Решение № 4751 от 07.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4751 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100507057 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20002886/06.01.2021г. по гр.д. № 1100 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 47-ми състав са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 2000360/09.01.2017г. на „И.”ООД – в несъстоятелност, ЕИК ******* срещу „И.”АД, ЕИК ******* за заплащане на основание на 55, ал.1 от ЗЗД на сумата от 489,31 евро - част от общо дължимата сума от 19037,23 евро , представляващи недължимо платена и неправомерно начислена наказателна лихва за периода от 31.03.2009г. до 18.08.2009г. по допълнително споразумение № 3/18.08.2009г; на сумата от 2208,27 евро представляващи част от общо дължимата сума от 95329,75 евро недължимо платени и неправомерно начислени наказателни лихви по допълнително споразумение № 4/01.03.2010г.; ; на сумата от 351,26 евро част от общо дължимата сума в размер на 18078,17 евро, представляващи неправомерно начислена и усвоена от ответника такса по допълнително споразумение № 4/01.03.2010г.; на сумата от 401,86лв. представляващи част от общо дължимата сума от 20702,01 евро акумулиран негативен резултат от неправомерно начислена такса по допълнително споразумение №

4/01.03.2010г.; на сумата от 1662,21 евро част от общо дължимата сума в размер на 85602,67 евро, представляваща акумулиран негативен резултат от неправилно изчисляване и капитализиране на възнаградителни лихви в размер на 105947,53 евро като част от главница по договор за кредит при сключване на допълнително споразумение № 6/26.03.2012г. за периода от 26.03.2012г. до 1

09.01.2017г; като е отхвърлен и предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за установяване на недължимост на сумата от 4000лв. част от 394 344,80 евро тъй като пратените от продажба на недвижими имоти собственост на ищеца и ипотекирани в полза на ответника след сключване на допълнително споразумение № 6 е следвало да се отнасят за погасяване на главницата по кредита; като „И.”ООД – в несъстоятелност, ЕИК ******* е осъдено да заплати на „И.”АД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 8800лв ., представляващи съдебни разноски.

С Решение № 20030025/14.04.2022г. по гр.д. № 1100 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 47-ми състав постановено по реда на чл. 250 от ГПК е оставена без уважение молба на И.”ООД – в несъстоятелност, ЕИК ******* за допълване на постановеното по делото решение като съдът се произнесе по искането за изменение на договорни клаузи по договора за кредит поради стопанска непоносимост на основание на чл. 307 от ТЗ.

Срещу така постановено Решение от 06.01.2021г. е депозирана въззивна жалба вх. № 250943031/02.06.2021г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 28.05.2021г. от ищеца „И.”ООД – в несъстоятелност , ЕИК ******* в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.

Правилно било прието от СРС, че вземане за сумата от 489,31 евро е възникнало, но неправилно било прието че същото е погасено по давност.

Срокът на погасителната давност била 5 години, началния момент на същата била установяването на недължимост на сумата, а не както приел СРС – от момента на плащането й. В случая нямало влязло в сила съдебно решение, установяващо недължимост на сумата и така вземането не било погасено по давност. По иска за 220827 евро правилно било прието от СРС, че споразумение № 4 било изпълнявано от ищеца в срок в частта за плащането на сумата от 187428,44 евро и така същото е породило действие , че няма основание за начисляване на наказателни лихви за периода от 01.01.2010г. до 12.04.2010г. в размер на 174400, 63 евро , че за този период не бил в забава, че начислената наказателна лихви е била без основание, но отново СРС допуснал същата грешка като за сумата от 489,31 евро, приемайки че и вземането за 2208,27 евро е погасена по давност. По иска за сумата от 351,26 евро СРС отново правилно приел, че няма основание за начисляването й, защото това било повторно начисляване на таса за управление, която вече била събрана, но отново допуснал грешка при прилагане на института на погасителната давност, идентично с тази по първите два иска. По иска за 401,86лв. неправилно било прието от СРс, че не бил доказал в какво се изразява негативния резултат на управлението на кредита и в неправилното събиране втори път на такса за управление. Правилата на формалната логика били достатъчни, за да се приеме, че щом една сума е неоснователно събрана и вместо да се отнесе за погасяване на дълга, то автоматично и негативния резултат бил непогасяването на дълга за тази сума. Допълнителна пряка 2 последица от това било и начисляването на допълнителни възнаградителни и наказателни лихви. Ако банката не беше събрал тази сума и вместо това я бил използвал за погасяване на задължението по договора за кредит, то нямало да расте , а щяло да намалява както за главница, така и за лихви, негативния резултат се установявал от баланса по кредита. По иска за 1662,21 евро неправилните изводи на СРС се дължали на несъобразяване на договореното между страните погасяване на главницата. С допълнителното споразумение № 6 било договорена поредност на погасяване на задълженията различна от тази по първоначалния договор Нямало пречка да се постигне такова съглашение, защото нормата на чл. 76, ал.2 от ЗЗД не била императивна. Така следвало да се приеме, че със средствата, постъпили от продажбата на ипотекираните имоти , първо се погасява главницата. По същите съображения неправилен бил извода на СРС и по иска за 4000лв., защото с решението си СРС отказал да приложи § 7 от допълнителното споразумение № 6. В хода на устните състезания е посочило, че в случая с чл. 4, ал. 3 от договора страните са се съгласили банката да управлява авоарите по кредитната сметка, тоест банката действала като управител на тези парични активи, дължала справки за управлението им. Така сметка не била давана. Приложила била разпоредбата на ч. 115, ал.1, буква „г” от ЗЗД и давност за вземанията по чл. 55 от ЗЗД не била текла изобщо. Тази погасителна давност била прекъсната и с образуване на делото за несъстоятелност. Разпоредбата на чл.7 от споразумение № 6 от договора следвало да се тълкува в цялост и тогава би се обосновал извод, че суми от продажба на активи се отнасят за главницата, отнасянето им по други пера било незаконосъобразно. Споразумение № 6 имало характер на спогодба, към него момент всички задължения били предсрочно изискуеми. В резултат на взаимните отстъпки се постигнало съглашението по § 7 от споразумение № 6. Претендирало е разноски.

Оспорило е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски за адвокат.

Въззиваемят ответник по исковете на „И.”АД, ЕИК ******* е оспорило жалбата. Посочило е, че решението е правилно. Вземанията не били възникнали, евентуално били погасени по давност, евентуално били погасени чрез прихващане, възражения за които било направило с отговора на исковата молба и другите депозирани молби.

Искът основан на стопанска непоносимост бил недопустим, защото стопанска непоносимост не можела да се релевира чрез правоизключващо възражение, а само с конститутивен иск по чл. 307 от ТЗ, какъвто не бил предмет на делото. Този иск бил и върнат с влязло в сила определение на СРС. Представените с искова молба споразумение № 2 и № 5 не били в пълнота, останалите книжа, представени от ищеца били нечетливи копия, действителните съглашения между страните били представени в цялост от ответника, те следвало да бъдат съобразени от съда. СРС не бил съобразил допълнително споразумение № 2 и на това се дължал неправилния му извод за възникване на вземанията по първите три иска. С това споразумение не се заличавали последици от вече настъпила 3 забава , а само променя падеж на първата от трите вноски, имало погасителен план. Дори и текст на § 1 от допълнително споразумение № 3 сочел, че забава по плана по споразумение № 2 към него момент е имало С това споразумение № 3 била прекъсната забава само за сумата от 539810,10 евро и то само за период от 07.08.2009г. до 30.11.2009г., без да е заличена настъпилата забава от 31.03.2009г. до 07.08.2009 и дължимостта на наказателните лихви. С приетото заключение по счетоводната експертиза вещото лице посочило, че лихви за забава за период от 27.12.2007г. до 18.12.2008г. не са начислявани, че такава е начислявана за следващата годи а, както е посочен и размер от 55 206,74 евро.

За периода от 07.08.2009г. до 30.11.2009г. наказателна лихва не е начислявана, защото не е имало забава. След това начисленията за наказателна лихва били само за просрочената сума по първа и втора вноска, което доказвало че няма начислена и събрана недължи ма наказателна лихва. Вещото лице установило, не само че няма начислени недължими суми, а че към 31.12.2009г- има неплатени суми от 30 000,26 евро. Неоснователни били твърдения, че вземания не са погасени по давност. Правилно било прието от СРС, че срок на погасителна давност започва да тече от плащането на сумите.

Неправилно било прието от СРС, че нямало основание да се начислява наказателна лихва за забава за периода от 01.01.2010г. до 12.04.2010г., този неправилен извод се дължал на неправилно тълкуване на норми на споразумение № 4, а и мотивите на СРС били вътрешно противоречиви. Дори да се приемело, че няма основание да се начислява лихва върху сумата от 2170 000 евро, то основание да се начислява лихва върху останалата част от сумата съществувало, защото тази останала част безспорно било платена със забава.

Към 01.01.2017г. просрочена главница била 2669 791,80 евро, а не 2170 000 евро, това било посочено в допълнително споразумение № 4, към 01.10.2010г. цялата главница била в просрочие, платените от 0.01.2010г. до 12.04.2010г. суми били отнесени за погасяване на главница, като останалата непогасена главница от 2170000 евро с допълнителното споразумение № 4 била с продължен срок за плащане. За периода до 12.04.210г. се дължала лихва за забава, нямало съглашение за тези суми да не се начислява лихва за забава.

Продължаването на срока за плащане на главницата от 2170000 евро имало действие занапред, не опрощавало вече изискуеми лихви за забава. Отделните разпоредби на споразумение № 4 имали действие от различни моменти.

Нямало обща воля изпадането в забава да се постави в зависимост от поведението на ищеца във връзка с плащането на сумата по § 10 от допълнителното споразумение. Разминаването във вижданията на страните за волята им по споразумение № 4 било преодоляно през април 2010г. и в резултат на същото ищецът оттеглил жалбата си пред БНБ срещу отказа на ответника да върне наказателна лихва. Затова и със споразумение № 5 и № 6 нямало воля на страните плащания на лихви да се сторнират или да се отнесат за погасяване на други задължения. Сумата от 95329,75 евро не била само наказателна лихва за периода от 01.01.2010г. до 12.04.2010г., а включвала и наказателна лихва за период преди 01.01.2010г., възнаградителна лихва, и при 4 двата варианта на счетоводната експертиза се установявало че нямало недължимо платени лихви. Вземането било погасено и по давност. По иска за 351,26 евро се установило, че таксата за управление се дължи и за продължения срок на договора, защото тези клаузи не били променени.

Таксата била в размер на 19237,54 евро и тя не била платена в пълен размер.

Такса била платена на 12.04.2010г. в размер на 14733,93 евро, като изрично ищецът сочел това основание за внасяне на сумата, което доказвало, че ищецът приемал тази такса за дължима. Това вземане също било погасено по давност. По същите съображения недължима била и сумата от 401,86лв.

Сумата от 18078,18 евро била платена при съществуващо основание за същото, поради което и нямало акумулиран негативен резултат, ищецът продължавал да дължи суми по договора и това се установявала от вариант 2 на счетоводната експертиза. Дори сумата от 18078,17 евро да се отнесяла за погасяване на главница отново оставали значителни по размер неплатени суми. Отделно с погасяване по давност на вземането за 18078,17 евро по давност на основание на чл. 119 от ЗЗД се погасявало и вземането за акумулиран негативен резултат. Правилно било прието от СРС че не се дължи сумата от 1662,21 евро. Твърденията на ищеца били неотносими към основанието на този иск въведеното с искова молба основание на този иск уточнено с молбата от 30.04.2019г. било неправилно изчислени и капитализирани лихви в размер на 105947,53 евро с допълнителното споразумение от 26.03.2012г. Във въззивното производство ищецът се опитвал да измени основанието на този иск, сочейки че недължимостта на сумата се дължи на неправилна поредност на погасяването на задълженията. Този опит за промяна на основанието бил недопустим. По този иск макар и като краен резултат извода на СРС да бил правилен, неправилно било прието че има недължимо начислена наказателна лихва от 174400,63 евро. Заключението по счетоводната експертиза установявало обратното. Това заключение сочело и че дължимата възнаградителна и наказателна лихва от общо 03923,93 евро не била капитализирана. Реално за ищеца бил акумулиран позитивен резултат, защото е намален общия размер на задължението. С влязлото в сила съдебно решение на СГС, І-14 състав по дело № 16598/2013г. със сила на пресъдено нещо била установена дължимостта на сумите за първите шест вноски по главница по договора и по сключените шест споразумения, включително и допълнително споразумение № 6, размер на главница от 2275947,53 евро включвала и капитализирана лихва от 105947,53 евро. За тези обстоятелства спорът не можел да се пререшава. Разпоредбата на § 7, ал.2 от допълнително споразумение № 6 не дерогирало приложението на § 4 от договора относно поредността на погасяване на задълженията по договора. С допълнителното споразумение № 6 само се уреждал ангажимент на банката да даде съгласие за заличаване на ипотеки без да са платени всички задължения по договора.