Решение № 307 от 15.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Благоевград, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

П. Пандев

Крум Динев при участието на секретаря М. Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора А. Ст. А. като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241200601015 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по жалби на Л. И. Н. и С. И. Н., частни обвинители и граждански ищци, действащи чрез техните процесуални представители адв. П. С. и адв. Е. Б., насочени срещу Присъда № 500233 от 20.06.2024 г., постановена по НОХД № 383 от 2019 г. по описа на Районен съд - Р., с която подсъдимият Г. Д. Г. е признат за виновен по въздигнатите му обвинения - престъпления с правна квалификация по чл. 325, ал. 1 НК, чл.

131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 128, ал. 2, пр. 7 НК и чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 129, ал.

2, пр. второ от НК, като на основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за една година, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Подсъдимият е осъден да заплати на Л. Н. обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, като за горницата до пълния предявен размер на исковата претенция от 15 000 лева гражданският иск е отхвърлен. Г. Г. е осъден също така да заплати на С. Н. обезщетение в размер на 20 000 лева, като за горницата до пълно претендирания размер по този иск (80 000 лева) е постановен с присъдата отхвърлителен диспозитив.

1

Подсъдимият е осъден да заплати и съдебно-деловодни разноски.

Жалбоподателите в настоящото производство считат, че определеното наказание е несправедливо, а уважителната част на гражданските искове не репарира в пълна степен причинените неимуществени вреди. Оспорва се приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК по отношение на подсъдимия, като се възразява, че първата инстанция била прекалено снизходителна при определяне размера на наказанието, поради което се иска увеличение на наложеното наказание съобразно установения максимум, приложение на разпоредбата на чл. 24 НК, отмяна на приложението на чл. 66 НК, както и да бъде увеличен размерът на присъдените в полза на гражданските ищци обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди. В представено по реда на чл. 320, ал. 4 НПК допълнение към въззивната жалба на частните обвинители и граждански ищци изрично се възразява, че било неправилно да бъде взета предвид при индивидуализацията на наказанието младата възраст на подсъдимия, като по делото нямало данни последният да е действал лекомислено. Оспорва се по отношение на Г. да са налице добри характеристични данни, а доброто му процесуално поведение било неговото задължение, което не следвало да се преценява в негова полза. Постъпило е по реда на чл. 322 НПК възражение от страна на подсъдимия, действащ чрез адв.

Д. П., срещу оплакванията на частните обвинители и граждански ищци, в което се настоява, че аргументите на жалбоподателите били бланкетни.

Отделно се релевира, че въззивната инстанция следва да провери изцяло правилността на присъдата, като я отмени или измени и по отношение на страната, която не е представила жалба в срок, като в тази връзка се настоява да се установи каква е причината за възникналото силно раздразнение у подсъдимия в момента на узнаване за упражненото насилие върху сестра му, кой е извършил първоначалните действия, за да бъде осъществен физически контакт между подсъдимия и пострадалите, при отчитане на обстоятелството, че Г. бил последван с цел да бъде удрян; почувствал ли се е принуден подсъдимият да нанесе удари с нож, за да оцелее; какво е било поведението на пострадалите и съществува ли причинно-следствена връзка между техните действия и реакциите на подсъдимия. Алтернативно се иска присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена като правилна. В хода на устните състезания пред въззивния съд представителят на държавното обвинение претендира да бъде постановено решение, с което атакуваната присъда да 2 бъде потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна, тъй като в хода на проведеното съдебно следствие бил събран и проверен достатъчен доказателствен материал, чрез който по безспорен и несъмнен начин били установени времето, начина и мястото на извършените престъпление от Г., като в своите мотиви съдът подробно изследвал смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, а с оглед изминалия период от време смята че е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Защитникът на подсъдимия - адв. П., счита първоинстанционната присъда да е незаконосъобразна, тъй като прочитът на доказателствата водил до извода, че Г. изпаднал в силно раздразнение, заради нанесения побой над неговата сестра от един от подсъдимите, което продиктувало и последващите действия на подсъдимия - счупване на прозорците на къщата, но след това му деяние двамата пострадали го настигнали, въоръжени с брадва и тесла, което предизвикало страх у Г. и той се наложило да замахне с нож като знак на самозащита. Ето защо този защитник твърди деянието по чл. 325, ал. 1 НК да е несъставомерно, поради липса на установен хулигански мотив, а причиняването на телесните повреди да е при условията на неизбежна отбрана, тъй като се касаело за непосредствено нападение от частните обвинители по отношение на подсъдимия, като защитата му съответствала на характера и опасността на действията на Н.и. От своя страна адв. Г., също защитник на подсъдимия, смята, че установената от първата инстанция фактология е съответна на доказателствата, а видът и размерът на наказанията и имущественото обезщетение правилно определени. В правото си на лична защита подсъдимият Г. Г. посочва, че станало злополука, тъй като св. Н.и викали по него и искали да го набият, а като последна дума иска да бъде оправдан.

Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен наказателен състав, съобразявайки гореизложените възражения на страните в производството, както и приобщените писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, установява следното:

По отношение на Г. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес в град Р., ул. “С.п.” № 2, е повдигнато обвинение за това, че на 21.01.2019 г., около 19.20 часа, в град Р. извършил непристойни действия - чрез хвърляне на камъни по прозорците на дом №8, ползван от С. и Л. Н.и, двамата от град Р., унищожил стъклата на 2 (два) броя трикрили прозореца с размери 160x140 см., разположени на 3 фасадата на къщата от страна на улицата, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - престъпление по чл.325, ал.

