Решение № 529 от 23.11.2023, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 529 гр.Плевен,23.11.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, V –ти състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №801 по описа на

Административен съд-Плевен за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.107, ал.2 от Закон за автомобилните превози във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба от А.А.М. с ЕГН **********,***, чрез адв.С.Б. ***, със съдебен адрес ***, против Заповед за ПАМ №РД-14-3501/28.09.2023 год. на Директора на РД „Автомобилна администрация“-Плевен, с която спрямо жалбоподателя са приложени принудителни административни мерки, както следва : по чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ и ал.2, т.1 от ЗАП-спиране от движение за срок не повече от 12 месеца чрез сваляне и отнемане на предна табела с рег.номер *** и отнемане на свидетелството за регистрация №********* на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег***, категория М1, собственост на А.А.М.; по чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАП-временно отнемане на СУМПС №********* на водача А.А.М. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

В жалбата се навеждат доводи, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при неспазване на императивните изисквания досежно съдържанието на административния акт. В същата не са изложени ясни мотиви, обосноваващи от фактическа страна възприетото административно решение за определяне необходимостта от налагане на принудителна административна мярка, както и за срока на действието й. Сочи, че по аргумент от разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.1, бук. „а“ и ал.2, т.1 и на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.

"б" от Закона за автомобилните превози, мярката се налага с цел "преустановяване" на административното нарушение за срок до "отстраняване на нарушението", но за не повече от една година.

Липсата на мотиви относно срока на действие на ПАМ според жалбоподателя ограничава правото му на защита, гарантирано с чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека. Нормата изисква всеки, чиито права и свободи са нарушени, да има вътрешноправни средства за тяхната защита. Мярката "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач" е нормативно въведена в диспозицията на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от Закона за автомобилните превози, като нормотворецът я характеризира като мярка с преустановителен характер, а нормата е поместена в глава девета от закона, "Принудителни административни мерки". Нормативно, срокът на мярката е предвиден до "отстраняване на нарушението". Сочи, че в действителност към момента на проверката, с извършването на констатацията за обществен превоз на пътници и отнемането на СУМПС на водача, извършвал превоза, от компетентните административни органи се постига преустановителния характер на мярката, като се преустановява нарушението - извършване на този превоз без лиценз за превоз на пътници. Срокът на мярката обаче е определен до отстраняване на нарушението. Според жалбоподателя ЗАвП изисква лицензионнен режим за извършване на обществен превоз на пътници и в този смисъл, отстраняване на нарушението по смисъла на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.

"б" би трябвало да означава извършване на правни действия по лицензиране на превозвача. В хипотеза на преустановен случаен обществен превоз на пътник обаче, без идея на шофьора да извършва впоследствие дейност по превоз на пътници по занятие, осъществяването на факта по лицензиране на практика се оказва нежелан и непостижим, т.е. събитие, което никога няма да настъпи. Счита, че във всички случаи мерките за принуда следва да имат нормативно определен вид, размер, срок, какъвто в конкретната хипотеза законодателят е въвел да бъде срокът "но за не повече от една година". Предвид законодателния подход, да не се определи срок на мярката с конкретна продължителност, а да се зададе краен срок на прилагането й, в компетентността на органа е да определи точната й продължителност. Неопределяйки такава, а пренасяйки текста на нормата в съдържанието на акта си, органът във всички случаи определя срок на мярката 12 месеца, без мотиви затова. Според жалбоподателя последният подход не е съответстващ на изискването за мотивираност на волята на администрацията и гарантиране на ефективни средства за защита на адресата на мярката. Съгласно т.

2 от ТР № 4 от 22.04.2004 година по ТД № 4/2004 година на ВАС, в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, неизлагането на мотиви съставлява основание за отмяна на административния акт и същият се явява постановен в нарушение на чл. 59, ал. 1 от АПК във връзка с ал.

2, т. 4 от същия нормативен акт.

На следващо място в жалбата се сочи, че административният орган е пристъпил към прилагане на ПАМ, без да изясни действителните взаимоотношения между жалбоподателя и превозваното от него лице. Установено е извършване на таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров апарат. Сочи се в жалбата, че от събраните в хода на производството доказателства не се твърди, че е заплатено или договорено заплащане на превоза. Не е имало нито предварително договаряне за заплащане на цена за превоз, нито последващо заплащане от страна на лицето, посочено като пътник. От страна на жалбоподателя не е реализирана никаква икономическа полза от превоза на лицето. Самите обяснения на возеното в автомобила лице В.С.Т. твърди, че са снети от полицейски орган и по съществото си представляват негодно доказателствено средство.

