Определение № 1216 от 06.03.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 202/2025
- Вид
- Определение № 1216
- Подписан
- 06.03.2025
- В сила
- 06.03.2025
- Състав
- Даниела Димова Томова, Цветелина Георгиева Хекимова, Светлана Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.3, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1216 гр. Варна, 06.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела Д. Томова
Членове:
Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500202 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, чрез адв. Х.
М.,против определение № 13722/04.12.2024г., с което е оставено без уважение искането с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по гр.дело №5962/2024г. по описа на РС - Варна решение №3494/08.10.2024 г. в частта за разноските, като в полза на ищцовата страна не се присъждат разноски за адв.възнаграждение за повече от едно производство поради злоупотреба с процесуални права.
В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението, като се твърди, че ищецът е завел едновременно осем искови молби с идентично съдържание, като исковете са предявени в отделни производства с единствената цел да бъдат генерирани разноски. Сочи се, че адв. възнаграждение многократно превишава по размер претенциите, което води до неоснователно обогатяване и представлява злоупотреба с процесуални права. Моли да бъде отменено постановеното определение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
1
С обжалваното определение № 13722/04.12.2024г. е оставено без уважение искането с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №3494/08.10.2024 г. в частта за разноските.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, води до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени.
Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
2
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.
101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК , поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.
Настоящото производство е образувано по иск за обявяване нищожност на договор за потребителски кредит поради противоречие на закона на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и обусловен от него иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на суми, заплатени по нищожния договор.
Настоящият състав намира, че липсва фактическа и правна сложност на делото, което ведно с ограничените процесуални действия, както и ниския размер на осъдителния иск и идентичността на осъществяваната по кумулативно съединените искове защита, представлява предпоставка за намаляване размера на адв. възнаграждение при приложение на цитираното по-горе решение на СЕС. Не са представени към жалбата доказателства за наличието на водени други многобройни производства между същите страни с идентичен предмет, от които да би могъл да се направи извод за твърдяната злоупотреба с процесуални права. Същевременно с оглед наличието на многобройна и константна съдебна практика по сходни дела, предвид и служебното задължение на съда да следи за наличие на неравноправни клаузи, прави процесуалната защита стандартна и лишена от правна сложност и продължителни процесуални действия.
С оглед на изложеното съдът намира, че сума в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение за двата иска, след въведено от ответника възражение за прекомерност на заявения размер от 480 лева, е достатъчна да овъзмезди положения от адвоката труд по гражданското дело.
С оглед на изложеното настоящият състав счита подадената частна жалба за основателна, като обжалваното определение следва да се отмени и молбата с правно основание чл.248 от ГПК да се уважи, като размерът на присъденото адвокатско възнаграждение се измени от 480 лв. на 200 лв.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции, 3 обжалваното определение следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 13722/04.12.2024г., с което е оставено без уважение искането с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по гр.дело №5962/2024г. по описа на РС - Варна решение №3494/08.10.2024 г. в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ в частта за разноските решение №3494/08.10.2024 г. по гр.д. №20243110105962 на ВРС, поправено с решение №3498/08.10.2024г., на основание чл.248 от ГПК, като вместо:
„ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115Е, ет.5 да заплати на М. Д. Д., ЕГН********** сумата от 565 лв.(петстотин шестдесет и пет лева) разноски по делото за заплатена държавна такса и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.5 ГПК.“ Да се чете:
„ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115Е, ет.5 да заплати на М. Д. Д., ЕГН********** сумата от 285 лв. (двеста осемдесет и пет лева) разноски по делото за заплатена държавна такса и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.5 ГПК.“ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от ТР от 12.08.2018г. по тълк.дело №5/2015г. на основание чл.274, ал.3, т.2 вр. чл.280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4