Протокол № 244 от 06.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 244 гр. Пловдив, 05.12.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева

Сложи за разглеждане докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20225000500497 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:47 часа се явиха:

Жалбоподателят-ищец В. Б. Д., редовно призован, се явява лично.

Жалбоподателят-ответник ПРБ, редовно призован, не изпраща представител.

За контролиращата страна – АПП, редовно призована, се явява прокурорът Д. К..

Жалбоподателят-ищец Д.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР К.: Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се делото:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от В. Б. Д. против решение № 904/24.06.2022 г., постановено по гр.д. № 2409/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, в частта, в която предявеният от него иск е отхвърлен за разликата над 3 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. Жалбоподателят твърди, че 1 решението в тази част е неправилно, тъй като съдът не е съобразил в пълен обем понесените от него вреди и дължимото за тях обезщетение, поради което моли съда да го отмени и да постанови друго решение, с което да му присъди справедливо обезщетение, както и направените по делото разноски в пълен размер. Не е взел становище по подадената от ПРБ въззивна жалба.

Постъпила е въззивна жалба и от ПРБ чрез ОПП против същото решение в частта, в която тя е осъдена да заплати на В. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.10.2016 г. до окончателното й изп лащане, и 250 лв. разноски, като жалбоподателят счита, че решението е неправилно в тези части по изложените във въззивната жалба съображения, поради което моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части или да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди до справедлив такъв, съответстващ на принципите на чл. 52 ЗЗД, доказаните неимуществени вреди и утвърдената практика в страната по този род дела при отчитане наличието на основание по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Не е взел становище по въззивната жалба на В. Д..

Жалбоподателят-ищец Д.: Поддържам подадената от мен въззивна жалба и оспорвам тази на П..

Няма да соча нови доказателства.

ПРОКУРОР К.: Жалбата на ОПП намирам за основателна, а тази на ищеца е неоснователна.

Няма да сочим нови доказателства.

С оглед липсата на доказателствени искания от страните и доколкото делото е изяснено от фактическа страна, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

Жалбоподателят-ищец Д.: Моля да постановите по възможност, по ваше усмотрение, справедливо решение.

Така или иначе това, което е минало, е минало и никой не може да ми върне загубеното време. П. не можа да докаже тезата си.

Същата вечер бяхме на сватба и имаше около 150 свидетеля, 20-30 от 2 тях до сутринта бяха с мен. Никой от тях не беше разпитан по никакъв повод.

По цялото дело няма нито един разпитан свидетел от сватбата – странно, но факт. Те щяха да установят, че аз не съм бил точно на това място, където искаше да докаже тогавашната прокуратура, че съм бил.

Второто най-странно нещо е, че за двата ми престоя в болница няма нито един ред, нито една буква в делото. Нямам намерение да доказвам нищо, но просто го казвам като факт. Бил съм в болница, имам достатъчно операции, но просто тази неща вече ги няма налични в съвременния архив на болниците. Единият бил потопен, другият бил изхвърлен, изгорен и т.н, но няма нито ред доказателство.

Това са двете странни неща, които по цялото дело така и не се разгледаха от съда. Делото един-единствен път влезе в съда и беше върнато за ново разглеждане, защото беше абсолютен батак, казано по български.

От тук нататък нормално е П. да защитава своята теза.

Това всичко го казах като предисловие, защото така или иначе до 2007 г. делото е стояло в П., а пък е нямало доказателства за нищо. Можело е да бъде прекратено, да ми се върне паспорта, да мога да пътувам, да отида да работя в чужбина. Тъщата ми беше там от 1996 г. В момента, в който ми се върна паспортът, аз започнах работа - да пътувам като шофьор на камион, което си е достатъчно голям доход, който съм загубил от 1998 г. до 2007 г. – 2008 г.

Нямах работа, защото собствениците на ресторанта, в който тогава работех – „Синята къща“, като разбраха, че съм арестуван, не ме оставиха на работа. Разбра се и в града. Чак през 1998 г. успях да си намеря работа по специалността - като сервитьор. Дотогава съм бил без работа. Аз не мога да стана инженер, като съм завършил ТОХ-а.

Усложненията вкъщи няма смисъл да ги описвам. Съпругата ми ги е казала достатъчно. Просто няма какво повече да кажа. Много е неприятно, но въпреки всичко, да сме живи и здрави. Съпругата ми завърши две висши образования, синът ми също, а аз не успях заради тези неприятности, но съм достатъчно доволен от живота, както се казва.

Претендирам обезщетение, както е предявено – 30 000 лв. да е таванът.

ПРОКУРОР К.: Становището ми е, че въззивната жалба на ищеца 3 срещу решението на първата инстанция е неоснователна. Поддържам доводите в жалбата на ОПП, които моля да разгледате подробно.

Не се присъединявам единствено към довода за недопустимост на иска на Д.. Считаме, че същият не само е допустим, но и доказан по основание, но ищецът не е доказал иска си съобразно така предявения от него размер.

Същевременно и определения от съда също считаме, че е завишен. Моля наистина да обсъдите подробно изложените от колегата доводи за наличие на основание в конкретния случай по това дело на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ.

Считам, че аргументите за това са съдържателни и си заслужава отново да бъдат разгледани и преосмислени от вас. Моля да съобразите, че това производство е протекло само на досъдебна фаза, като П. сама го е преустановила с постановлението си за частично прекратяване.

Безспорно намирам, че ищецът има принос в това обвинението срещу него да съществува във времето до частичното му прекратяване, като вкл. и основанията за налагане на действия по отношение на него за периода от време, установен по делото, на най-тежката мярка за неотклонение също се касае и на обстоятелства, които са изцяло в неговата сфера и е нямало как органите на П. да не ги съобразят при своите процесуални действия, защото иначе те биха били незаконосъобразни.

Моля да имате предвид изложеното, както и подробно развитите доводи в жалбата и да отмените първоинстанционното решение, като постановите ново, с което да намалите отговорността на П. съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ и да счетете, че не е доказан искът в размера, определен от първоинстанционния съд и да намалите размера на обезщетението за понесените от Д. неимуществени вреди. Струва ми се, че 1500 лв. е размер, който би обезвредил ищеца за понесените от него и действително доказани вреди.

Съдът обяви, че ще се произнесе в законния едномесечен срок, считано от днес, т.е. до 05.01.2023 г.

Протоколът изготвен в с. з.

Заседанието се закри в 09:54 часа.

4

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5