Решение № 26 от 10.01.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 3690/2024
- Вид
- Решение № 26
- Подписан
- 10.01.2025
- В сила
- 28.04.2025
- Състав
- Ивелина Христова - Желева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.63, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.174, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.25 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 26 гр. Варна, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ивелина Х.а - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Х.а - Желева Административно наказателно дело № 20243110203690 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.
Н. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Карамфил” № 13, вх.В, ет.2, ап.25, депозирана чрез процесуален представител адв. Й.А. от АК - гр. Варна против Наказателно постановление № 24-0436-000559, издадено на 30.08.2024г. от Началник сектор в ОДМВР Варна, РУ 02 Варна, с което му е наложено : административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че НП е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че в обстоятелствената част на наказателното постановление не е посочена никаква фактическа обстановка, при която е извършено нарушението. По същество липсвало описание на конкретно установените факти и обстоятелства. Липсвало ясно и категорично описание на съставомерните елементи от фактическия състав на конкретното нарушение по чл.174, ал.З от ЗДвП. АНО възпроизвел в цялост съдържанието на нарушената норма, което се явява правен извод, а не описание на нарушението от фактическа страна. В ясния и ненуждаещ се от граматическо тълкуване текст на посочената норма посредством използвания съюз „или“ законодателят ясно е разграничил две форми на изпълнително деяние - отказ да бъде извършена проверка с тест, или отказ да изпълни предписание за химико1 токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, все с една цел — установяване наличие на употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС. Това фактологично съдържание на НП създавало неяснота и затруднения досежно действителната воля на АНО, тъй като е посочил 2 изпълнителни деяния на чл.174, ал.З от ЗДвП и е приел за извършени 2 нарушения, като е посочил и цялата норма за нарушена, която съдържа 4 отделни нарушения, а е наложил едно наказание по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП. В НП следвало ясно и недвусмислено описанието на нарушението и сочената за нарушена норма да бъдат едни и същи. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява от адв.А.. По съществото на делото адв.А. пледира за отмяната на НП на основанията посочени в жалбата.
Наказващият орган , редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител- юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят В. Н. Х. е правоспособен водач на МПС, като притежава СУМПС №285972886, валидно до 09.12.2032г. за категории В, М, АМ.
В периода от 2003г. до м.08.2024г. спрямо него били издадени и влезли в сила общо 16 наказателни постановления за различни нарушения на ЗДвП. В този период били прекратени по давност общо три АНП, касаещи нарушения на ЗДвП и били издадени общо 26 фиша за различни нарушения на ЗДвП .
На 04.08.2024 г., около 10:40 часа в гр.Варна, възз. управлявал лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“, с peг.номер В 5302 НС по бул.“Христо Смирненски“ посока бул.“Цар Освободител“. В същото това време екип , формиран от полицаи охрана на обществения ред при Второ РУ-Варна- св.Т. А. и К. Д. , осъществявали служебните си задължения. Те били със служебен автомобил с обозначителни знаци „Полиция“ и спрели за проверка въззивника до номер 135 на бул.“Христо Смирненски“ . След установяване на самоличността му , органите на реда обяснили на възз., че следва да бъде изпробван за употреба на алкохол и за наркотични вещества с техническо средство полеви тест „Дрегер Дръг тест 5000“ с фабричен номер ARSE 0052. На място бил извикан и св.К. К., командир на отделение при Второ РУ-Варна, който бил преминал специален курс за тестване с тестове за наркотични вещества и който 2 разяснил на възз. начинът , по който следва да бъде на направен тестът за алкохол и наркотични вещества, както и последиците от отказа да бъде тестван. Възз. приел да му бъде извършена проверка за алкохол, на отказал теста за наркотици. Предвид отказа на водача, св.А. издал на възз.талон за медицинско изследване №0165999, в което вписал, че той отказва теста, както и че трябва да се яви във ВМА-Варна. В талона било вписано още, че същият е връчен на възз. в 10:55ч. на 04.08.2024г., като не бил вписан час за явяване в лечебното заведение, а в графата за час за явяване св.А. посочил – „отведен“.
Впоследствие, около 11:40ч., същия ден, възз. бил отведен от органите на полицията във ВМА-МБАЛ –Варна, където бил приет от д-р М.Г.. Д-р Г. съставил Протокол за медицинска експертиза за употреба на алкохол или друго силно упойващо средство амб.№5087/04.08.2024г., в което вписал данните на въззивника. Тъй като възз.отказал даването на кръвна проба, лекарят удостоверил това обстоятелство в цитирания протокол, което било удостоверено с подписите на възз., св.А. и освидетелстващия лекар Г..
При така установеното, още същия ден св.К. съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, в който посочил, че възз. е управление на лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“, с peг.номер В 5302 НС на 04.08.2024г, около 10:42ч. в гр. Варна, по бул.“Христо Смирненски“ посока бул.“Цар Освободител“ и отказа да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство полеви тест „Дрегер Дръг Тест 5000“ и не изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражение. Такива не постъпили и в законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН.
Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел, че фактическите и правните констатации на актосъставителя. НП било връчено лично на жалбоподателя на 09.09.2024г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетелите К., А. и Д., писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, талон за медицинско изследване, и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в с.з. от свидетелите К. К., Т. А. и К. Д. –очевидци на отказа за тестване с дръг теста. Съдът не намери опора в обстоятелствата по делото , за да не се довери 3 изцяло на показанията на свидетелите К. К., Т. А. и К. Д.. Тримата свидетели са случайни очевидци на събитията, които съобщават. За тях не се събраха данни, така щото да се счита, че те са заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото, или пък между тях и въззивиника да има отношения пораждащи съмнение в безпристрастността им. Техните показания са взаимно допълващи се. Несъществените разминавания в показанията на Д. и А. са напълно житейски логично оправдани. Все пак се касае за органи на реда, които ежедневно се сблъскват с подобни прояви.
Техните показания по отношение на главния факт на доказване в настоящото производство – че възз. е бил водач на МПС и че е отказал тестване за наркотични вещества на датата посочена в АУАН и НП, са последователни, логични и взаимно допълващи се.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 18.09.2024. видно от пощенското клеймо на пощенския плик , приложен по АНП/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор в ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – командир на отделение, оправомощен съгласно същата заповед и Заповед №365з-985/16.02.22г. на Директора на ОД на МВР-Варна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на свидетел. Действително в АУАН не фигурират ЕГН на свидетелите. Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно 4 индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с полеви тест. От фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че АНО е приел, че е налице отказ от извършване на проверка с техническо средство Алкотест дрегер.
Според чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и с глоба 2000 лв. Законодателят е въвел две форми на изпълнителното деяние на посоченото нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2. неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
В АУАН описаното адм. нарушение е управление на лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“, с peг.номер В 5302 НС на 04.08.2024г, около 10:42ч. в гр. Варна, по бул.“Христо Смирненски“ посока бул.“Цар Освободител“ и отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози „Дрегер Дръг тест 5000“ с фабричен номер A R S E 0 0 5 2 и не изпълнение предписанието за химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Същите фактически обстоятелства се съдържат в обстоятелствената част на НП с допълнителна информация.В мотивите на НП буквално е възпроизведено административнонаказателното обвинение по АУАН, като е посочено, че е допуснато нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като санкцията е наложена на осн. чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП .