Решение № 612 от 30.12.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. Кърджали, 30.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Грета Денчева при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №

20235140100534 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 9, ал.1 ЗПКр вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 1000 лв. - главница по договор за паричен заем № *******/ **-**-****г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изпълнение на задължението; възнаградителна лихва: 135,68 лв. - дължимата и неплатена за периода 12.08.2021 г. до 12.04.2022 г. и законна лихва за забава в размер на 79,99 лв. - дължимата и неплатена за периода от 01.01.2022 г. до 01.08.2022 г. Обстоятелствата на които се основава иска са свързани с предоставяне на заемната сума в размер на 1000 лв. и неизпълнение на задължението на заемателя за връщането й, ведно с претендираната възнаградителна лихва и обезщетение за забава по процесния договор, със срок на действие до 12.04.2022 г. Ищецът моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска като неоснователен, като изрично признава получaването на заемната сумата в размер на 1000 лв. по процесния договор. Излага подробни съображения за нищожност на процесния договор поради нарушение на разпоредбите на ЗПК, в частност излага твърдения за сключването му в нарушение на чл.11, ал.2 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.10, чл.11, ал.1, т.11 и чл.11, т.12 от ЗПК, както и сключването му в нарушение на добрите нрави. Оспорва да е налице валидно облигационно правоотношение между страните по делото, въз основа на което се претендира процесната сума. Сочи, че е грубо нарушена и императивната разпоредба на чл.

11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Твърди, че от договора и погасителният план не можело д а се извлече 1 информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми, а именно колко лихва, главница и такса се погасява с всяка вноска. Твърди, че нито от текста на процесния договор, нито о т инкорпорирания в него погасителен план ставало ясно каква част от погасителната вноска представлява главница, каква част - лихва, и каква част - такса з а обслужване па кредита. В тази връзка счита, че не са правилно определени както лихвения процент, така и ГПР. Не било ясно също дали сумите по погасителния план са с фиксиран размер във всяка погасителна вноска или първо се заплащат таксата за обслужване на кредита и лихвата и едва тогава се изплаща главницата. Тези данни имали съществено значение за изчисляване на дължимите лихви и разноски по обслужване на кредита, тъй като за база за изчислението им следва да служи неизплатената част от главницата. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски в исковото производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № ****/***г. по описа на РСКърджали е издадена заповед №*** от **.**.**** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за вземанията, които са предмет на настоящото производство. Срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е постъпило възражение в срок от длъжника, което обуславя правния интерес на кредитора от предявяване на настоящия иск.

Установява се от събраните по делото доказателства, че между С. З. С. , в качеството му на кредитополучател и „С. К.“ ООД, в качеството му на кредитодател е сключен договор за кредит №*****/**.**.**** г. за сума в размер на 1000 лв., подлещата на връщане на три погасителни вноски в размер на 33.38 лв. и пет погасителни вноски в размер на 220.46 лв., при ГПР 47.85% и фиксиран годишен лихвен процент от 40.05 %, с посочена обща сума за плащане в размер на 1202.44 лв. Съгласно чл.6.5 от договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). При неизпълнение на това задължение, съгласно чл. 6.5., заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 869.56 лева, която се начислява автоматично от заемодателя и се заплаща разсрочено съгласно погасителния план.

Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, с установени императивни изисквания относно формата и съдържанието на договора в чл.10 и чл.11 ЗПК, като неспазването на тези по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК прави договорът за потребителски кредит недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено в предмета на делото /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

В случая не е спорно, че процесния договор за кредит е сключен от разстояние при условията на ЗПФУР. Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора, страните използват изключително средства за комуникация о т разстояние - едно и л и повече. Дефиниция на 2 понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т.1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване н а банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т.2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил е сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и е получил съгласието на потребителя за сключването на договора. За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях -чл.18, ал.2 и ал.3 от ЗПФУР.

Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен усъвършенстван или квалифициран електронен подпис/чл.13, ал.2 и 3 от ЗЕДЕУУ/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен/чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ/. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.184, ал.1, изр.1 от ГПК той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. В случая ответникът не оспорва сключването на договора по посочения ред и получаването на заеманата сума в размер на 1000 лв.

Основателни са възраженията на ответника за недействителност на договора за потребителски кредит, в които случай е налице задължение за връщане само на чистата стойност кредита съгласно чл.23 от ЗПК, по следните съображения:

Макар да са спазени изискванията на чл.13, ал.4 от ЗДЕЕУУ за надлежно подписване на договора, на чл.10, ал.1 от ЗПФУР за предоставяне на цялата информация за всички условия на договора; на чл.11, ал.2 от ЗПК за подписване на общите условия към договора и на чл.11, ал.1, т.6 от ЗПК за посочване на срока на договора за кредит, сключеният между страните договор за потребителски кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави - чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД. Предвиждането на неустойка за неизпълнени на задължение за предоставяне на обезпечение и кумулирането на неустойката по чл.6.5 от договора към погасителните вноски води до „скрито“ оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 47.85 % нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Съгласно чл.19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора.

Уговарянето на неустойката, която не е за неизпълнение на задължение от основния предмет на договора, заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 ЗПКр при определяне ГПР и не попада в обхвата на дефинираните понятия за дължими суми по договор за потребителски кредит в §1-3 от ДР на ЗПК, като посочването на ГПР и на ГЛП само привидно изпълнява изискванията на чл.11, ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК, т.е. макар формално същите да са уговорени в допустим размер, то при неизпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпечение, в негова тежест е заплащането на неустойка, уговорена извън присъщите й функции, при което същата се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави.

Налице е нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, който предвижда, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като 3 се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в договора начин. В договора и приложенията към него не е изпълнено посоченото изискване и само формално е посочена общата дължима сума, при което на основание чл.22 от ЗПК договорът е недействителен. Доколкото начислената неустойка не е включена в годишния процент на разходите, то процесният договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителния процент на ГПР.

Ето защо, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което и на основание чл.23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи договорна лихва или други разходи по кредита. Затова в случая следва да се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането за главница в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, до който размер е основателен предявеният иск за установяване съществуването на главница по договора за кредит, а в останалата част искът подлежи на отхвърляне.

Съгласно даденото разрешение в Решение №50056 от 29.05.2023 г. по т.д.

№2024/2022 г., по описа на ВКС, 1 т.о.: " При установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит, по предявения от кредитора осъдителен иск на договорно основание за заплащане на дължими суми по договора, с решението си съдът следва да установи, на осн. чл.23 ЗПК, дължимата сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска до размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55 ЗЗД." Предвид изложеното, настоящия състав намира, че не е необходимо да се води отделен иск за вземането за главница на извъндоговорно основание по чл. 55 ЗЗД, като произнасяйки по съществуването на това вземане в настоящото производство, съдът няма да излезе извън предмета на спора и да се произнесе по незаявено искане с оглед възприето в цитираното решение на ВКС.