Определение № 959 от 28.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 959 гр. София, 28.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20248002103063 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Н. П., против решение № 66 от 26.03.2024 г. по гр. дело № 330/2023 г. по описа на Бургаски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъденото на Д. Ж. Ж., на основание чл.

45 ЗЗД, обезщетение от 28500 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане.

Касаторът П. Н. П. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Извежда тези касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с липсата на анализ на правнорелевантните факти, значими за определяне на обезщетението, и на обсъждане на всички относими доказателства и доводи на страните, дори и при игнориране на част от тях, имащи за последица погрешни изводи за спорните обстоятелства относно вида и обема на вредите, приноса в настъпването на вредоносния резултат и определянето на размер на справедливо обезщетение. Иска отмяна на решението чрез намаляване на присъденото обезщетение на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди.

Претендира разноски.

Поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради очевидната му неправилност по чл. 280, ал. 2, пр.

3 ГПК и наличие на допълнителните селективни предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал.

1, т. 1 и 3 ГПК, по следните правни въпроси:

1. За начина на анализиране от съда на правнорелевантните факти от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, по който се твърди, че е дадено 1 разрешение от въззивния съд в противоречие с тълкуването в решение № 13 от 3.02.2022 г. по гр. дело № 1979/2021 г. на ВКС, IV г.о.;

2. За необходимото съдържание в мотивите на съдебния акт на анализ на събраните по делото противоречиви доказателства. Излага, че този процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. дело № 761/2010 г. на ВКС, IV г.о., и ППВС № 1/1953 г.;

3. Допълнителното влошаване на здравето, като хронична интоксикация например, може ли да се счита елемент от непозволено увреждане на здравето, посочено като основание на ищцовата претенция за обезщетяване, претендирана в исковата молба и пред първоинстанционния съд, дори и да не бъде изрично формулирано като такова;

4. Когато първоинстанционният съд формира убеждението си за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди въз основа на обстоятелството „допълнително влошаване на здравето“, следва ли при въззивна проверка на решението при отпадане на посоченото обстоятелство поради недоказаност, въззивният съд да редуцира/намали присъденото обезщетение поради отпаднало основание;

5. При определяне на степента на съпричиняване на вредите от пострадалия (приноса на пострадалия) и при определяне процента/сумата, с който се намалява обезщетението за неимуществени вреди на пострадалия, тъй като той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат или с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, прилага ли се принципът на справедливост, който се прилага при определяне на размера на обезщетението;

6. Намаляването на размера на обезщетението при съпричиняване свързано ли е с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства и кои обективни критерии са приложими при определяне процента/размера, с който следва да се намали обезщетението при съпричиняване;

7. Отразява ли се върху размера на присъденото обезщетението за претърпени неимуществени вреди от причинена от деликт телесна повреда формата на вината на причинителя на вредата, и

8. Смекчаващите вината обстоятелства елемент ли са на задължителната за гражданския съд влязла в сила присъда, респ. влязло в сила решение по административно-наказателното дело на наказателния съд, при разглеждане на гражданските последици от деянието.

Излага последните шест въпроса (от трети до осми въпроси) да са от значение са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Твърди въззивното решение в обжалваната му част да е също и очевидно неправилно поради определяне на многократно завишен размер на обезщетение за неимуществени вреди и неотчитане на значителния принос от настъпване на вредоносния резултат.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Д. Ж. Ж. е подал отговор на касационната жалба, в който се излагат съображения за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на наведените касационните основания. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след като извърши преценка на 2 наведените предпоставки на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, намира следното:

Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд след преценка на събраните доказателствени средства е приел за установени фактите, включени във фактическия състав за ангажиране на деликтната отговорност на ответника П. П. (сега касатор), въз основа на влязло в сила на 08.02.2023 г. решение по чл. 78а НК, постановено по н.а.х.д. № 487/2021 г. по описа на Ямболски РС. С решението ответникът е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ поради признаването му за виновен в това, че на 05.01.2019 г., в землището на [населено място], общ. С., местност „Б. “, като ловец, участващ в групов лов на дива свиня, със законно притежавано ловно оръжие, но снарядено със забранен за този вид лов ловен патрон със сачми 13/0, причинил на ищеца Д.

Ж. (ответник по касационната жалба) средна телесна повреда, изразяваща се в сляпо огнестрелно нараняване от травмиращ агент с кръгловата форма и диаметър около 1 см, проникващо в коремната област, и представляващо по медико-биологичния си признак „нараняване проникващо в коремната кухина“, при немарливо изпълнение на лова като правно регламентирана дейност в Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) и представляваща източник на повишена опасност, при която осъществяването на която е нарушил чл. 65, т. 15 ЗЛОД и на чл.59, ал.1 ЗОБВВПИ.

