Решение № 361 от 06.11.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. С., 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440100418 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата И. Н. Б. от гр. С., чрез пълномощника адв. О. е предявила срещу „К.“ ООД, представлявано от В. М. И. иск с правно основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № *** от 03.07.2023 г, сключен между страните.

Претендира за деловодните разноски.

Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до следното:

Страна е по договор за паричен заем № *** от 03.07.2023 г, сключен с „К.“ ООД. Съгласно Договора следва да върне обща сума в размер на 5 332,55 лв.. Счита, че договорът е нищожен, тъй като общата сума за връщане възлиза на 8 6700 лева. и освен главницата в размер на 4 000 лв. и 3,330 % лихва в нея е включена и неустойка в размер на 3337,45 лева за неизпълнение на задължението по чл. 6 от договора за обезпечаване на кредита. Счита процесната клауза на чл. 8 за нищожна, тъй като заобикаля добрите нрави и е неравноправна, заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Неустойката при включването й в ГПР ще надвиши прага по чл. 19, ал 4 ЗПК. Нарушени са и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК договорът също е нищожен.

Адв. О. моли за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал.

1, т. 2 ЗАдв.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени. Признава факта на сключения договор за кредит между страните. Оспорва твърдението на ищцата за заплатената сума.

Възраженията се свеждат до следното: Счита за неоснователни и недоказани твърденията на ищцата за нищожност на клаузата на чл. 8 от Договора за заем, тъй като ищцата е знаела за условията на дружеството за обезпечаване на заема, разяснени са от консултанта в офиса на дружеството, като на база посочените от ищцата параметри за договор за заем е изчислена неустойка, която би дължала, ако не изпълни условията за обезпечаване на заема. Счита, че 1 уговорената в договор № *** и търсена неустойка съставлява разход, който заемателкатата заплаща при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение по него. Счита, че клаузата на чл. 8 от договора за заем е валидна, индивидуално договорена, не противоречи на закона и добрите нрави. Счита всички твърдения на ищцата за заобикаляне на законовите разпоредби с клаузите на процесния договор за заем за неоснователни, недоказани и неотговарящи на фактическата обстановка. Считат също за неоснователни и недоказани твърденията на ищцата за несъответствие на посочения в договора с действително приложения размер на ГПР. Претендира за разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява. Процесуалният представител адв. О. моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира за присъждане на направените от ищеца разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. с вкл.

ДДС.

Ответникът „К.“ ООД не се представлява, в писмено становище процесуалният представител адв. Ш. моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира за разноски. Моли да не бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адв. О., тъй като счита, че ищецът не е материално затруднено лице и прави възражение за прекомерност.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 03.07.2023 г. между „К.“ ООД като кредитор и И. Н. Б. като кредитополучател е сключен договор за паричен заем № *** към искане № ***, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 4 000 лева, който последният се задължил да плати на 17 месечни погасителни вноски, платими на трето число в размер на 313,68 лв. всяка, като първата вноска е с падеж 03.08.2023 г. и последната е с падеж 203.12.2024 г. Кредитополучателят се задължил да върне кредита ведно с месечна договорна лихва от 3,400 %, при ГПР 49,139 %. Общият размер на всички плащания възлиза на 5 332,55 лв. Видно от погасителния план към месечните погасителни вноски по кредита са добавени и вноски по разсрочена неустойка по чл. 8 от договора при липса на обезпечение в размер на 196,32 лв.

С чл. 6 страните се съгласили договорът за потребителски кредит да бъде обезпечен с едно от предвидените обезпечения по избор на заемателя: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия към договора или ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

Съгласно чл. 8 заемателят е декларирал, че е уведомен, че в случай, че не представи договореното в чл. 6 обезпечение в три-дневен срок от сключването на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията по чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 3 337,45 лв. с начин на разсрочено плащане, посочен в погасителни план. Видно от погасителния план предвидената разсрочена неустойка по чл. 8 от договора е в размер на 196,32 лв. месечно, платима ведно с месечната погасителна вноска. Така размерът на месечната погасителна вноска, ведно с неустойката, става 510 лв., а общата сума за плащане става 8 670 лв.

2

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим, предявен между надлежно легитимирани страни – страните по договорното кредитно правоотношение.

Безспорно се установи, че в случая между ищцата и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит, по който ищцата е кредитополучател, а ответникът е кредитор.

Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Касае се за договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими изискванията на ЗПК. Отделно от това сключеният договор за потребителски кредит представлява потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което за него са приложими и изискванията на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т.

20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е неприложим за процесния договор, тъй като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.

Според чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Ищцата е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като е сключила през 2023 г. договор за потребителски кредит като физическо лице и процесният договор не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност.

Съдът извърши служебна проверка на цитираните текстове от ЗПК във връзка с изложените твърдения от ищцата за нищожност на клаузата за неустойка.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК въвежда изисквания за формата на договора договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от 3 потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Предвиденият в чл. 8 от договора 3-дневен срок за обезпечаване на кредита е трудно изпълним в първите три възможности за ипотека, особен залог и банкова гаранция, поради което към момента на сключването на договора за кредит съществува сигурност за обезпечаване на изпълнението по кредита с издаване на ценна книга в полза на заемодателя.

Оспорената от ищцата клауза от договора за кредит – чл. 8 предвижда заплащането на неустойка от страна на кредитополучателя при неизпълнение на задължението за обезпечаване на кредита.

Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.

В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато условията, при които е договорена, противоречат с нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В мотивите на ТР е прието, че съдът следи служебно за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл е решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. и др..

Предвидената в чл. 8 от договора неустойка за неизпълнението на договорно задължение за представяне на обезпечение на договора, отговарящи на условията на чл. 10, ал. 2, т. 2-4 от общите условия към договора е нищожна. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора чрез представяне на ипотека; особен залог, банкова гаранция или ценна книга, отговарящ на изискванията на кредитора, в тридневен срок от сключване на договора, като при неизпълнение е предвидена неустойка в размер на 3 337,45 лв., който е близък до размера на заемната сума от 4 000 лева. Предварително е предвидено, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, независимо от настъпването на условията за възникването й.

Няма законова пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая, обаче, нейният размер е значително завишен. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като 4 драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната й функции, които законодателят определя за неустойката.

По начина, по който е договорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху основното задължение за погасяване на заетата сума, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до настъпването на вреди за кредитодателя. Така уговорената неустойка излиза извън присъщата обезпечителна функция.