вкл. с оглед формираната съдебната практика по същата клауза на ответника „Би енд Джи Кредит“ ООД обективирана напр. в решение № 669/18.05.2023 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 525/2023 г.

1/ По отношение на таксата за бързо разглеждане е налице нищожност на тази клауза обективирана в чл. 9, ал. 1 от договора и тази сума от 524,89 лв. не се дължи от ищцата поради следните съображения:

В чл. 9, ал. 1 от договора е предвидена такса за бързо разглеждане на документи в размер на 524,89 лв., т.е. в конкретния договор за заем било уговорено, че при предоставена заемна сума от 1500,00 лв. ищцата дължала такса за експресно разглеждане на документи в размер на 524,89 лв. – над 30% от заемната сума. Дори само така съпоставени тези суми водят до извода за неравноправност на таксата за бързо разглеждане на документи.

Клаузата в договора за заплащане на такса за бързо разглеждане на документи противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняващ заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Тя нарушава и добрите нрави, тъй като тази такса представлява повече от 1/3 размера на отпуснатия кредит /в договора е посочено, че тя е в размер на 524,89 лв./. В случая не е приложима нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни 4 услуги, свързани с договора за потребителски кредит, тъй като таксата е начислена след като кредитът е вече отпуснат и е свързана с основното задължение на кредитора - предоставяне на заем, а допълнителните услуги не трябва да са свързани с него /така определение № 896/07.12.2018 г. на Ловешки окръжен съд по в.ч гр.д. № 550/2018 г./. Освен това в императивната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изисква. По делото се установи, че към момента на сключване на договора за кредит претендираната сума за бързо обслужване на кредита 524,89 лева е била фиксирана по размер, значително надвишава размера на този вид такси и по същество, съставлява повече от 1/3 от главницата и цели недължима облага на кредитора /така определение № 596/09.05.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1167/2019 г., определение № 924/20.12.2018 г. на Ловешки окръжен съд по в.ч.гр.д. № 549/2018 г., определение № 908/12.12.2018 г. на Ловешки окръжен съд по в.ч.гр.д. № 538/2018 г., определение № 34/ 17.01.2019 г. на Ловешки окръжен съд по в.ч.гр.д. № 582/2018 г./. В определение № 870/29.11.2018 г. на Ловешки окръжен съд по в.ч.гр.д. № 540/2018 г. също е прието, че така фиксирана по размер 1/4 от размера на получения заем е нееквивалентна с оглед предоставената в заем сума и се касае за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, следователно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Освен това настоящият съд споделя изразеното в решение № 1491/25.11.2022 г. на Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 1687/2022 г., решение № 294/08.03.2023 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 3277/2022 г., решение № 185/15.02.2023 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 2991/2022 г., решение № 374/23.03.2023 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 354/2023 г., решение № 240/28.07.2022 г. на Пернишки окръжен съд по в.гр.д. № 306/2022 г., решение № 28/06.02.2023 г. на Плевенски окръжен съд по в.гр.д. № 888/2022 г., решение № 40/20.02.2023 г. на Шуменски окръжен съд по в.гр.д. № 418/2022 г., /вж. и решение № 345/09.01.2019 г. на ВКС по т.д. № 1768/2018 г., II т.о./, че въведената с договора за паричен заем такса за бързо разглеждане на документи по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с усвояване на кредита. Подобни клаузи противоречат на чл. 33 ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел да се присъди още едно допълнително плащане, чиято сума не е включена в размера на ГПР. На практика дейността, за която е начислена тази такса, не е допълнителна услуга, доколкото разглеждането на документите преди предоставянето на заетата сума, дори и експресно, безспорно е типично действие по усвояване на кредита и съставлява присъщ за основния предмет на договора разход, като при това липсва яснота въз основа на какви критерии се прави разграничение между „обикновено“ и „бързо“ разглеждане на документи. Целта на таксите и комисионите по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият 5 административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, като същевременно съобразно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита, както и да събира повече от една такса за едно и също действие. С оглед на изложеното таксата за бързо разглеждане противоречи и на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, както и на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, доколкото в случая не е ясна разликата между обикновено и експресно разглеждане на документи. Констатираното противоречие на императивни законови разпоредби води до нищожност на договорната клауза, предвиждаща дължимост на такса за бързо разглеждане на документи. Освен това дейността по бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, което включва в себе си и дейността по оценка на риска при конкретния потребител, обаче, за която е предвидена в процесния договор еднократна такса, няма характер на такава допълнителна услуга, а представлява неизменна част от дейността на кредитора по самото отпускане на кредита. В глава четвърта от ЗПК изрично се урежда оценката на кредитоспособността на потребителя, която дейност макар и посочена формално като предшестваща сключването на договора за кредит, представлява неразривна част от същинската дейност на Банката /кредитната институция / - кредитор по отпускането, респ. усвояването на кредита; тя е проявна форма на дължимата от кредитора грижа за собствените работи при извършване на неговата основна дейност - кредитиране. Затова и в чл. 18 от гл. четвърта на ЗПК е предвидено, че когато въз основа на извършена проверка в ЦКР или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите, кредиторът откаже да предостави кредит, той е длъжен да уведоми незабавно и безвъзмездно потребителя за резултата от извършената проверка и за консултираната база данни. В тази връзка и по аргумент за по-силното основание, няма да има основание и при положителен отговор по молбата за отпускане на кредит да се събира някаква такса от потребителя, чиято кредитоспособност е била оценена положително от кредитора, независимо от това дали искането е било разгледано в обичайните за кредитора срокове или пък е разгледано приоритетно /бързо/.