Решение № 5000 от 17.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5000 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. И.а Докова като разгледа докладваното от ЙОАНА КР. КАЦАРСКА Въззивно гражданско дело № 20251100504002 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 3374 от 28.02.2024 г., постановено по гр. д. № 38111/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 156-и състав, ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати на С. П. Л. на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата от 20460,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение по Застрахователна полица № 0306X0775035 по застраховка „Каско“ с период на застрахователно покритие от 04.12.2022 г. до 03.12.2023 г. за настъпване на застрахователния риск „кражба“ за автомобил „Мерцедес“, модел „C 300”, рег. № ****, ведно със законната лихва от датата на 25.06.2024 г. (датата на подаването на исковата молба) до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за сумата над 20460,00 лева до пълния предявен размер от 21000,00 лева.

Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати на С. П. Л. сумата от 2 194,10 лева, представляващи деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

С решението и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП С. П. Л. е осъдена да заплати на ЗАД „Армеец“ АД сумата от 102,64 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение, в осъдителната му част, е депозирана въззивна жалба от ответното дружество, в която са изложени оплаквания за неговата неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Твърди, че при обработка на образуваната пред застрахователя преписка се установило несъответствие между декларирано обстоятелство за настъпване на застрахователното събитие и действителната фактическа обстановка по механизма на неговото настъпване, което съгласно т.11.4 от общите условия с основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. В тази връзка сочи, че в хода на ликвидационната дейност са установени записи от видеокамери, обхващащи мястото, на което се твърди, че е паркирано процесното МПС за посочения период, от които било 1 установено, че няма данни инкриминираният автомобил да е паркиран на посочения адрес.

Счита, че е налице опит за въвеждане на застрахователя в заблуждение чрез предоставяне на неверни данни относно времето, мястото и начина на настъпване на застрахователното събитие, което представлявало основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение и в тази връзка за ответното дружество е възникнало правото да откаже да изплати застрахователното обезщетение. Намира за неправилни фактическите изводи на първоинстанционния съд, като сочи, че е допуснато и съществено процесуално нарушение, като е приел, че видеозаписът е с лошо качество, без същият да е бил допуснат в производството. Сочи, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетеля Л., който бил съпруг на ищцата и като такъв заинтересован от изхода на спора. Твърди, че неправилно не са били допуснати въпроси към свидетеля П.. Намира за недоказано настъпването на застрахователното събитие. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Сочи, че съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС застрахователят може да откаже изплащането на застрахователно обезщетение само в изрично посочени случаи. Сочи, че от събраните по делото гласни доказателства на свидетеля Л. се установявало, че на мястото за паркиране не съществува обособено място и често се налага да спира на различни места както зад блока, така и пред блока. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от ответното дружество, чрез юрк. И. Й., с пълномощно по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд.

Софийският районен съд е сезиран осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ. За да се уважи предявеният иск и да се ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, е необходимо да се установи наличието на сложен фактически състав, който включва следните елементи: 1) валидно учредено застрахователно правоотношение между страните; 2) настъпване на застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие, което съставлява покрит от застраховката риск; 3) наличие на вреди, възникнали в резултат от застрахователното събитие; 4) изпълнение на задълженията от застрахования за заплащане на застрахователната премия; 5) уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване.

Между страните по делото не е спорно, а и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са обявени за безспорни обстоятелствата, че между ищеца и ответника е налице застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 0306Х0775035, с период на застрахователно покритие от 04.12.2022 г. до 03.12.2023 г., при действителна и застрахователна стойност на автомобила от 21 000 лева, че застрахователното покритие касае автомобил „Мерцедес“, модел „С 300“, рег. № ****, както и че е била образувана застрахователна преписка № 10023030120679, по която ответникът е отказал да заплати застрахователно обезщетение. Няма спор между страните, а и от приетото досъдебно производство № 1403/2023 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. № 43928/2023 г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител, се установява, че на 31.08.2023 г. свидетелят И.Л. паркирал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 300“, рег. № ****, собственост на 2 него и съпругата му – С. Л. в района на блок. 508, в ж.к. „Младост 1“. Свидетелят Л. и семейството му отишли на почивка в Гърция, като на 07.09.2023 г. се прибрали и установили липсата на горепосочения автомобил. С постановление за спиране на наказателното производство от 04.04.2024 г. производството е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК поради неразкрИ.е на извършителя на престъплението. Безспорно е и обстоятелството, че автомобилът не е открит.

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обосновава извод на въззивния съд, че е налице застрахователно събитие- кражба на процесния лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 300“, рег. № ****, извършена по време на действието на процесния застрахователен договор, поради което и за застрахователя е възникнало договорното задължение да изплати застрахователно обезщетение по имуществената застраховка "каско".

