Акт № 20353 от 29.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20353 гр. София, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20261110111358 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от етажна собственост „В.“, находяща се в гр. С., ул. „П. П.“ № 38, представлявана от управителя Л. К. К., с която срещу Х. Н. Й. е предявен по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС, вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС за установяване съществуването на вземане в размер на 44,95 евро, представляващо незаплатени вноски за фонд „Р. и о.“ за периода от 23.12.2022 г. до 22.12.2025 г., ведно със законната лихва от 22.12.2025 г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение № 32/22.01.2026 г. по ч.гр.д. № 3830/2025 г. на Районен съд – В. Т. Претендират се разноски за заповедното и исковото производство.

В исковата молба се излага, че ответницата е собственик на 1/4 идеална част от апартамент № 2 в сградата, придобита с нотариален акт за дарение № 16, том 252, нот. дело № 49559/1997 г. Твърди се, че на проведено на 01.03.2024 г. общо събрание на етажната собственост били приети решения за размера на месечните вноски във фонд „Р. и о.“, определени по самостоятелни обекти в приложени към протокола таблици, както и за бъдещото им актуализиране до минималния размер по чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС. Текущите вноски следвало да се плащат до края на съответния месец без покана.

Съобщението за изготвения протокол било поставено на 07.03.2024 г.

Решенията не били оспорени по реда на чл. 40 ЗУЕС, но ответницата не заплащала припадащите се вноски.

Ищецът сочи, че по заявление вх. № 68043/22.12.2025 г. за сумата 138,75 лв. за периода 23.12.2020 г. – 22.12.2025 г. е издадена заповед за изпълнение № 32/22.01.2026 г. по ч.гр.д. № 3830/2025 г. на Районен съд – В. Т. След подаденото от длъжницата възражение е предявен настоящият иск за 44,95 евро, посочени и като 87,92 лв., за периода 23.12.2022 г. – 22.12.2025 г.

Ответницата не е подала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.

1

С молба вх. № 306038/05.10.2026 г. заявява, че е заплатила задълженията за ремонт и обновяване и входна такса, като представя документ за пощенски паричен превод на 50 евро. Иска да не бъдат възлагани такси и адвокатски хонорар, а ако такива бъдат присъдени, хонорарът да бъде определен в минимален размер с оглед сумата на претенцията.

В съдебното заседание, проведено на 07.10.2026 г. ищецът, чрез управителя, поддържа исковата молба. Оспорва погасителното действие на представения пощенски превод, като се позовава на предвиденото плащане по банковата сметка на етажната собственост. Определя предприетото от ответницата действие като опит за изпълнение и иска присъждане на разноските и в случай че съдът приеме задължението за изпълнено.

Ответницата не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От материалите по електронното ч.гр.д. № 3830/2025 г. по описа на Районен съд – В. Т., достъпни чрез Единната информационна система на съдилищата се установява, че въз основа на заявление с вх. № 68043 от 22.12.2025 г. е издадена заповед № 32/22.01.2026 г. за 70,94 евро главница за вноски във фонд „Р. и о.“ за периода 23.12.2020 г. – 22.12.2025 г., ведно със законната лихва от заявлението, и разноски. Срещу заповедта е подадено възражение по чл. 414 ГПК. Настоящият иск е предявен в срока по чл. 415 ГПК от заявителя срещу длъжницата и за част от същото вземане, поради което е допустим, като произнасянето е ограничено до поисканите с исковата молба 44,95 евро за периода 23.12.2022 г. – 22.12.2025 г.

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС, вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС ищецът следва да установи, че ответницата е собственик на обект в сградата, че общото събрание е определило вноски във фонд „Р. и о.“, както и размера и изискуемостта на припадащото се задължение. В тежест на ответницата е да докаже твърдяното плащане.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС собствениците заплащат вноските, определени за фонд „Р. о.“, съразмерно с притежаваните идеални части. По силата на чл. 6, ал. 2 ЗУЕС ползвателите имат задълженията на собствениците, с изключение на тези по ал. 1, т. 9, освен ако между собственика и ползвателя е уговорено друго.

От приетия по делото нотариален акт за дарение № 16, том 252, нот. дело № 49559/1997 г. се установява, че ответницата е придобила правото на собственост върху 1/4 идеална част от апартамент № 2 в сградата на ул. „П.

П.“ № 38, към който принадлежат 4,596% идеални части от общите части на сградата. Ето защо ответницата е пасивно материалноправно легитимирана по предявения иск независимо от запазеното в полза на дарителите пожизнено право на ползване, тъй като не е установена уговорка по чл. 6, ал. 2 ЗУЕС.

Представени са покана за свикване на общото събрание от 01.03.2024 г., поставена на 22.02.2024 г., протокол от събранието с приложени таблици и протокол от 07.03.2024 г. за поставено съобщение за изготвянето му. Съгласно протокола на събранието са представени 63,923% идеални части от общите части. По т. 1 за управител е избран Л. К. К.. По т. 4.3 са потвърдени размерите на месечните вноски за предходния период до 31.12.2023 г. и са приети размерите за 2024 г., отразени в таблиците. Предвидено е при липса на 2 ново решение вноските да се запазят, като се актуализират до минималния размер по чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС при промяна на минималната работна заплата. Предвидено е, че текущите задължения са платими до края на месеца без покана. За старите задължения е даден срок от обявяването на решенията – шест месеца за живеещите в сградата и три месеца за неживеещите в нея.

Няма данни тези решения да са отменени по реда на чл. 40 ЗУЕС. Същите са задължителни и за ответницата. Според разрешението в решение № 39/19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г. на ВКС, I г.о., решенията на общото събрание обвързват всички етажни собственици, а контролът за законосъобразността им се осъществява по специалния ред на ЗУЕС.

За процесния апартамент № 2 приложената таблица определя месечна вноска от 8,87 лв. за 2022 г. и 2023 г. и от 9,33 лв. за 2024 г. За 2025 г. е приложима предвидената с решението актуализация. Размерът за 2025 г. е определяем по приетото от общото събрание правило и приложимата минимална работна заплата. Минималната работна заплата от 01.01.2025 г. е 1077 лв. съгласно ПМС № 359/23.10.2024 г., поради което вноската за апартамента е 10,77 лв. месечно. Задължението на ответницата се определя на 1/4 от вноската за целия апартамент, съобразно притежаваното от нея право на собственост и заявеното основание на иска.

За процесния период от 23.12.2022 г. до 22.12.2025 г., съобразно притежаваната от ответницата ¼ идеална част от апартамента, задължението за месечни вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ възлиза на 28,83 лв. за декември 2022 г. и дванадесетте месеца на 2023 г. (13 × 8,87 лв. × ¼), 27,99 лв. за 2024 г. (12 × 9,33 лв. × ¼) и 32,31 лв. за 2025 г. (12 × 10,77 лв. × ¼), или общо 89,13 лв., равностойни на 45,57 евро. Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК и т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съществуването на вземането в производството по чл. 422 ГПК се установява към момента на приключване на съдебното дирене, като се съобразяват и настъпилите след подаване на заявлението факти от значение за спорното право. Към приключването на съдебното дирене на 07.10.2026 г. сроковете за заплащане на всички процесни вноски са изтекли, поради което вземането е изискуемо в пълния предявен размер от 44,95 евро. Установеното задължение надхвърля претендираните 44,95 евро, поради което, при съобразяване на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК, вземането следва да бъде признато за установено като дължимо и изискуемо в пълния предявен размер.

В молба с вх. № 306038 от 05.10.2026 г. ответницата заявява, че е заплатила задълженията за ремонт и обновяване, като представя документ за пощенски превод. Изявлението , преценено по реда на чл. 175 ГПК в съвкупност с решението на общото събрание и приложените таблици, подкрепя извода за възникването на задължението за претендираните вноски в заявения размер. Не е доказано обаче направеното с молбата възражение за погасяване на задължението чрез плащане. Представеният документ от 05.10.2026 г. удостоверява предаването на 50 евро на пощенския оператор за превод на ищеца, но не и получаването им от последния.

Съгласно възприетото в решение № 102/20.02.2001 г. по гр.д. № 1287/2000 г., IV г.о. на ВКС, предаването на сумата на пощенския оператор не е равнозначно на изпълнение на кредитора по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД.

Това е така, тъй като операторът извършва преводната дейност, като до изплащането сумата може да бъде върната на подателя. При липса на доказателство за изплащане на превода на получателя представеният документ не установява изпълнение на задължението. Изявленията на управителя в заседанието, преценени по реда на чл. 175 ГПК, също не съдържат признание за получаване на парите. В тази насока следва да се имат 3 предвид и разпоредбите от общата част и принципите на облигационното право, според които паричните задължения са носими, а не търсими /чл. 68, б.

„а“ ЗЗД/, както и това, че задълженията следва да се изпълняват точно и добросъвестно /чл. 63, ал. 1 ЗЗД/. Предвид изложеното погасителният ефект на превода не е установен към приключване на съдебното дирене, с оглед на което искът за главница се явява основателен и доказан за сумата от 44,95 евро, представляваща незаплатени месечни вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 23.12.2022 г. до 22.12.2025 г.

Предвид основателността на претенцията за главница следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва, считано от подаване на заявлението на 22.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

По разноските.

С оглед изхода на спора на ищеца се следват разноски на основание чл.

78, ал. 1 ГПК. Не са налице предпоставките за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с неизпълнението на изискуемите си задължения ответницата е дала повод за производството. В тази насока съдът намира и че дори да беше установено плащане на дължимите суми за главница, същото е извършено в хода на процеса, поради което ответницата би останала задължена за разноските, тъй като е дала повод за завеждане на делото.

В исковото производство ищецът е доказал извършването на разноски за държавна такса в размер на 12,78 евро и за адвокатско възнаграждение в размер на 205 евро, чието заплащане в брой е удостоверено в договора за правна защита и съдействие от 23.04.2026 г.

Направеното с молбата на ответницата от 05.10.2026 г. искане адвокатското възнаграждение да бъде намалено с оглед размера на претенцията съставлява своевременно мотивирано възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно.

Преценката за прекомерност изисква съпоставяне на заплатеното възнаграждение с необходимите за защитата усилия, като съобразно чл. 36, ал.

3 ЗА се отчитат сложността на случая, защитаваният интерес, условията за предоставяне на правната помощ и квалификацията, опитът и специализацията на адвоката. В случая защитаваният материален интерес е 44,95 евро. Спорът за дължимостта на вноските във фонд „Ремонт и обновяване“ не се отличава със значителна фактическа и правна сложност, като защитата е включвала проучване на писмените доказателства и изготвяне на исковата молба, без да се е налагало провеждане на сложно доказване чрез разпит на свидетели или изслушване на експертизи. Делото е приключило в едно открито съдебно заседание, в което ищецът е представляван от управителя си, без участие на адвокат. При съвкупната преценка на тези обстоятелства заплатеното възнаграждение от 205 евро надхвърля оправдания от необходимата адвокатска работа размер. Разноските за него следва да бъдат намалени до 100 евро, които съответстват на извършеното проучване и процесуална подготовка и осигуряват справедливо възмездяване на положения труд. Предвид изложеното на ищеца следва да бъдат присъдени общо 112,78 евро разноски за исковото производство.