Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1016 от 04.08.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2948/2025
Вид
Решение № 1016
Подписан
04.08.2026
В сила
04.08.2026
Състав
Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11 · Закон за общинската собственост

РЕШЕНИЕ

№ 1016 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251000502948 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Е. С. Б. срещу решение № 190/11.07.2025г. на ОС-Перник, постановено по гр.д. № 136/25г. в частта, в която е отхвърлен искът й по чл.49 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди над 8000лв. до 20000лв.

Жалбоподателят твърди, че съдебният акт е неправилен и необоснован.

Счита, че решението не е съобразено със събраните доказателства и с практиката по сходни дела досежно размера на обезщетението. Определеното обезщетение не отговаря на принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД.

За това моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и постанови друго като уважи предявения иск за още 12 000лв.

В депозиран писмен отговор Община Перник оспорва жалбата. Моли да се потвърди решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Съдът е сезиран с иск по чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба ищецът Е. Б. твърди, че живее в гр.

***, където на 18.01.2025г. около 19.30ч. на ул. „***“ № * с посока на движение към ул. „Зюмбюл“, се е подхлъзнала на непочистен лед и сняг от участъка на пътя. Паднала е на дясната си ръка, въпреки че е била с подходящи обувки и облекло. След инцидента е закарана в МБАЛ „Рахила Ангелова“- гр. Перник. След преглед е била установена фрактура на дясната гривнена става. Извършена й е мануална репозиция под локална анестезия и е поставена гипсова имобилизация.

Била е в отпуск за временна нетрудоспособност 53 дни. Увреждането й е причинило болки и страдания със значителен интензитет през първите няколко седмици и към момента не са отшумели. Следвало е да спазва щадящ режим на фрактурата на дясната ръка. Тя е водеща и самообслужването й е било затруднено като е получавала помощ от близките си. С оглед на възрастта й фрактурата зараства потрудно. Инцидентът се е отразил неблагоприятно на трудовата, семейна и социална ангажираност. Работата й е свързана с работа на компютър и шофиране и е било невъзможно да я извършва. Поради невъзможността да извършва обичайните дейности в ежедневието си е станала унила, затворена в себе си, напрегната и неспокойна. Твърди, че ул. „Кокиче“ е общинска собственост и общината е следвало да полага грижата на добрия стопанин в интерес на населението. Съгласно чл.31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища публична общинска собственост, се осъществява от общините. Наличието на непочистен сняг и лед по улицата не изпълнява законовото изискване за поддържане на пътя в състояние за нормална експлоатация. Поддръжката следва да бъде целогодишна.

Ответникът и лицата, на които е възложена дейността по поддръжката на пътя, не са изпълнили задълженията си и това е причинило увреждането на ищеца. Затова моли съда осъди ответника Община Перник да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., в едно със законната лихва от 18.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

Ответникът Община Перник в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска. Счита го за недопустим и неоснователен. Сочи, че не е доказано наличието на настъпили увреждания на здравословното състояние на ищеца в резултат на падане на общинска пътна мрежа на 2 територията на общината. Счита, че община Перник не е надлежно легитимирана да отговаря по предявения иск. Размерът му за прекомерно завишен с оглед на действителните вреди. Липсват доказателства за установяване на описаните в исковата молба обстоятелства. Улицата, на която е станало увреждане, е недостъпна за машинно почистване, поради паркирани автомобили пред къщите. Наредба № 1 за обществения ред на територията на Община Перник задължава физическите и юридическите лица, собственици на УПИ и сгради с лице към улицата да поддържат и почистват тротоарите в границите на имотите им.

Не се спори, че на 18.01.2025г. в гр. Перник на ул. „Кокиче“ № 8а ищецът Е. Б. е претъпяла инцидент.

Безспорно е, че същият ден е била прегледана в МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД- гр. Перник. Във връзка с твърденията в исковата молба са представени медицински документи- епикриза от лечебното заведение, 2 бр. болнични листа, от които се установява, че ищецът е била в отпуск за временна нетрудоспособност от 18.01.2025г. до 11.03.2025г.

От представеното писмо от НИХМ- филиал Кюстендил се установяват метрологичните условия на 18.01.2025г.

От заключението на медицинската експертиза е видно, че ищецът е получила следната травма: счупване на лъчевата кост на дясната предмишница в долния край, което е довело до трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок повече от 30 дни. Вещото лице е описало предприетото лечение и възстановителния период, прогнозата за в бъдеще. В съдебно заседание експертът е пояснил, че е извършил личен преглед на ищеца след изготвяне на заключението и е констатирал, че има ограничение в обем на движението при повдигане на ръката нагоре. Това състояние им траен характер.

Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно, основаващо се на научните правила и професионалния опит на експерта. То не е оспорено от страните.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Д. е дъщеря на ищеца и желае да свидетелства. Тя е очевидец на инцидента, който се е случил с майка й. Свидетелства за това, че 3 на 18.01.2025г. на ул. „***“ № * около 19.30ч. двете са тръгнали да изхвърлят боклук. Всяка е носела по една торба. Майка й се е подхлъзнала, защото е имало лед и сняг. Паднала е на улицата. Няма тротоар. Счупила си е ръката в китката и около месец е била в гипс. Продължава да изпитва болки, които са намалели по сила и в сравнение след инцидента. Движи си ръцете. Свидетелят и баща й са помагали, защото не е можела да се къпе, облече, съблече. Не се е чувствала комфортно, защото други й помагат и не може да работи.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Д. като основаващи се на лични впечатления за фактите, които излага. Преценява ги при условията на чл.172 от ГПК поради близкото родство с ищеца, но ги намира за достоверни и убедителни.

ОС-Перник е уважил иска частично за 8 000лв. В уважената част решението е влязло в сила, както и в частта, в която е отхвърлен над 20000лв. до 40000лв.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивния съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционно – обезпечителна и за да се ангажира трябва да са налице следните предпоставки: деяние- действие или бездействие, то да е противоправно, вреда и тя да е причинена от лице, на което е възложена работата при или по повод на изпълнението й и този, комуто е възложена работата да има вина за причинените вреди.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД се реализира въз основа на правната норма, чиито фактически състав изисква установяването на определени предпоставки. При осъществяването им се достига до ангажиране на отговорността на възложителя на работата. Отговорността е гаранционно – 4 обезпечителна. В случая се претендира ангажиране на тази на община

Перник. Възложителят може да се освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена работата не е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената работа./ПП на ВС № 7/29.12.1958г./ Ищецът твърди, че в резултат на бездействие на община Перник, изразяващо се в неподдържане на пътя-публична общинска собственост, което задължение произтича от закона, е настъпил процесният инцидент. Възложителят на работата следва да отговаря за виновното неизпълнение на задълженията от страна на лицето, на което е възложено да поддържа общинските пътища, респективно този, на който е станало произшествието. Общинска собственост са общинските пътища, улиците и булевардите. Това е записано в чл.8, ал.3 от Закона за пътищата/ЗП/. Съгласно чл.31 от него изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища е задължения на общината. Пътят е част от общинската инфраструктура служи за безпрепятствено и безопасно преминаване на МПС и пешеходци по него -пар.1т.1 от ДР на ЗП. Неговото поддържане в изправност попада в задължението на собственика община Перник, за поддържането на платното за движение целогодишно във вид, в който той може да се използва по предназначение и от всякакъв вид пешеходци. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗП общинските пътища се управляват от кмета на съответната община. А съгласно ал.2, т.3 от същата разпоредба управлението на пътищата включва организирането, възлагането, финансирането и контрол на дейностите , свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата. Община Перник има задължението, вменено й от ЗОбС и ЗП да полага грижата на добрия стопанин при поддържането на общинската собственост- чл.11 от ЗОбС.

С влизане в сила на първоинстанционното решение в уважената част на иска е формирана сила на пресъдено нещо досежно наличието на предпоставките на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника. Осъществен е фактическият състав на деликтната отговорност и община Перник е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск. Нейната отговорност е гаранционно- обезпечителна, тъй като е за чужди виновни действия на лица, на които е възложила определена работа, в случая поддържането на пътя като част от общинската 5 инфраструктура.

Пред въззивния съд се спори относно размера на присъдено обезщетение и дали то е съответно на търпените болки и страдания.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП № 4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.

Затова ищецът в настоящия процес е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и страдания. От заключението на медицинската експертиза се установява, че Е. Б. е получила счупване на лъчевата кост на дясната предмишница в долния край. Фрактурата е средна телесна повреда, а по своя медикобиологичен характер е предизвикала трайно затруднение на движението на горния десен крайник за период повече от 30 дни, при ищеца около 2 месеца. През първите 20 дни след инцидента и първите 20 дни след свалянето на имобилизацията болките са били с по- голям интензитет.

Фрактурата не е застрашила живота на пострадалата, но е внесла значителен дискомфорт в ежедневието й, тъй като не е могла да се обслужва нормално, нуждаела се е от чужда помощ. Счупването е в причинна връзка с установения механизъм по делото. Предприетото лечение е било консервативно с гипсова имобилизация, без да е предприета оперативна интервенция. То е адекватно, необходимо и целесъобразно. При това лечение такъв тип травми подлежат на пълно излекуване и възстановяване. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че е извършило личен преглед на ищеца след изготвяне на експертизата. При него е установило ограничен обем при повдигане на ръката и дори и без болка няма да може да я вдигне. Счита, че травмата е вероятно да е в раменната става. Това състояние е с траен характер Няма настъпили усложнения при лечението. С оглед на изложеното и като 6 прецени доброто общо здравословно състояние на ищеца, възрастта й към момента на настъпване на травмата- 52г., което обстоятелство способства за по- бързото възстановяване от травмата, проведеното консервативно лечение, продължителността на лечебно-възстановителния процес, както и трайната последица, изразяваща се в двигателен дефицит на горния десен крайник, счита, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 10 225, 84 евро/20 000лв./