Спорът между страните, пренесен и на етапа на въззивното производство, се концентрира върху възражението на ответника за наличие на изключен застрахователен риск по т. 11.4 ОУ, а именно дали се е породило право за застрахователя да откаже плащане поради несъответствие между декларираните от застрахования обстоятелства, при които е настъпило събитието, и действителната фактическа обстановка.

По делото е разпитан свидетелят И.Л., който е съпруг на ищцата. От показанията на свидетеля Л. се установява, че на 31.08.2023 г. се прибрал от работа и паркирал автомобила пред блока. На следващата сутрин заминали на почивка и след като се върнало на 07.09., установил, че автомобилът е откраднат. Описва, че пред блока има голям паркинг, с три реда автомобили, като процесният автомобил бил спрян в лявата част под дърветата. Когато тръгнали за почивката, не е обърнал внимание дали автомобилът е там. След като установил, че автомобилът липсва, звъннал на застрахователя, като последният му казал да звънне на 112. Дошли полицаите, след което дошли и застрахователите. Попълнили документите, като свидетелят Л. начертал паркинга и посочил образно къде бил спрял.

Оспорването на показанията на свидетеля с оглед нейната заинтересованост като съпруг на ищцата, е неоснователно. Както е изяснено в съдебната практика /решение №312/11.01.2018 г. на ВКС по гр. д.№191/2017 г. на IV г. о., ГК и решение №266/29.06.2011 г. на ВКС по гр. д.

№1058/2010 г. на I г. о., ГК/ съдът не може да откаже да кредитира свидетелски показания единствено поради заинтересованост на свидетеля от изхода от спора, без да извърши преценка на доказателствената стойност на показанията му по реда на чл. 172 ГПК.

Преценката на свидетелските показания следва да се извършва в съвкупност с писмените доказателства, като се ползват и правилата на логиката.

По делото е разпитан и свидетеля К. П., който е служител в ответното дружество и се занимава с кражби, застрахователни измами, пожари и други подобни. На 07.09.2023 г. съобщили за събитие противозаконно отнемане на Мерцедес Ц 300 и отишли на мястото на събитието и се срещнали с господин Л., който посочил мястото. Установили, че на съседната сграда имало камери, които обхващали мястото на събитието и подали необходимите документи към фирмата, която стопанисвала сградата, за да бъдат предоставени видеозаписи. Бил им предоставен видеозапис за периода от 31.08 до самото събитие. Според свидетеля на самия паркинг, на мястото, където е посочил близкото разстояние, не е имало паркиран такъв автомобил. Свидетелят П. е убеден, че на мястото, посочено от клиента, не е имало паркиран автомобил Мерцедес Ц 300. Според свидетеля П. на камерата ясно се различавали моделите, като на някои от автомобилите се виждали регистрационните номера.

Свидетелят споделя, че различавал марка и модел по различната структура на автомобила.

Свидетелят П. разказва , че в този паркинга може да се влезне от две места. Камерите обхващали тротоарното пространство и зелените площи, за които се твърди там да е бил паркиран автомобилът.

Следва да се посочи, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като е оставил без уважение искането на ответника да бъде допусната съдебнотехническа експертиза, като е приел, че по делото не са ангажирани носителите на видеозаписи. Следва да се посочи, че още с отговора на исковата молба ответникът е направил искане за прилагане на досъдебното производство с приобщените към него видеозаписи. Така направеното доказателствено искане е уважено и на основание чл. 186 ГПК е изискано от СРП процесното досъдебно производство. Същото е депозирано в съда в 3 заверен препис, в който не е бил приложен записът от видеокамерите, поради което не са били налични видеозаписите на магнитен или друг оптичен носител. В тази връзка и отхвърлянето на искането за допускане на СТЕ поради липсата на магнитен или друг оптичен носител, при положение че досъдебното производство е представено в заверен препис без наличния видеоносител, е било неправилно. Доколкото искането за съдебнотехническа експертиза е било необходимо за изясняване на фактическата страна на спора в производството пред Софийски градски съд и на основание чл. 266, ал. 3 ГПК е допуснато изслушването на съдебна видеотехническа експертиза, чието заключение настоящият съдебен състав намира за обективно и компетентно дадено и кредитира с доверие. След преглед на записите вещото лице прави следните констатации: в 18:15 в 18:15:26 ч. на 31.08.2026 г. според вкопираните данни се забелязва жълт на цвят автомобил /такси/, вероятно марка „Киа" да влиза в обособената част пред блок 508- паркинг- ф.к. 20.