Решение № 333 от 19.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. София, 19.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20251800500905 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 177 от 21.05.2025 г., постановено по гр. дело № 487/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Ботевград, И. А. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Ботевград, ул. „Велчо Шунтов“ № 12, и Б. А. К. с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: ул. „Велчо Шунтов“ № 12 са осъдени да заплатят солидарно на Д. В. Й. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.

Ботевград, ул. „Александър Стамболийски“ № 35, по искове с правно основание чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, сумата от 6000,00 лв. (шест хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на нанесен му побой на 14.08.2023 г. в гр. Ботевград, изразяващи се в изживени физически болки и страдания, стрес, унижение, страдания, безпокойство, липса на спокоен сън, тревожност, апатия и постоянен страх, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 14.08.2023 г. (датата на деянието) до окончателното изплащане на вземането, като са отхвърлени исковете за разликата над уважения размер от 6000,00 лв. до пълния предявен такъв от 20 000,00 лв. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И. А. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Ботевград, ул. „Велчо Шунтов“ № 12, е осъден да заплати на Д. В. Й. с 1

ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Ботевград, ул. „Александър Стамболийски“ № 35, сумата от общо 423,75 лв. (четиристотин двадесет и три лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща разноски, от които 120,00 лв. – за държавна такса; 1,5 лв. – за държавна такса в обезпечителното производство; 2,25 лв. – за държавна такса по частна жалба и 300 лв. – за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. В. Й. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Ботевград, ул. „Александър Стамболийски“ № 35, е осъден да заплати на И. А. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Ботевград, ул. „Велчо Шунтов“ № 12 и на Б. А. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ул. „Велчо Шунтов“ № 12, сумата от по 350,00 лв. (триста и петдесет лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.

Срещу решението в отхвърлителната част е депозирана въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Д. В. Й., чрез пълномощника му адв. В. Т.. Излага се, че размерът на присъденото обезщетение в размер на 6000 лева е прекалено занижен и не отговаря на критериите за справедливост.

Посочва, че следвало да се отчете, че е имало удари в главата, нанасяни от две лица едновременно, в светлата част на деня. Твърди, че не е отчетено обстоятелството, че след побоя, освен всички останали травматични увреждания ищецът е и със счупен нос и затруднено дишане, което продължавало и към настоящия момент. Посочва, че изключително жестокия побой се е развил пред очите на малолетното дете на ищеца, което е наблюдавало в парка как двамата ответници нападат баща му. Посочва, че съдът изцяло е игнорирал свидетелските показания на св. Л.П., който пред разпита си в проведеното открито съдебно заседание пред първата инстанция на 17.04.2025 г. заявил, че ищецът не желае да се връща в България, тъй като се чувствал унизен. Излага, че съдът не съобразил емоционалните травми на ищеца и икономическата обстановка в страната /постоянно покачване на цените/. По същество прави искане да бъде отменено решението в обжалваната част и постановено друго, с което искът уважен за пълния предявен размер от 20 000 лева.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемите Б. А. К. и И. А. К., чрез пълномощниците им адв. Г. У. и адв. В. М. са подали писмен отговор на въззивната жалба и е взето становище за неоснователност.

Претендират разноски.

Депозирана е частна жалба от Д. В. Й., чрез адв. В. Т. – САК срещу определение № 667/19.08.2025 г., с което е отхвърлена молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските. Изложено е, че не е отчетен факта, че се касае за високо квалифициран труд за оказана правна помощ по 2 делото. Счита, че производството не е елементарно от правна страна – ангажирани са множество доказателства, разпитани са четирима свидетели.