Въззивният съд е счел за установено от медицинските документи (епикриза, резултати от проведени изследвания и прегледи от 04.02.2023 г., 06.03.2023 г. и 13.04.2023 г.) и приетото пред първоинстанционния съд експертното заключение на медицинската експертиза, че за причиненото на ищеца Д. Ж. огнестрелно нараняване в коремната кухина в същия ден е проведено спешно оперативно лечение в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - гр. Сливен, като останалото след неговото нараняване чуждо тяло с приблизителен размер 1 см – проектил, който не притискал гръбначно-мозъчни структури и нерви, и е със завършена гранулация, е установено и при направена рентгенография на лумбо-сакрални прешлени в болница в Турция в предния и десния латерален сегмент на междупрешленото ставно пространство на L4-5 (четвърти и пети лумбален прешлен в дисковото пространство) и при констатирани от нея намаляла височина на междупрешлено ставно пространство на L4-5, нормална лумбална лордоза, нормални странични бодлести израстъци, педикули и междупедикулно пространство в нормални паравентикурарни меки тъкани. При проведено кръвно изследване на 06.03.2023 г. е констатирано и наличие на олово в количество 127.00 pgi/i при референтни стойности 0.00-40.00 pgi/i, а от проведен преглед от семеен лекар на 13.04.2023 г. - палпаторна болка по протежение на част от гръбначния стълб, изразен болков синдром тип остро лумбаго и лумбоишиалгия, намалена сетивност в засегната област и долни крайници, повече вдясно, за които са предписани болкоуспокояващи медикаменти.

3

Посочено е, че въз основа на тези данни от медицинските документи в приетото от първоинстанционния съд експертно заключение е изведен извод за продължил няколко месеца процес на лечение и възстановяване, от който три месеца ползван отпуск поради временна неработоспособност, и възможно пълно възстановяване (санация) на ищеца Д. Ж. след оперативно премахване на проектила поради възможните неблагоприятни последици от контакта с оловния материал, от който същият е изграден, което премахване от гръбначния стълб е високорисково поради близостта му с аортата. Въз основа на прието пред въззивния съд експертно заключение, изводите на които са възприети за достоверни като дадени от специалист клиничен токсиколог и въз основа на направени допълнителни за поставени на експертизата задачи изследвания, неизползвани при изготвяне на първоначалната експертиза, същият е приел в обжалваното решение, че установената гранулация е ограничила и обезвредила попадналото в тялото на ищеца ловна сачма и от последната не са налице характерните за оловната интоксикация признаци. Обсъдена е и възможността оплакванията на ищеца Д. Ж. от болки в кръста, в десния крак, затруднени и болезнени движения при физически натоварвания и при промяна във времето, раздразнителност, чести цефалгии и проблеми със съня, високо артериално налягане и други, да са признаци на посттравматичен стрес от преживяното и на дразнене, провокирано от присъствието на обемен процес (тип чуждо тяло) в организма му.

Обсъдени са от въззивния съд и събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Д. Т. - съпруг на сестра на ищеца Д. Ж., от които е приета невъзможността след случилото се, от което се наложило ползване на болничен отпуск от три месеца, а след това и на полагащия му се платен отпуск, да извършва тежка физическа работа и да стои дълго седнал, включително и при продължителни пътувания с автомобил, поради появили се болки в кръста и изтръпвания на десния му крак. Изложил е въз основа на тях, че след нараняването му ищецът престанал да ловува, въпреки че ловувал от 18-годишна възраст, имал неспокоен сън и страдал, че състоянието му не е позволило да се сбогува с майка си, която загубил няколко дни след случилото се, за което получил и застрахователно обезщетение от 3149 лева за временната неработоспособност и разходи за болничен престой.

При така приетите за установени факти в решението и съобразявайки задължителната сила съгласно чл. 300 ГПК на влязлото в сила решение по чл. 78а НК относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, въззивният съд е приел, че са установени всички елементи от фактическия състав за възникване и ангажиране на деликтната отговорност на ответника П. П..

В обжалваното решение при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е обсъдил характера и обема на травматичното увреждане на ищеца Д.

Ж., засягащо коремната му кухина поради проникване чрез прострелване на травмираш агент, проведеното му оперативно лечение и болничен престой от 10 дни, понесените болки и страдания от самото увреждане (прострелване), извършената операция и следоперативен период и продължилия повече от три месеца период на възстановяване. Отчетени са и продължаващите от намиращия се в тялото му проектил болки в кръста, изтръпвания в десния крак и оплаквания при физически натоварвания и продължително стоене и 4 негативното влияние на причиненото му травматично увреждане в активна възраст от 46 години върху начина му на живот и емоционално състояние поради преустановяване на лова като упражнявана от него от дълги години дейност и засягане на физическата му активност и спокоен сън. Съобразил е и негативното отражение от неизвестността за възможно отстраняване на проектила, при изключително висок риск за живота му, или за продължаването му да живее с него по този начин. За определяне на размера на обезщетението не е отчетена оловна интоксикация на ищеца както поради приета липса на твърдения за такова засягане на здравословното му състояние, така и поради неустановяването му от възприетото от въззивния съд експертно заключение. По тези съображения съдът е извел извод за справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди от 30000 лева, като е счел, че същото следва да бъде намалено с 5 % или със сумата от 1500 лева поради доказване на твърдяното от ответника П. П. съпричиняване. Изложил е съображения за установена от протоколите за доброволно предаване и оглед на веществени доказателства, част от приложеното наказателно производство, липса на изискуемата от чл.