Жалбоподателят сочи още, че при издаване на заповедта адресатът не е уведомен за започнало спрямо него административно производство, като са нарушени правата му - не са снети от него обяснения по случая.Навежда доводи, че заповедта за ПАМ е постановена и при явно несъответствие с целта на закона.

В заключение моли съда да отмени като изцяло неправилна и незаконосъобразна Заповед за ПАМ № РД - 14 - 3501 /28.09.2023г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ - Плевен, и претендира сторените в производството разходи, вкл. дължимото адвокатско възнаграждение за предоставена на жалбоподателя правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.3 пр. II от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв.Б. с пълномощни на л.32 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея основания. По същество моли за нейната отмяна, претендира разноски.

Ответникът по жалбата- Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Плевен в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В придружителното писмо, с което е изпратил административната преписка в съда, е изразил становище заповедта да бъде потвърдена, прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя размер за адвокатско възнаграждение.

Административният съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 27.09.2023г. е извършена проверка, при която е установено, че А.А.М. е извършвал обществен превоз па пътник: В.С.Т. от гр.Кнежа, от която са снети писмени обяснения , като превозът е извършен срещу заплащане с лек автомобил „Опел Зафира". категория M1 с peг. № ***, собственост па А.А.М., без последният да притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Р.

България или лиценз на Общността за превоз на пътници, установено от направена справка в информационна система па ИА“АА" гр. София. За констатираното нарушение е бил съставен приложеният на л.21 от делото Акт за установяване на административно нарушение №331275/27.09.2023 год., в който жалбоподателят е вписал следните възражения: „Не съм такси и не съм взимал пари“. От пътника в автомобила са снети сведения, приложени на л.22 от делото. От дадените сведения се установява, че на 27.09.2023г. Т. е посетила аптеката на центъра, отишла около 10:15 часа на „Автогарата“ за да вземе едно такси и да я закара до къщата в махалата, където живеят родителите й. Качила се в едно такси, като сочи, че не познава шофьора, знае, че е от нейната махала. Помолила го да я закара до махалата, като той я помолил да не казва, „че ще я вози за пари“, тъй като трябвало, след като я закара до къщи, да му заплати за услугата. Качила се в колата и по- късно били спрени от полиция.

Издадена е и оспорената в настоящото производство

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-3501/28.09.2023 год. на Директора на РД „Автомобилна администрация“-Плевен, с която спрямо жалбоподателя са приложени принудителни административни мерки, както следва : по чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ и ал.2, т.1 от ЗАП-спиране от движение за срок не повече от 12 месеца чрез сваляне и отнемане на предна табела с рег.номер *** и отнемане на свидетелството за регистрация №********* на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег***, категория М1, собственост на А.А.М.; по чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАП-временно отнемане на СУМПС №********* на водача А.А.М. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 28.09.2023 год., а жалба против нея е подадена на 3.10.2023 год. направо в съда.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна страна, адресат на акта, пред компетентния съд и против административен акт, който по неблагоприятен начин засяга адресата си.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на съда намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.107 от ЗАП, съгласно който принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. Процесната заповед е издадена от И.Д. Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Плевен, който е оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.106 и чл.106а от ЗАП с приложената на л.20 от делото Заповед №РД-01-553/23.11.2021 год. на Изпълнителния директор на ИААА.

Заповедта е издадена в писмена форма и формално съдържа установените в закона реквизити. В нея са изложени фактически основания, обуславящи издаването й – описано е нарушението, като от една страна са посочени обстоятелствата, при които е извършено, а от друга страна е налице препратка към констатациите, съдържащи се в съставения АУАН.

В ЗАвтП са уредени условията и редът за извършване на обществени вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Извършването на обществени превози на пътници или товари без изискуемия лиценз или удостоверение за регистрация е основание за прилагане на ПАМ както по отношение на собственика на автомобила, с който е извършен превоза – чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗАвП, така и за водача – чл. 106а, т. 4, б. "б" ЗАвП

/които в случая са едно и също лице/, като и в двата случая законът предвижда срокът на мярката да е до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. В случая основание за прилагането на двете процесни принудителни административни мерки е извършването на обществен превоз на пътници, без за автомобила да е бил издаден лиценз, като адресат на двете мерки е жалбоподателят в качеството си едновременно на собственик на МПС и на водач на МПС. За да бъдат приложени посочените мерки, в процеса следва да са установени както вида на извършвания превоз, така и спазването на установените в закона изисквания за него.

Разпечатката съдържа 30 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b85f65f7-8321-40bf-9265-c47b0a3c186a