Прави искане да бъдат присъдени разноски в пълния претендиран размер от 5000 лева.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на частната жалба от Б. А. К. и И. А. К., чрез пълномощника им адв. Г. У., в която изразяват становище за неоснователност.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Ищецът Д. В. Й. е предявил срещу отвениците И. А. К. и Б. А. К. субективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – съответно за сумата от общо 20 000 лв., претендирана с о л и д а р н о от двамата ответници, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени вследствие на нанесен му побой на 14.08.2023 г. в гр. Ботевград, изразяващи се в изживени физически болки и страдания, стрес, унижение, страдания, безпокойство, липса на спокоен сън, тревожност, апатия и постоянен страх, продължаващ и понастоящем, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба, с които я оспорват.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

По отношение правилността на акта, съдът е ограничен от посочените в жалбата основания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или когато следи за защита на интереса 3 на определени частно правни субекти. Извън тези две хипотези при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на посочените негови фактически констатации. В този смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и константната такава, обективирана в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от

ГПК- Решение № 250/27.06.2011 г. по гр. д. № 1061/2010 г. на ІV г.о.; Решение № 764/19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/2009 г. на ІV г.о.; Решение № 14/07.02.2014 г. по т.д. № 1130/2013 г. на ІІ т.о.;Решение № 196/11.04.2012 г. по т.д. № 994/2010 г., ІІ т.о.;Решение № 702/05.01.2011 г. по гр. д. № 1036/2009 г.

ІV г.о. и др.

В конкретният случай, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материални норми.

Въззивният съд приема решението и за правилно, като във връзка с оплакванията на въззивника следва да се добави и следното:

По делото е установено, че със Споразумение по НОХД № 314/2024 г. по описа на РС – Ботевград, одобрено и влязло в сила на 23.10.2024 г, което има характер на влязла в сила присъда, всеки от двамата ответници е признат за виновен в това, че на 14.08.2023 г., около 17:00 ч. в гр. Ботевград, обл.

Софийска, в градския парк, действайки в съучастие с другия като съизвършител, се заканил с убийство на Д. В. Й. от гр. Ботевград, изричайки думите: „Ще те убием, ще те бием, където те срещнем!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Със същото споразумение всеки от двамата ответници е признат за виновен и в това, че на 14.08.2023 г., около 17:00 ч. в гр. Ботевград, обл. Софийска, в градския парк, действайки в съучастие с другия като съизвършител, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като нанесъл побой на Д. В. Й. от гр. Ботевград и крещял:

„Ще те убием, ще те бием, където те срещнем“, като деянието е съпроводено с изключителен цинизъм и дързост, а именно извършено на публично място, в светлата част на деня, пред множество граждани, сред които и малолетни лица – престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

С оглед изложеното, по делото

4 безспорно е установена противоправността на деянието, вида и характера на настъпилата вреда, вината на дееца и причинно-следствената връзка помежду им, което прави предявения иск доказан по основание. Споразумението съдържа признание и на посочените в него факти и обстоятелства.

Предвид на това съдът приема, че ответниците са осъществили елементите от фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД.

Спорен се явява въпроса между страните за определяне на размера на справедливото обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

По отношение размера на иска и при определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на извършеното спрямо него престъпление. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, респ. - не следва да води до неоснователно обогатяване на ищеца.

Вредите, които е претърпял ищеца са в резултат на престъпление по чл.

144, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК и по чл.325, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено от ответниците.

Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките, страданията, неудобствата и други нематериални последици, възникнали от престъплението. Съдебната практика в тази насока е константна, като при всички случаи се базира на еквивалентност на обезщетението с действително претърпените вреди. В този смисъл е и задължителната съдебна практика установена с т. 11 на Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и т. 7 на Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съгласно която понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще и др.

Видно от съдебно-медицинско удостоверение № 694/2023 г., издадено на 15.08.2023 г. от д-р И.Б. /съдебен лекар при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД/ при прегледа на Д. В. Й. се установява множество кръвонасядания и хематоми в областта на главата, със затваряне на лява очна цепка, подконюктивален 5 кръвоизлив на ляво око, подкожен хематом в областта на носа, разкъсноконтузна рана на лява ноздра, множество охлузвания на горни и долни крайнини. Тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удар с или върху такива, както и при тангенциално действие и могат да се получат по време и начин, както съобщава прегледаният. Причинили са временно разстройство на здравето, неопасно за живота.