1 от НК, както и че на същата дата чрез нанасяне на удар с нож, причинил на С. Н. тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката /далака/, като деянието да е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК, вр. с чл.128, ал.2, пр.7, алт. 2, вр. с ал. 1 от НК, както и чрез нанасяне на удар с нож да е причинил на Л. Н. телесна повреда, изразяваща се в прободно нараняване по медиалната повърхност на лявото бедро, засягащо медиалната глава на четириглавия бедрен мускул и кръвоносните съдове в тази област, довели до трайно затрудняване движението на ляв долен крайник, като деянието да е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК вр. с чл.129, ал.2, пр.II, алт.2, вр. с ал.1 от НК. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен по отношение на всички предявени обвинения, като на основание чл. 23, ал. 1 НК му е определено едно общо най-тежко наказание измежду индивидуализираните такива по всяко от престъпленията, включени в съвкупността, а именно лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години. На основание чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 52 от ЗЗД Г. е осъден да заплати на С. Н. обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, а на Л. Н. обезщетение в размер на 5 000 лева.

Въззивният съд, в изпълнение на правомощията си, залегнали в разпоредбите на чл. 313 - 317 НПК, от фактическа страна намира следното:

С. и Л. Н.и са братя, като към 2019 г. същите съжителствали в гр. Р., ул.

“Искър” № 8 заедно с тяхната майка св. С. Н.а, като св. Л. Н. имал връзка със св. Т. Г., сестра на подсъдимия Г. Г., от която двамата имали общо дете - Г. Г..

Тъй като св. Л. Н. тормозил физически и вербално св. Т. Г., последната го напуснала през 2018 г. заедно с дъщеря им, отивайки да живее в дома на родителите си. През сутрешните часове на 21 януари 2019 г. Л. пристигнал в дома на Т. Г., където й нанесъл побой. На същата дата привечер от работа в гр.

В. се върнал подсъдимият, който видял синини по тялото на своята сестра и след като разбрал какво се е случило се ядосал, взел бухалка и около 19:30 ч. тръгнал към дома на Л. Н., където започнал да вика по адрес на братята и с бухалката счупил два от прозорците на къщата им. След като никой не излязъл 4 подсъдимият се насочил в посока площада на жилищния квартал, в който пребивавал. Като възприели, че някой удря по прозорците на техния дом и отправя викове, пръв от къщата излязъл С. Н., следван от неговия брат Л. Н., като двамата видели Г. на няколко метра от тях, носещ в ръце бухалка. Двамата братя се отправили към него, при което Г. спрял в близост до намиращ се търговски обект на ул. “Трети март”, където по онова време се били събрали хора, обърнал се и тръгнал в посока на братята, започвайки отново да ги ругае, като посрещнал идващия към него С. Н. с опит да го удари с бухалката, която държал в този момент, но Н. успял да я посрещне с ръка, като между двамата възникнал физически конфликт, а С. неутрализирал удара с насочения към него твърд предмет, при което подсъдимият извадил нож, който предварително взел със себе си, и с дясната си ръка намушкал С. Н., като острието на оръжието попаднало в лявата област на корема на Н. и му причинило прободно-порезна рана в коремната кухина, разкъсвайки далака и наранявайки дебелото черво. Св. Л. Н. възприел това и опитал да защити своя брат, като нанесъл удар по главата на подсъдимия с носена от него тесла, причинявайки му охлузна рана на главата и кръвотечение, но и той бил наръган с този нож, като му били нанесени от подсъдимия два удара в левия крак, които довели до нараняване на четириглавия бедрен мускул и кръвоносните съдове на същия, а другата рана засегнала страничната повърхност в долната трета на лявото бедро на пострадалия. Осъзнавайки какво е направил, подсъдимият се отправил към дома на своите родители, където във външния двор на къщата оставил окървавения нож, като споделил за побоя на своите близки, сред които св. Б. Д. и св. Б. И.а. На пострадалите Н.и помогнал св. Н.М., който ги придружил до болничното заведение в град Р., като там те били оперирани. Болничният престой на С. Н. продължил около един месец, а този на неговия брат Л. около десет дни, като и към момента на провеждане на техните разпити в съдебно заседание двамата продължават да изпитват остатъчни болки.

За да достигне до тези фактически положения и по-конкретно до правнорелевантните факти, изграждащи процесните обвинения, настоящият съдебен състав се доверява на показанията на частните обвинители и граждански ищци, обясненията на подсъдимия, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК показания на св. М. Г., защото в същината си относно сега разискваните обстоятелства, те не си противоречат, а напротив, 5 по едностранчив начин обосновават гореописаните факти. Така свидетелите Н.и и подсъдимият са категорични, че именно последният с бухалка е счупил прозорците на къщата, отправяйки закани и обиди към обитателите на същата, както и че именно той наръгал с нож пострадалите лица, като тези факти не се и оспорват от страните в процеса, в това число от самия подсъдим. Спорно е, с оглед изтъкнатите възражения пред настоящата инстанция и констатираните от този съд противоречия по отделни въпроси, съществуващи между някои от доказателствата по делото, е повода за възникналия инцидент и това дали след като чули виковете на подсъдимия С. и Л. Н.и се отправили към него въоръжени с твърди предмети като балтия и тесла, респ. нанесли ли са удари с тях по тялото на подсъдимия, тъй като възраженията на един от защитниците се градят именно върху тези твърдения. На първо място следва да се посочи, че причината, поради която подсъдимият в процесната нощ инициирал инцидента, е именно възникналият по-рано същия ден конфликт между св. Л.